събота, 1 март 2014 г.

ЕЛИКСИР СРЕЩУ ЗАБРАВА


В потайна, светеща Дъбрава

извърших чуден ритуал.

И еликсир срещу забрава

получих, махайки с воал -

отдавна долетял при мене,

но изоставен в древен скрин,

забравен за незнайно време,

но чакащ знак един.

...

Потаен жител на Гората,

подаде този Знак.

Воалът в миг Крила размята –

при мене долетя

във чудната дъбрава горска,

там нейде в тъмен лес,

далече от гълчава хорска –

и „утре” стана „днес”.

...

Тоз еликсир срещу забрава

поръсих над Света.

Летях в Небесната морава,

и пеех Песента

за Коня чуден, с форма странна

на пухче от глухарче,

на спора от потайна гъба,

на птиче-коприварче.

...

Мени си формите,

но често в Гората се явява,

и който го познае, може

със него да развява

блестящата си, красна грива,

обемаща Всемира;

да помни, пее и възпява,

и „Аз-А” да намира.

...

Допълнение: противно на общоприетото мнение, че растенията са в голямата си част неподвижни и инертни, пленени от земята, всъщност те са едни от най-подвижните. Защото се размножават летейки – из въздуха. Просто не винаги можем да видим „дървото” или „тревичката” глобално, холистично, многомерно – защото дървото е и семе, което лети... Лети самостоятелно или с някоя птица. Дървото е и прашец, който също лети. Воал от Прашец. Затова и в много шамански традиции се използват растения – хората с тях могат да летят... Защото ние, Хората, сме същност основно Водни. Растенията са и Въздушни...

...

...

01.03.2014г. Соня Петрова - АЕИА

Няма коментари:

Публикуване на коментар