От малък беше някак различен. Първоначално не знаеше, че е такъв - мислеше, че всички са като него. С годините, още в детска възраст, успя да види разликата.
...
Не вярваше в нищо. Не можеше да вярва. Знанието бе неразделна част от него.
...
Годините си минаваха - той не се променяше. Единствено косата му побеля. Понякога, рядко, срещаше хора, в които безпогрешно разпознаваше това, което имаше и той. Повечето от тях бяха в детска възраст. И не знаеха, че са такива. В продължение на дълги години си правеше майтапи с тях - от сорта да ги впечатли с нещо, на вид странно, което да запомнят завинаги. Случваше се тия шеги дори да ги събудят за тяхната истина - но най-често нищо не разбираха, а само запомняха майтапа като странен и необясним случай...
...
Когато и внуците му напуснаха този свят, той реши, че е време да приеме насериозно легендите за вечно живите хора - отдавна бе изчел всичко по този въпрос, достигнало до нашия свят - отпреди Вавилон до щуротията за Скитника Евреин.
...
Той не вярваше в нищо. Легендите бяха истина. Не търсеше и никога не бе търсил себеподобни и съмишленици. Реши, че е време да разкрие за себе си своята истина. И тръгна да търси тези, с които някога се бе майтапил. Само че - не децата. Те, впрочем, вече бяха станали старци - може би. А вероятно бяха като него. И също търсеха. Хора на неопределена, наглед средна възраст, които никой не забелязва, защото са "част от нормалния пейзаж".
...
На едно съвсем неочаквано и тривиално място той намери един като него. Беше много по-стар, макар да не му личеше.
- Аха, - каза Намереният, - случват се и такива работи.
- Какво ли не правих, къде ли не учих - никой не можа да разбере какъв съм и никой не разгада причината да съм такъв. Да, знам че няма причини. Знам че причина и следствие е едно цяло и че са илюзии. Знам, че животът е илюзия, но... ти знаеш - точно защото нашият живот не е илюзия, сме принудени да живеем толкова дълго.
- Май вечно? - захили се Намереният.
- Е, не обичам крайни изказвания - засега не съм живял вечно и не мога да кажа как е. Ти също не си живял вечно, нали?
- Дааа, прав си, майтапех се!
- Наистина смешно! - усмихна се и той. - Сега ще те попитам нещо още по-смешно. Знаеш ли някакъв сигурен начин, който да ми разкрие истината?
Намереният загледа разсеяно, но каза:
- Според мен най-сигурният е да изброиш всичката трева на Земята.
- ???... Скучно занимание. Но... да, струва ми се, че това е начинът...
...
Той повярва за първи път.
...
Един човек на средна възраст брои тревата. Никой не може да разбере какво прави, нито защо се занимава с това. Покрай броенето върши и куп полезни неща. Помага на много хора - може би затова не забелязват основната му дейност...
...
28.11.2012г. Аеиа
Обичам, когато ме караш да се замислям.
ОтговорИзтриванеСега се замислих за вярата и начина да повярваш.За знанието и незнанието.
Продължавам да мисля :))
Благодаря ти, Кайти! :))) Тия работи изискват много мислене, май, и досега не са измислени :)))) Встрани от майтапа, може би, истинското знание предполага знание и на незнанието, и истинско признаване на второто. Възможно ли е чрез незнанието да постигнеш знание? Чрез знанието - незнание? И къде се помества в този процес вярата, и върши ли тя работа? И аз си мисля и продължавам. :)))))
ИзтриванеКотарано, добро е, мъррр.. Като, че там съм била...
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, мац-пис-пис-пис-мрррр :))) Няма как да не си била - Котките са навсякъде и нищо не изпускат :))) Поздрави!
Изтриване