понеделник, 5 ноември 2012 г.

Ако не сме осъзнати в съня, най-вероятно не сме и в реалността


Техники за осъзнато сънуване предлагат много традиции, школи, центрове и т.н.

В момента чета "Тибетска йога на съня и сънуването" на Тензин Уангял Римпоче. Разбира се, само четене не е никак достатъчно - за постигане на каквото и да е, е нужна основно практика. Няма да правя обзор на книгата, ще нахвърля само някои моменти и мои общи наблюдения.

Почти всеки човек е имал осъзнати сънища - съвсем спонтанно. По време на тях се вижда, че можеш да контролираш "сънната реалност" както си искаш. В цитираната книга авторът говори за сънища, породени от добрата или лошата карма - според него тия сънища не значат нищо и изобщо не са ценни, от гледна точка на осъзнаването и Пътя на Душата. Те били просто отработване на различни събития от реалността, също породени от майа и, макар и приети от нас насериозно и надълбоко - всъщност напълно незначителни. Донякъде съм склонна да приема тази постановка - всеки е сънувал някакви тривиални случки, които са му се случили през изминалия ден - понякога като кошмар, друг път като хубав сън, трети - като нещо, което на пръв поглед не можем изобщо да свържем с дадената "реална случка" и често възприемаме като своеобразно "опасно" предупреждение.

За да се избегне това объркване, било добре човек да е осъзнат в съня си - да знае, че сънува. Авторът казва, че за повечето от нас е невъзможно да осъществим тибетското традиционно "тригодишно оттегляне от света" (отшелничество) - но това спокойно можело да стане по време на спането, защото на десет години "буден" живот, се падали три години сън.

Точно бях прочела това, и случайно по радиото в колата чух една реклама за матраци - говорителят тръбеше, че човек прекарвал 23 години от живота си в сън! От тогава не съм попадала на тази реклама - затова я приех като синхронност, която идва да ми покаже, че съм на прав път, т.е. че не случайно отново съм се насочила към йогата на съня. Защото, всъщност си взех тази книга преди няколко години, и я захвърлих на рафта като ненужна и излишно усложнена - невъзможна за изпълнение в моята реалност.

Какво ще постигна и докъде ще стигна - все още не знам. Засега просто действам, т.е. практикувам и чакам резултати.

Един от немалките такива за мен е това, че някак, четейки книгата, осезаемо усетих, че и "реалността" е вид сън. Този постулат го знам отдавна - всички учители и водачи ни го набиват в главите. Но само "знаенето" не е достатъчно.

Осъзнатостта е от първа необходимост!

Всъщност, т.нар. късмет, според мен, се поражда именно в спонтанно възникнали състояния на осъзнатост. В реалността...

...

2 коментара:

  1. Има нещо доста вярно в разказаното от теб във възприемането на живота на земята като сън.Има доста религии които спекулират с тази тема. Аз имам предвид живота при трудни и екстремни ситуации, като излежаването примерно на 2 годишна присъда в затвор, или както навремето 2 год. служба в казармата,или продължителното участие в бойни действия.
    За да ги преживее някак си по-лесно, човек често си внушава, че времето(живота) прекарано там е само един мъчителен сън.
    Че ставащото (си внушаваш), като че ли не те засяга директно и е само лош сън, който все някак ще премине, трудното, опасното ще мине някак; и ще се събудиш един недалечен ден, далеч, много далеч от проклетата и тежка действителност в момента в която си затънал и потопен целия.
    Това самовнушение е помогнало и помага на много хора да оцелеят и преживеят, когато са попаднали за дълго време трудно положение.
    Остава преживяното в съзнанието и спомените само като ЕДИН ЛОШ СЪН.

    ОтговорИзтриване