събота, 24 ноември 2012 г.

Как сами си слагаме рамки


"Е" на идентичността. Това, според Робърт Антон Уилсън, е използването на глагола "съм" в различните му форми, за определяне на явление от околния свят - било то личност, човек, животно, политика, технология, религия, бог, наука, език, любов, глупост и т.н.

Не е нужно някой да ни промива мозъка - достатъчно е да кажем за нещо, че "е". Определяйки го веднъж, ние преставаме да бъдем отворени за него и да възприемаме "посланията" му, които, в доста от случаите, биха могли да ни бъдат полезни - най-малкото, за да разширим собственото си "съм".

Казваш си: "този човек "е" тъп!". И той спира да ти бъде полезен и излиза изцяло от твоя "тунел на реалността" (пак термин на Уилсън).

Доста мъдреци съветват хората "да бъдат отворени към света", "с отворено съзнание". И тези съвети са наистина полезни - дори от чисто практична гледна точка.

Но "съм" ги прави на пух и прах. "Аз съм неудачник!", или "Аз съм отворен към света!". Второто също ограничава - мислейки се за "отворен", ти спираш да се развиваш и наблюдаваш обективно - и си оставаш тесноглед задръстеняк.

И всеки що-годе убедителен батю или чичар, ще те убеди в каквото си иска, лесно ще ти внуши, че това "е" такова, и никакво друго. Че побратимът всъщност ти "е" враг, че врагът - приятел. За предните неща не визирам само личности. Това може да са (ето, пак "съм"!) качества, предмети и т.н.

Вече има тонове литература, описваща как да останем с отворено съзнание. То не са техники, медитации, видове мислене и прочие сложнотии. Но, кой знае защо, това "Е" на идентичността не се споменава почти никъде. Да, в началото е трудно да се приложи - човек вижда, че му е доста сложно да не го използва на всеки петнадесет минути. "Това е такова, онова е онакова...". Но свикнем ли веднъж с избягването на употребата му - нещата стават доста по-лесни.

"Е" не е това, което "Е"... :)

...

P.S. Горното демонстрира и вредата както от положителното, така и от отрицателното мислене...;)

...

24.11.2012г. Аеиа

6 коментара:

  1. Като се замисля, трудно бих построила и едно изречение без да употребя "Е"-то. Все пак трябват основи, върху които да градиш, каквото и да е. :)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Геуни, наистина Е трудно :))) В това се състои самоизмамата - че си мислим, че ЗНАЕМ/ПОЗНАВАМЕ нещо си и го идентифицираме с това "е". Ще цитирам Уилсън за по-нагледно:

      "Е", "Е", "Е" - идиотизмът на думата ме преследва. Ако тя беше премахната, човешкото мислене щеше да започне да има смисъл. Аз не знам какво "е" което и да е нещо. Знам само как изглежда това нещо за мен в този момент."

      Изтриване
  2. Хахаха.... Соня, не само "Е"-то, но и разновидностите му :):):) И какво излиза? "И тези съвети СА наистина полезни..." Дали? ;):):Р Ясно Е, че нещата СА такива, каквито ги възприемаме в дадения момент, но Е достатъчно да СМЕ наясно, че това Е такова само към настоящия момент, но напълно без "Е" не виждам как ще стане :):):)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Фил, хахах, много си прав, действително, за да спазя правилата на този тип език, би трябвало да не казвам "СА полезни", а "в момента ми изглеждат полезни" :)))
      Всъщност, може би наистина не може съвсем без глагола "съм" - както казва и Гуени - трябва да имаме някаква "основа" в нашата реалност. Но че това "Е" на идентичността създава грешни и ригидни представи - създава. В днешно време, с откритията на квантовата физика и другите науки, вече знаем, че на някои нива столът, на който седим, не е стол, а "танц на енергията" или на кварките, или кой знае на какво - ако не го определим твърдо като "стол", някак по-лесно ще схванем и осмислим сложните идеи за "същността" на нещата. Или пък ще избегнем ситуации, в които обявяваме някой за глупав, само защото сме прочели негова книга, която ни се е видяла глупава. И избягвайки това "е на идентичността" по-лесно ще можем да смелим суфисткото твърдение "виждаме нещата не каквито СА, а каквито СМЕ"... :)))

      Разбира се, "основата" е добре да я има - щото иначе ще изпаднем в положението на един от героите на Удхаус - пенсиониран и изкукал издател, който, виждайки своя дългогодишна сътрудничка и добра позната, въобще не предполага, че това наистина Е тя, а казва: "Тази жена страшно много прилича на еди-коя си, даже е същата като нея!" :))))

      Изтриване
  3. Именно, Соня, това ми беше мисълта: казвайки за нещо, че "Е", човек просто трябва да осъзнава, че това е само израз, който се употребява за улеснение, но в действителност, въпросното "нещо", само ни изглежда такова на нас, в настоящия момент. Ако и този, на когото казваме, че въпросното "нещо" "е", слуша със същото разбиране за нещата, няма да има проблем. Тогава и споровете ще бъдат много по-смислени и полезни, защото всеки ще започва един спор с идеята, че неговата теза е само една от многото възможни и спорът вече ще бъде не чия теза е вярна и правилна, а ще бъде обмяна на възгледи по дадена тема. Все пак не изглежда много примамливо да се превръщаме в герои на Уудхаус :):):)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Фил :))) Но то точно това е проблемът - че заради езика бъркаме мнението с факт - оттам и излишна омраза, противопоставяне и всичко, произтичащо от това. Не е достатъчно само да се осъзнава, че зад "е" стои "струва ми се в момента" - самият език, на съвсем несъзнателно ниво, ни внушава някои "истини", които съвсем НЕ СА такива. Аз писах за Уилсън, но всъщност този език е измислен от друг - казва се E-prime, видях, че го има в Уикито:

      http://en.wikipedia.org/wiki/E-Prime

      Иначе СЪМ съгласна с това, което казваш :)))

      Изтриване