сряда, 24 април 2013 г.

Нобелова награда за Бог


Една вечер в края на април световно признатата и уважавана професорка, госпожа академик Гуглова, член на Комисията за номиниране и определяне на Нобелови награди, получи странно усещане.

Постепенно, с настъпването на лунната пролетна нощ, това усещане изкристализира в светлинно прозрение, което, ако беше превърнато в думи, би гласяло:

"Редно е най-сетне Творецът и Създателят на този Свят да получи Нобелова награда!"

Госпожа академик Гуглова преспа и на сутринта рано-рано, без да се помайва с кафета, цигари и прически, както по принцип й беше обичай, предприе мерки за свикване на Комисията на спешен съвет. Комисионерите, искрено стреснати от тази спешност от страна на Гуглова, побързаха да се съберат и да открият събранието.

- Уважаеми Госпожи и Господа, Колеги! - започна академик Гуглова. Говореше спокойно и провлачено, както го правеше винаги, макар че за пръв път й се искаше да говори бързо и разпалено. Знаеше обаче, че такъв вид говорене неминуемо щеше да раздели Комисията на два лагера - "За" и "Против". Тия със "За" щяха да се заразят от нейния ентусиазъм. Тия с "Против" щяха да бъдат отблъснати от него. Ентуисазъм, ентусиазъм, ама и той се подчинява на законите на физиката, пък били те и Нютонови.

- Всички ние сме учени, - продължи Гуглова, - и може би най-добре познаваме света, в който живеем. И мооооже би имаме възмооожно най-добра представа за изключително сложните и необозрими механизми, по който този свят действа. Колеги, питам риторично - възможно ли е човек да измисли и сътвори такъв свят? С всичките му неизброими и работещи в страховит синхрон детайли, кръговрати, решения, мнения, животи, атмосфери, огньове, гръмотевици, популации, океани, бактерии, бълхи, хлорофили, ядра, налягане, свободна воля, съдба, квантова всеслучваемост, астероиди, галактики и превенция на астероидите и гама-лъчите?

Прекъсвайки Гуглова, се обади Председателят на Комисията - видно, бе от тия, които и с ентусиазъм, и без него, биха били "против":

- Да, Гуглова, не е възможно никой човек и дори никое същество на Земята да измисли, сътвори и построи този наш свят. Проблемът е, знаете, че в нашите, високо научни среди, не само идеята - думата "Бог" е забранена! Какво остава да предложим Бог за награда?! Нали веднага ще бъдем низвергнати от цялото научно войнство? Знаете - не е доказано по научен път, че светът ни е творение на някакъв си бог - пък бил той и всеблаг, всемогъщ, вездесъщ и ... бог...

- Пък и, Гуглова, - намеси се един друг член, видимо също "противен", - знаете мноооого добре, че този свят не е от най-хубавите светове. Пълна несправедливост отвсякъде! Научно доказана, при това! Вашият ... мхмхмхмъхх... бог ... може и да е създал света (смях от страна на "противните"), ама не го е създал както трябва! Не е обмислил куп неща! Знаете, не само при хората - единственото, което може да се каже за Природата и Космоса със сигурност е това, че те са ЖЕ-СТО-КИ! И изобщо - не разбирам за какво се занимаваме с такива абсолютно ненаучни простотии!?

Гуглова знаеше отлично, че ще получи такъв отпор. Самата тя също не вярваше в Бог, нито беше убедена по научен път, че го има. Но прозрението си е прозрение, то не се интересува от научни доказателства, нито от религиозни постулати и ежедневни мисловни конструкти, приети за чистата и свята истина. Сякаш съзнанието на академик Гуглова бе претърпяло някакъв масов квантов скок - и тя вече не можеше да се върне към старата си парадима - щеше да се бори за Бог с всички свои сили и енергии. Затова отговори сухо и процедурно:

- Все пак, имам право да поставя своето предложение на гласуване. Моля, Комисия, да гласуваме кой е "за" и кой е "против" номинирането на Бог за нобелова награда за цялостен принос към света!

Нямаше как да се откаже, по закон и правилник, затова Комисията гласува.

Както се и очакваше, независимо от бавното провлачено говорене и пълната липса на ентусиазъм в говора на академичката, Комисията се раздели на двата гореупоменати лагера, наречени "За" и "Против".

При обявяването на резултата, Гуглова най-сетне излезе видимо от кожата си, погледна към тавана на залата и викна:

- Виждаш ли?! Ти си виновен! Никой не може да създаде свят като твоя, ама защо си измислил и дуализма, бре Човек!?

Тогава стана Чудо. Съвсем видимо и научно...

...

Но преди чудото, ще споменем нещо малко за Божието Безвремие-Безпространственост и какво се случваше неслучващо се в Него. (Бай дъ уей, това Безвремие-Безпространственост обхващаше, освен всичко друго, поравно и мозъците на Гуглова и колегите й)... Противно на всички физически, човешки, божествени и никому неизвестни закони, Бог си умираше от смях и следеше комисионното събрание с огромен интерес. Той-Тя-То за първи път не можеше дори да повярва в нещо, а именно - че някой се е сетил и за Него, и за Неговия, все пак, немалък принос към света и световните съдбини. При обръщането на гугловите очи към тавана на залата, Той-Тя реши да направи нещо, което не бе правил никога...

Преобрази се на благ белобрад старец (щото такава бе масовата представа на хората за Него-Нея-То) и скочи през тавана, право до Гуглова - на мястото, определено за изказвания.

...

Комисията, включително и Гуглова, се втрещи. Всички, като учени, първо погледнаха към тавана - да се уверят, че на него няма никаква дупка. След това, забравили всичко, впериха поглед в неудържимо смеещия се старец. Той се посмя известно време, после спря и, все още захилен, проговори със старчески глас в микрофона:

- Здравейте, уважаема Комисия! Да, аз съм Бог, и реших да дойда да ви се представя. Не за друго, а за да не се чудите Кому да връчите наградата, когато решите да го правите. Искам веднага да ви уведомя, че в никакъв случай няма да я връчвате лично на мене. А ако, дай Боже (старчески смях), решите тази награда, за Бог, да се излъчва всяка година, то предлагам: първата година наградата да се връчи на бактериите, втората - на растенията, третата - на атмосферата. И така нататък. Когато всички по-големи групи се изчерпят, може да се мине на по-малки подгрупи. И така, докато стигнете до отделен индивид, частица, квант и, ъъъ, до каквото там сте сигнали с познанието си, че е "отделно".

- Ама,... Боже,... как така ще я връчваме на атмосферата? - беше Председателят, видимо леко окопитен.

- Това вече вие ще си решите, то си е чисто процедурно. Исках просто да кажа, че всичките тези неща съм Аз.

При тия думи Старецът изчезна отново в тавана.

...

24.04.2013г. Аеиа

2 коментара:

  1. Много добро появяване от страна на Бог и доста добре аргументиран отговор. Заслужава си наградата :))
    Хем и аз не вярвам много - много в него ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз и вярвам, и съм убедена, и "всичко останало" - само като си представя как дори не мога да си представя цялата Земя, с всички същества и несъщества в нея - как действат и прочие - изпадам в особено състояние. :)))) Сигурно огромното ми его е почнало да отстъпва и да "вижда" величието на Света ;)))) (надявам се, де)

      Изтриване