петък, 29 юни 2012 г.

"Време за коктейли" - любимата ми на П.Г. Удхаус




Историята започва с посещението на лорд Икнъм в клуб "Търтеите". Лордът е възрастен аристократ, но прекалено млад по дух, чиято жена предвидливо го държи заточен в провинцията, защото в града е опасен - постоянно прави бели. Та Икнъм гостува в този клуб на един свой племенник - писател на кримки, сериозен човек, на когото нещо не му върви в издаването, а и ще се жени и е позакъсал за пари.

Както си говорят, лордът вижда, че от отсрещния клуб - "Демостен", свърталище на сериозни одъртели господа - излиза неговия полузет, полубрат на жена му, изявен съдия от апелативния съд, известен със сприхавия си нрав, тормозещ с него всички околни. Икнъм решава да покаже на младите Търтеи нещо много забавно - стрелба с прашка с бразилски лешник. Съдията се оглежда нервно за такси, когато цилиндърът му излита от главата и пада посмачкан долу - на прозореца на "Търтеите" е пълно с ухилени муцуни. Съдията, който е и политически кандидат за Камарата, е възмутен до мозъка на костите си от това вопиющо своеволие.

На другия ден лорд Икнъм се среща с полузет си и той му се оплаква от тази ужасна случка. Икнъм го съветва да напише една хубава книга, осмиваща нравите на съвременния млад човек. Препоръчва му да я пусне под псевдоним, защото от кандидат за Камарата се очаква да пише исторически очерци за Талейран, а не такива неща. Съдията се ентусиазира от идеята и написва една страхотна книга - "Време за коктейли". В нея са показани нагледно нравите на съвременните млади мъж и жена.

Първоначално книгата не върви добре - до момента, когато пасторът поглежда през рамото на дъщеря си, вижда какво чете - а тя е точно на най-пикантната страница - и още на следобедната служба заклеймява жестоко книгата от църковния амвон. Още докато чете проповедта си, енориашите бясно записват името на произведението, с намерението веднага да си го доставят. Сбъдва се мечтата на всеки автор - книгата му да бъде заклеймена от църквата!

"Време за коктейли" става безспорен хит. Първоначално съдията укрива авторството си - даже Икнъм иска да го нагласи така, че племенникът му да бъде писан за автор, но се намесват и други роднини, които също се борят за авторство. Съдията, видял че от тази книга ще паднат много пари, иска да си възстанови правата и започват едни истории, свързани с издатели и пр. Явява се един възрастен пенсиониран издател, чийто син е поел фирмата, но дядката си седи в издателството и се прави на шеф, като постоянно плете чорапи и омагьосва напиращите автори с плетенето си и отнесеното си държание.

Следват множество забавни перипетии, в които участват още няколко герои и накрая всичко се нарежда благополучно. Племенникът получава парите от книгата, Съдията най-сетне се оженва за любовта си от младини - управителката на издателството; а лорд Икнъм е доволен, че за пореден път е изпълнил своята мисия, както той я мисли: да пръска навсякъде радост и светлина!

...



4 коментара:

  1. Привет от мен!
    Изтрих си горния коментар, поради моя грешка.
    "Още докато чете проповедта си, енориашите бясно записват името на произведението, с намерението веднага да си го доставят."
    Това е то! Открай време тъй стоят нещата. Хареса ми! Поздрави!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Привет, Мег! :) Да, всичко скандално е интересно! :) Струва си да се прочете книгата - голям смехотерапевт е Удхаус! :)))

      Изтриване
  2. Лоша реклама няма, дето се вика, и аз си я записах :)))))

    ОтговорИзтриване
  3. Да се посмеем викаш :))
    Ще,ще :)

    ОтговорИзтриване