събота, 16 юни 2012 г.

Обратна връзка: СМЯХ, СВЕТЛИННО ЗАМЪРСЯВАНЕ И...




За всеки е известно, че вътрешното състояние на човек влияе на външния (му) изглед. А и двете неща са нещо необяснимо и сякаш - природно дадено. Знае се, също така, че състоянията се сменят непрекъснато и са в пряка и непряка зависимост от множество фактори. Сложих по-горе "МУ" в скоби, защото не става дума само за личния изглед, а изобщо за конкретния околен.

Още нещо, което се знае масово е и това, че има и понятие "обратна връзка". Схематично представено, при това нещо външният изглед влияе на вътрешното състояние. Най-простият пример е когато се случва да сме весели и да пробваме да се навъсим за известно време. Веселостта изчезва и се появява т.нар. от Майка Тереза "най-неприятният недостатък - лошото настроение"...

Хубавото е, че при обратната връзка е напълно възможно и обратното на горното - а именно: ако си в лошо настроение и са ти потънали гемиите - успееш ли да се засмееш със силен глас (може дори без глас), то тогава изведнъж тонусът ти се повдига, започваш да произвеждаш ендорфини и енкефалини и виждаш, че "животът е прекрасен"... Твърде проста техника, ама повечето предпочитат да "си го вдигат" с лекарства, алкохоли и пр. материални средства - все пак, търговията и човекодокументофинансооборотът трябва да вървят! :)

Лично за себе си, тия неща ги научих без да искам и доста преди да знам теоретично за "обратната връзка" и подобни неи "теоретики". А миналата година бях приятно изненадана да видя съвсем случайно по телевизията, че са създали "йога на смеха" - събират се група хора и се смеят яко! Те прилагат точно "feedback"-а !

Сравнявам донякъде смеха със светлината. Ако се случи нощем да си инсталиран извън и над голям град, виждаш го като покрит с огромен светлинен ореол. Учените са нарекли това явление "светлинно замърсяване". Бидейки нощем в града, то ти затруднява виждането на Звездите. Но пък ти позволява да виждаш наоколо - накъде отиваш, или къде се намираш - всичко от прякото ежедневие.


Приемем ли условно, че светлината, генерирана от един град, е равностойна на смеха, създаден от един човек, а Звездите - еднакви с Божествения смях, то може да се предположи, че личният смях ти помага в ежедневието, но ти пречи в чуването на Божествения... Е, ясно е, че Звездите не са това, което изглеждат - те са поглед назад във Времето, защото, докато стигнат до ретината ти, отдавна не са на това място, където ги виждаш. Да, всяко взиране в лятното звездно небе е гледане във Времето. Само че го приемаме за надничане в Пространството - и оттам идва голямото объркване, но това не е от значение сега.


И пак си идваме на думата - ако все пак искаш да подочуеш нещо от "Божествения Смях", то не бива нито да си сринат, нито приповдигнат. Състоянието на медитация или молитва, в която не се молиш...

...


2 коментара:

  1. И аз понякога се смея с тази цел.
    Това с поглеждането на звездите,което е поглед назад във Времето ми напомни на един роман на Кърт Вонегът.Там едни извънземни не признаваха времето като такова,каквото ние го познаваме,а като отделни моменти,към които винаги можеш да се върнеш и които винаги са такива каквито са.Абе ...объркана работа.. Времево-Пространствена :)

    ОтговорИзтриване
  2. Привет, Кайти! Да, за Времето - дори и самите хора го възприемат съвсем различно. Например - децата и възрастните. А са от един и същ био-вид. Да не говорим за другите видове. :)

    ОтговорИзтриване