събота, 25 февруари 2012 г.

Нощта на Пан






Нощта на Пан – състояние в традицията на Телема, в което се извършва унищожение на Его-то по Пътя на Духовното развитие. Наричана още N.O.X. (от латински – nox, nocis – нощ). Пан – всеизвестният Бог на Природата, на Природните мъжки оплождащо-творящи сили, на Любовта, на Силата. Известен е още като Всичко – защото „пан” на гръцки значи Всичко. Думата „паника” също идва от него – твърдят, че той имал обичай да изскача изневиделица в гъстите гори пред нищо неподозиращи древни туристи и да ги плаши почти до смърт. Защо ли е правел това? Нали казват, че Любовта е противоположна на Страха? Всъщност, тук някой може да вметне, че Пан е бог на похотливата любов, не на Любовта. Похотлива или не – все е любов – това мога да кажа. И няма да споря, ако някой продължава да класифицира различните прояви на Любовта. Аз не желая – поне се опитвам да не го правя, съзнавайки, че това е почти невъзможно. Поне докато съм в човешко тяло. Кой знае защо, същият този Пан е представен от християнството като Дявола. Тук няма да се впускам в мъдруване „що е дявол и има ли той почва у нас” – по този въпрос има необозрими количества литература, филми и кой знае още колко неизвестни за човечеството източници на информация...:)Но находящи се на нашата планета, в нашето измерение... (сега дано не ме емнат склонните към иманярство! Току виж решат, че знам за някакви неизвестни никому видове източници!;)

Но да се върна за кратко към плашенето почти до смърт. Всеизвестно е, че в множество шамански традиции това е един от основните похвати - инициираното лице, неофитът, бива изплашен в много голяма степен и, успявайки да се пребори със "страшното нещо", той преживява един вид Смърт и повторно Раждане - вече за света на Духовното. Дали „бай Пан” не прави точно това? И съвременните нрави, в огромна степен повлияни от криворазбраното християнство (т.е. от църквата, а не от Иисус Христос), макар и да се пишат светски и научни, го представят опростенчески и профанно като един обикновен, страшен горски Звяр? Не може да се каже, поне не със сигурност. Но кое ли е сигурно на тази Планета? ;)

Склонна съм да мисля, че Пан е нашата вътрешна същност. Нашият Висш Аз.

И, разговаряйки с Гет, получих следната „визия”:

Често във фантастичните книги авторите пишат за машините, за изкуствения интелект, който завладява хората, подчинява ги и после следва всичко, произхождащо от това. Доколкото си спомням, и легендарният филм „Матрицата” беше с подобна основа?

Аз за себе си, О, Пан! Реших друго. Ние все още не сме завладени от компютрите, създадени от нас.

Но някога, О, Пан! (споменавам го, защото ми се струва, че Той ми предава тази информация – а това го казвам, за да направя по-интересно настоящото си писание – да не си помисли някой, че съм луда, случайно! ;))) Та, някога, преди да станем техническа нация-цивилизация, ние сме били Спиритуална такава. Нашият Дух е движел всичко. Както казват – камъните за Пирамидите сме ги вдигали и пренасяли на хиляди километри с Духовната си Енергия. И тогава един Мъдрец, О, Пан!, измислил изкуствения Дух. Който да се вгражда във всеки един човек, стига той да иска, и да подсилва многократно силата на Личния му Дух! Това било нещо като Духовна техника. Този мъдрец създал Първообраза на Техниката и на Техническото. Много Хора се подлъгали – без да подозират, че се подлъгват – мислели, че го правят за свое и Общо добро. Вградили в себе си този Изкуствен дух. След известно време той успял да убеди всички да го направят. Започнал изцяло да командва Хората. Те забравили за своята Сила и за своя личен Дух. Личният Дух бил необозримо по-силен от Изкуствения, но Изкуственият бил по-гръмогласен и агресивен. Да, Личният дух не познавал агресията – просто тя не му трябвала. И нямало време да я развие, когато дошъл Изкуствения. След време Хората забравили напълно, че имат свой Личен дух. Забравили за Пан! И приели, че основното им богатство, единственото и правдивото, е Изкуственият дух. Нарекли го Ум!

След това го наричали с много имена. Едното от тях е „Его”. Умът така хубаво ги владеел, че нарекъл себе си „Аз” – т.е. „Его” – искал да внуши на Хората, че той е техния Аз, че няма нищо друго, освен него.

Но Пан все пак не ги изоставил. През деня не можел да им се явява – Изкуственият светел твърде силно и те нямало да видят Рогатия Пан – но през нощта имало Надежда! И някои все още успяват да преживеят Нощта на Пан...

25.02.2012г. - Соня Петрова - АЕИА





2 коментара:

  1. Сега прочетох по-внимателно :)))
    Знаеш ли Сонче, тия дни по друг повод си мислех нещо подобно - за ума,за сетивата и духа,за пренебрегването на чувствата в полза на логиката.И до едни изводи стигнах даже :)))
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
  2. Привет, Кайти! :) Явно е такова време - "черната неделя" - междинно, между Старото и Новото Слънце. И ни минават разни мисли - което е много интересно!

    ОтговорИзтриване