Разсъждавам си над великите, крилати, смешни и изключително мъдри думи на Швейк: „справедлив, но строг” и неминуемо стигам до смехорията „упорит, но тъп”.
Няма да давам конкретни примери кого и какво визирам, само ще изпиша няколко свои вопиющо мъдри заключения във връзка с феномена „упорит, но тъп”.
И така. Какво е да си тъп? Може ли човек да бъде изключително и само тъп или да се характеризира и изчерпва почти изцяло с тази, не съвсем благозвучна, дума?
Понякога си мисля – да, може!
Е, избягвам да съм крайна и знам, че е пълен абсурд един човек да се изчерпва само с тази дума, но с цел избягване на разводняване, разхищаване, размотаване и всякакви други раз-ища, ще приемем, че „некои другари” отговарят едно към едно на тъпо звучащата дума „ТЪП”.
Какво означава за мене тя? Ще отговоря в няколко изреченийца. Да си тъп означава да си мислиш, че цялата Вселена се върти изключително и само около теб и за теб. Значи да си убеден, че винаги твоето мнение е вярно, правилно, меродавно и „последна инстанция”. Да не чуваш какво ти говорят другите. Да захапеш някоя мисъл, която ти е харесала преди двадесет години и никога да не я подложиш на съмнение, а винаги да я повтаряш като папагал при всеки удобен случай. (Тук ще дам пример – в някои форуми известен брой потребители си слагат за мото някоя харесала им мисъл. Мисълта може да е на някой „изявен мъдрец”, може и да е тяхна си. Наскоро попаднах на потребител, който във форум, свързан с позитивното мислене, отговаряше на всеки нововключил се, независимо за какво иде реч, с някаква негова си велика мъдрост: „позитивното мислене, без позитивни действия, носи едно позитивно нищо”... Та, на този потребител може би никога няма да му хрумне, че действието например може да се разглежда като материализирана мисъл, че не може да има действие без мисъл и т.н. Няма да му хрумне и обратното – че позитивно действие, без позитивна мисъл, също носи едно позитивно нищо... Но – отплеснах се – „тъп, но упорит” и „упорит, но тъп” са едно и също нещо – както и мисленето и действието... )
С няколко думи – да си „тъп” означава да не си гъвкав, да не си адаптивен и разбиращ. Понякога се случва един тъп човек да е много образован, да е дори академичен и природно интелигентен едновременно, но „тъпостта” не е единствено и само свързана с интелекта и ума – затова се получава и горният привиден парадокс – рядко, но се получава. Често да си „тъп” означава също и да си завистлив, да не можеш да приемеш, че някой е по-надарен от тебе или е с по-голямо въображение, или че някой може да сътвори нещо ново, а ти само да копираш...
И да обобщя за „упорит, но тъп”. Това е ДА СИ ТРУДЕН. Какво имам предвид? Точно това, което казвам – да си „труден” като характер, като поведение, като излъчване, като мироглед.
Един пример – някой се занимава с някакъв бизнес. Известен е на бизнес-партньорите си като „труден” – т.е. неотстъпчив, не допускащ компромиси, стараещ се на всяка цена той да спечели най-много и не обичащ да „пуска фъндък” на бизнес партньори, сътрудници, колеги и т.н. Да кажем, че с тези си качества и с упоритостта си този човек ще има някакъв успех в съответния бизнес... Но успехът му ще стигне само донякъде и развитието ще спре. В един прекрасен момент той ще престане да постига цели и да върви нагоре. Защото, когато такъв „труден” екземпляр се срещне с някой „упорит, но умен”, т.е. „лесен” – последният ще му разкаже играта! Понеже упоритият, но умен, е гъвкав, с идея и признаване на правото на съществуване и щастие и на другите и т.н. И защото, човек дори и щастливо да живее, идва неизбежният момент, в който ще се срещне с някой „упорит, но умен”...
Разсъждавайки така стигам до извода, че на „лесните” хора винаги и във всичко им върви. Лесните (т.е. от вида упорит, но умен) са избраниците на Съдбата. Лесните, с които се работи лесно, дори и да не са подчертано упорити, винаги успяват да постигнат целите си. И не само, защото са умни, а защото, може би, не се вземат твърде насериозно – както Умре да го практикува нашият „упорит, но тъп” елемент... J)))
Няма коментари:
Публикуване на коментар