сряда, 9 ноември 2011 г.

Телегония, генетични матрици, амулети, война между половете и прочее убости

     Телегонията, както е известна масово, е свойството на организмите да се размножават от разстояние. Неее, не е точно така, май беше да произхождат от разстояние? Както и да е. Иска ми се да напиша няколко думи за това спорно явление и за някои свързани с него „прочее убости”.

     И така. Твърди се, че всички селекционери (без футболните) на животни строго съблюдават законите на телегонията и знаят, че ако изпуснат расовата кучка, кобила или крава да бъде оплодена от нерасов самец, то тази съответна самка никога вече няма да ражда чистокръвни отрочета, независимо в последствие с колко чистокръвни партньори се кръстосва.
Любителите на конспиративните теории усърдно твърдят, че знанието за телегонията тенденциозно се е укривало, унищожавало и изопачавало чак до степен създаване на Холивуд и бълване на масови филми, проповядващи промискуитет. Не знам защо в случая тези любители пренебрегват съществуването на Библия, Коран и множество други писания, свързани с различни религии и култове и вкупом проповядвящи строга моногамия, но не можем всичко да знаем, нали?

     Най-общо – различните теории за телегонията изказват становище, че потомството на всяка една жена, независимо колко партньори има през живота си, е всъщност потомство на Първия, а т.нар. първи е този индивидуум, с когото жената е имала за първи път сексуален контакт. Защо било така? Първо – защото генетичната матрица на жената имала свойство да се променя и да взема от генетичния материал на първия партньор, поради разкъсания химен и съответния кръвен път, осигурен на мъжкия генетичен материал. Тази ранева повърхност осигурявала контакт между двата генома и създавала предпоставки за прескачане на генни структури от мъжкия в женския организъм. Това твърдение изглежда несъстоятелно, но по принцип всичко, свързано с телегонията, няма как да бъде доказано по научен път засега. Всъщност – има, но на никой не му се занимава. Да не се отплесваме обаче. Второ – приема се за общовалидно, че първият полов контакт е свързан с много силен емоционален отговор – т.е. емоциите можели да влияят на гените и да ги изменят. В това също няма нищо чудно, нито ново. Трето – поради това в множество от Традициите се изисква жената да бъде девствена, когато встъпва в семеен съюз. Това било с цел запазване чистотата на Рода. Четвърто – на чисто енергийно ниво „енергийните гени” на жената закачват част от „енергийните гени” на мъжа и това остава завинаги – мъжът „слага печат” върху тази жена... Пето – някои белтъчни молекули, отделени от мъжа по време на половия акт, имали свойството да се прикачат към генетичната матрица на жената и да предизвикат съответни промени – тук отново наблюдаваме така наречения „печат”...

     Говори се и за някаква „клетъчна памет” и клетъчно въздействие. Какво значи това? Например – в езотеричните среди се твърди, че посредством такъм метод може да се излекуват всякакъв вид болести. Какъв е методът? Нямам много представа, но е нещо като следното: взема се частичка от заболялата тъкан и се обработва с друг вид тъкан или вещетво. Може да се обработи с нещо, което унищожава тази тъкан, може с нещо, което да я възстанови – зависи от проблема. Така обработената „заболяла тъкан” се поставя в торбичка, епруветка или друг съд и се дава на болния, от когото е взета първоначалната заболяла тъкан. Той я носи определено време – понякога трябва да му виси на врата, друг път – в джоба – но най-често кожата му трябва да влиза в контакт с „новата тъкан”. Твърди се, че за определен период от време болния оздравявал. Клетките му, които били покосени от болест, съответно помнели, че са болни. Влизайки в контакт с вече оздравели клетки, те получавали нова програма, нова „матрица” и започвали „нов живот”, т.е. наблюдавало се оздравяване на заболелия. Всеки ще се сети, че този „ритуал” много прилича на изработването на мускси, амулети и прочее магьоснически инвентар. И повечето ще се сетят, че тази схема има доста общо с „теорията за телегонията”...
Още нещо, което е добре да се отбележи. Освен за поддържане чистотата на рода, телегонията  може успешно да се използва и за запазване на расата. За какво става дума? Дава се пример с едни руски девойки, които отишли някъде на лагер или нещо подобно, на който освен бели имало и чернокожи младежи. Та там девойките влезли в контакт с чернокожите. После се прибрали по живо, по здраво. В тяхната околия никога не били стъпвали чернокожи хора. Но, когато след години девойките се омъжили за свои хора и имали деца, някои от тях родили мулатчета и дори чисти негърчета...Е, ако знаеш такава информация, няма ли да внимаваш с кого влизаш в контакт?

     Интересна е интерпретацията за презерватива. В „тези среди” в това отношение се наблюдава разделение на два лагера. Едните твърдят, че презерватива успешно предпазва от „законите на телегонията” (ако можем така да ги наречем), другите отчитат, че не е възможно една гума да спре „енергията”, която действала на съвсем различно от физическото ниво...
За всеки е видно, че досега навсякъде се споменава само жената, родът и расата. Мъжът не участва никъде пряко в телегонията, освен като „Първи”... Ако погледнем феминистки на нещата, то е ясно, че телегонията е измислена изцяло с цел да държи жената девствена и да я възпира от излишен разврат...

     Но има нещо впечатляващо, за съжаление на можах да намеря линк към статията, която мисля да спомена вкратце. Става дума за нещо, което четох в някои вестници – сериозни – преди няколко години. Една жена, май беше германка, открила, че двете деца, които е родила от един и същи мъж – съпруга си – всъщност не са нейни! Те генетично нямали нищо общо с майка си! И това тя го открива, когато децата й са близо двадесетгодишни. Като се разравят в случая, става ясно, че когато са правени децата, мъжът й, няколко часа преди да осъществи полов контакт с нея, имал контакт с друга жена! Предполага се, че той е „носел” генетичната информация на другата жена и тази информация се е предала на яйцеклетките на съпругата му, като е наложила над тях своята програма, своята генетична матрица, т.е. превърнала ги е в чужд за майката генетичен материал. Как майката ги е износила без да ги изхвърли като чужди ли? Лесно. По принцип всяка една бременност се котира от организма като „чуждо тяло” и по тази причина има безброй механизми, които да потиснат съответните реакции на отхвърляне. Известни са също така нашумелите в последно време инвитро-практики с донорска яйцеклетка – т.е. жената успешно износва и ражда ембрион, създаден от яйцеклетка на друга жена, оплодена от съответния сперматозоид...

     Ако приемем за верен горния случай – то и при мъжете действат законите на телегонията, т.е. и мъжът може да „замърси рода”, посредством промискуитетни връзки...
Дали това не е свързано с обичаите при някои народи родство да се признава само по майчина линия? Има различни интерпретации и на това, но в случая ми изглежда като аргумент в полза на горното предположение. Сигурна е единствено майката – бащата не се знае колко и какви връзки е имал. Но, ако това с германката е вярно, то излиза, че при промискуитетни бащи сигурен е единствено бащата... Голяма каша! Оставяме я да си ври...

     Строга изглежда телегонията, да. Има обаче и множество „вратички”, през които можело, твърдят, да се избяга от това. На първо място – това са разни даоистки масажни техники, после следват – йога, тантра и т.н. известни и по-малко известни практики. Няма да се учудя, ако даже не създадат центрове за борба с телегонията, нито ще е нещо ново, ако някой реши, че телегония означава „гонене на телета” и не го обнародва в някой достоен за уважение речник...

     Но въпросът остава открит – поне дотогава, докато има на земята различни раси и полове – а това не знам докога ще трае...

2 коментара: