петък, 4 ноември 2011 г.

ВСЕЛЕНАТА ТЕ ОБИЧА...

ПТИЦЕЧОВКАТА 

                                               Мръсотията е материя на грешно място.
                                               Мисълта е съзнание на грешно място.
                                               Материята е съзнание; така че мисълта е мръсотия.
                                               Тъй спореше той, Мъдрият, не осъзнаващ, че цялото
                                                               място е грешно.
                                               Докато МЯСТОТО не бъде облагородено с Т*,
                                                              каза той, и стане НАСЛАЖДЕНИЕ.
                                               Розата неразпъната разпиля венчелистчетата си;
                                          без Розата, Кръстът е суха върлина.
                                               Затова боготвори Розовия Кръст и Мистериозния
                                                               Две-в-Едно.
                                               Боготвори Него, който се заклева чрез Своето свято Т,
                                                               че Едно няма да е Едно, освен до толкова,
                                                                до колкото е Две.
                                               Радвам се, че ЛЕЙЛА е далече; никакво съмнение не засенчва
                                                               любовта.
Алистър Кроули „Книга на лъжите”





     От няколко години насам – може би откакто се масовизира филмът „Тайната” – стана модерно да се говори за Вселената, която се разглежда като едно свръхинтелигентно и любящо Същество, което чува всяка една наша мисъл и не разбира думата „НЕ”... Може доста да се поспори възможно ли е същество с такава интелектуална висота да не разбира идеята за отрицанието, но ще стигнем и дотам. Няма да споря, просто ще изложа моето разбиране относно вселенската липса на възприятие на думата-идея НЕ и някои други нещица.

     Преди това – няколко думи за „Тайната”. Според тази теория, Вселената е добра, може да се каже дори Вседобра (по аналогия с Всеблаг – за Христос например), Свръхвисша Същност, която се отнася с майчинска нежност и изпълнителност към всяко едно населяващо я същество. Всеки, който си пожелае нещо важно или има някаква мечта, или дори случайно наум изкаже някакво свое мимолетно желание, може да бъде сигурен, че Вселената ще си строши краката, докато не му го изпълни.

     Невъзможно! Бихме възкликнали тук. Светът е пълен с нещастни хора, на които не им се е сбъднала нито една мечта, нито дори едно-единствено мимолетно желание. Някъде масово умират хора от глад, от болести, от престъпления, от войни, някъде някои хора страдат цял живот -  и това става постоянно... Къде е тая Вселена в тези случаи и възможно ли е тия страдащи хора никога да не са се обръщали към Нея? Да, възможно било – казват във филма. Е, този филм все пак е правен от и за американци, и съответно в него се разглеждат проблемите на американския човек. Те колкото и да са големи, не могат да се сравнят с проблемите на някой от Третия свят, но да не се отклонявам. Ето един пример от филма. Някакъв мъж, хомосексуалист, бива навсякъде обиждан, неприеман и всичко останало. Това продължавало постоянно  и било така, защото той, когато си мечтаел или изказвал желание какво би желал да стане, казвал: „НЕ искам да бъда гонен отвсякъде, НЕ искам да бъда обиждан от всички!”... И Вселената чувала думите му като: „ИСКАМ да бъда гонен, ИСКАМ да бъда обиждан!”, и добросъвестно му изпълнявала исканията...Когато сменил похвата и започнал да утвърждава само положителни неща: искам да бъда обичан, искам да бъда приемамн – то нещата коренно се изменили, всички околни започнали да го приемат, уважават и ценят...

     Нищо ново – това за Вселената е недобре забравеното старо за положителните утвърждения, положителното мислене, ню ейдж  и т.н. Но дали Ню Ейдж е наистина НЮ или и това течение се базира на недобре забравени стари постулати? Какво е Христовият призив – Обичай Враговете си!? Не е ли покана към положително мислене? Омразата е обратното на Любовта. Любовта е положителното, Омразата е отрицателното. Ако кажеш – „аз не обичам” – Вселената разбира „аз обичам!”... Но ако кажеш – аз мразя! – Вселената разбира, че мразиш и съответно изпълнява всичко, свързано с омразата – включително и пораждане на омраза в мразената страна... Възможно ли е? Ако обичаш някого, дали и той те обича или ще те обикне? Омразата поражда ли омраза? Любовта поражда ли любов? Подобното поражда ли подобно? Или това са глупости и всъщност няма никакви правила? Космосът Космос ли е, а Хаосът – Хаос? Но как тогава от Хаос се е пръкнал Космос? Ако е така, то тогава е редно от Космос да се роди Хаос? Дали това не е Самсара – преливането от Космос в Хаос и от Хаос в Космос? Дали пък не е преливане от пусто в празно? Приемам последното твърдение на доверие и преминавам нататък.

     А нататък се мъдри психосоматиката. Е как е възможно? Уж умът, съзнанието и прочее мистика нямали отношение и връзка с материята – как така се признава за съществуването на психосоматични заболявания – т.е. учените си признават без бой, че душата-психиката е причинила поражения на тялото-сомата? Тялото, физическото тяло, е един умален модел на Вселената. Отново нищо ново – Хермес Трисмегист каза: каквото горе, това и долу...Тялото също разбира какво мислим, но и то, както Вселената, не признава думите „НЕ”, „НЯМА”... И възприема съвсем пряко смисъла на казаното/помисленото. Всеизвестен е случаят с адвоката, който често и в продължение на дълги години употребявал думата „лайно”, „лайнян” и т.н. Тялото му разбирало това и отвърнало със сериозно заболяване на дебелото черво – мястото, където се оформят екскрементите... Един вид – Искаш лайна? Заповядай!

     Но тялото разбира и положителните утвърждения. Затова, ако искаме да подпомогнем излекуването си, никога не трябва да си казваме: „не искам да съм болен!” или „аз не съм болен!”. Добре е да се изрича, наум и на глас: „АЗ СЪМ ЗДРАВ!”... Има безброй описани случаи на непонятно за науката оздравяване от нелечими болести. Това, засега, е лошото – че оздравяването се води непонятно, едва ли не – чудо! А се премълчава за ЧУДОТО НА ЖИВОТА – една любима, често дъвкана от мен тема – НАУКАТА НЕ ЗНАЕ КАКВО Е ЖИВОТА! Е КАК ТОГАВА Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ЖИВЕЕ?! По същия начин се разсъждава относно „чудодейните” изцеления – но йезуитски – като нарочно се игнорира ЧУДОТО ЖИВОТ...

     Понякога съм склонна да приема донякъде еретичната мисъл, изказана от определени философи, че всъщност Вселена няма – Вселената – това е всеки един от нас. Нищо ново! Всъщност, може би Хермес точно това е имал предвид, казвайки: „каквото горе, това и долу” – да подскаже, че няма разлика между ЧОВЕК И ВСЕЛЕНА?...Не го е казал пряко по много причини – едната е, че никой няма да повярва... Стигаме до Вярата – но това е дълга тема. Има място тук, но ще я игнорираме засега – ако продължава така ще се наложи да описвам всички аспекти на Вселената и трябва да пиша вовек и веков! Да, интересен образ – жената, „наказана” да пише вечно. Нещо като Скитникът Евреин... Жената пише, а в градината й е поникнала някаква роза. Розата не цъфти. Градинарят се чуди защо така. По едно време решава и бодва един кол до розата, колът е като кръст – розата започва да пълзи по него и в един момент цъфва – разцъфтява в прекрасни цветове. Вселената замира от възторг.

    Кръстът, буквата „Т”, защо не и Пентаграмът (Петолъчката). Розата цъфти на Кръста, Две-в-Едно – казва Кроули... Малко отклонение – сетих се за рекламата „Три в едно” – дали са я заимствали от Фратер Пердурабо (Кроули)? Какво е Кръст? Какво е Роза? Това са необятни теми. Изписани са сигурно милиарди тонове литература за Розата и Кръста... Хайде, ще прибавя и моите няколко грама. Розата е Вселената, Кръстът (Т) е Човекът. Вселената трябва да се овие около Човекът – и тогава ще се изрази в своята Цялостност. Вплетени Човек и Вселена  - Вплетени Роза и Кръст. Тук не става дума за розенкройцери и други ордени – те са само бегло следствие на Идеята. А идеята е, че Човек и Вселена са едно, просто трябва да се „познаят” и обединят. Те не са разделени, но и за двете страни изглежда така, все едно са отделни неща, различни елементи...Когато Розата цъфне на Кръста – всичко спира „да изглежда” – всичко започва да „Е”...

     Розата е привлечена към Кръста. Привлечен си към неща, които обичаш. Другите те отблъскват... Вселената е привлечена към Човека – ако приемем, че постоянно го следи какво мисли и съответно изпълнява желанията му. В такъв случай, може би може да се каже, че Вселената обича Човека...

     Пак ще отворя една скоба – в последно време е много модерно да се гледат предавания по образователните научно-популярни тв канали за Вселената, за галактики, гравитации, антигравитации, черна енергия и пр. и пр. Всичко това е много хубаво, но по телевизията се показва само „физическата” микроскопска страна на Вселената. Все едно да излъчват предаване за Човека – но да не го показват като човек, който работи, обича, твори, в неговата форма и цялост, а да демонстрират само клетките и органите му в процес на действие... ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ЧЕ НЕ ЗНАЕТЕ ЩО Е ЧОВЕК, НИКОГА НЕ СТЕ ВИЖДАЛИ И ВИ ПОКАЖАТ САМО КЛЕТКИТЕ И ОРГАНИТЕ НА НЯКОГО, ПОД МИКРОСКОП – БЕЗ ДА МОЖЕТЕ ДА ГО ВИДИТЕ ИЗЦЯЛО, НИТО ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ ТОЗИ ЧОВЕК ИМА ЖИВОТ, ПРОФЕСИЯ, ФОРМА И Т.Н. КАКВО ЩЕ СИ ПОМИСЛИТЕ ЗА ЧОВЕКА? ЩЕ ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТОЙ? Същата работа и с Вселената, показвана по ТВ... Най-много да се почувстваш нищожен. А съвсем не е така! Пък дори и да знаеш как изглежда външно човека – ако си някакво същество, което не познава хората – то дори да гледаш в някое предаване цялостен човек – ти пак няма да се сетиш, че този човек има „вътрешен живот”, че мисли, че с мислите си може да твори и всъщност точно това прави! Ти ще видиш просто едно същество, ходещо на два крака! Да, това е! Няма да видиш Духа на Човека! Винаги, гледайки или четейки книги по популярна астрофизика ме гложди това – ЛИПСВА ДУХЪТ! А Той си е там...Затварям Скобата...

     По-горе споменах, че човек твори с мислите си... Това е основната истина. За мен. И най-малкото нещо – дори да спретнеш една обикновена вечеря за двама – нямаш ли първо мисъл за нея – нищо няма да направиш. Просто е! Всеки може да се наблюдава и да забележи тази „особеност”. Е, съществуват т.нар. рефлекторни действия – например в организма ни протичат хиляди процеси в секунда, без изобщо да знаем за тях – камо ли да ги мислим... Но дали пък Някой не ги мисли?

     Дали?

*place (англ.) – място; в случая се отнася за Космос – space. Когато към PLACE се добави T – т.е КРЪСТ – се получава латинската дума PLACET – харесва се, приятно е. Намек, че Вселената се облагородява чрез Т, т.е. Йони трява да се свърже с Лингам, за да се достигне пълнота.

2 коментара:

  1. Вчера го четох - останах възхитена от умението ти да го напишеш по този начин.
    Знам вече от собствен опит - къде горчив, къде по-сладък - човек изгражда, създава, твори света си - мисъл-сила, с думите трябва предпазливо, внимателно, обмислено. Вяра, мисъл, дума...Затова в човек всичко трябва да е прекрасно ( А.П.) - мислите, думите и делата - проста работа! А като наблюдавам хората в реала...невъзможна:(

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, Марта! :) Наистина изглежда невъзможна тази работа... Казват, че на получилите просветление хора, всички им изглеждат просветлени - не мога да го повярвам това! :)
    За мислите и думите - наистина трябва предпазливо. Имам и едно частно наблюдение - както като хвърлиш случайно поглед към някого и той се спъва или изпуска нещо, така и ако "хвърлиш" някоя случайна мисъл - и тя се сбъдва. Например като мислиш - еххх, колко здрав излезе този уред, въобще не се е чупил - и той изведнъж се поврежда. Наистина, помислил си, че уредът е здрав, но мимолетната мисъл за счупване го материализира счупването... И това е битов пример...
    Поздрави!:)

    ОтговорИзтриване