сряда, 18 май 2011 г.

Литургията на Светия Дух сбъдва всички желания

     Интересна, многопластова, многоизмерна и ... всичко по много е темата за Светия Дух. От години се занимавам с нея и дори, както често става синхронно, когато не се занимавам активно, се случва да добивам нова информация ей така, „от нищото”, но тук няма да правя разбаротки по нея.  Иска ми се да разсъждавам върху изпълнението на желанията, но и това няма да правя... Ще цитирам някои неща за Свети Дух и който иска, ще си направи изводи и заключения, а защо не и нови открития...
    Започвам с Фрейзър, който в „Златната клонка” казва:

 „...Така френските селяни били, а може би все още са убедени, че свещениците могат да изпълняват някакви особени ритуали – литургия на Свети Дух, чието въздействие било толкова чудотворно, че не можела да й се противопостави и Божията воля; колкото и прибързана и неподходяща да е молбата, бог бил принуден да даде онова, което му искали по този начин. 

     Съзнанието на онези, които при изключителни моменти в живота са искали по този начин да превземат с атака царсвото божие, не свързвало ритуала с идеята за безбожие или непочитание.
     Свещениците обикновено отказвали да отслужат литургията на Светя Дух, но монасите, особено капуцините, имали славата, че се поддават с по-малко скрупули на молбите на тревожните и отчаяните. В тази принуда, която според католическото селячество свещеникът налагал на божеството, сякаш виждаме точно съответствие на властта, която древните египтяни приписвали на магьосниците.”

     Някои тълкуватели смятат, че Светият Дух е женският аспект на Бога. Мисля, че: Свети Дух = Премъдрост = София... Но най-вероятно е нещо много повече от един дуалистичен аспект, защото ето какво се казва в книга „Премъдрост Соломонова”, Библия:

    „Духът на Господа изпълня вселената и, понеже всичко обема, знае всяка дума. (1:7)

   Сега малко за смъртта и Духа, отново от Премъдрост Соломонова:

   „Бог не е създал смъртта и не се радва, когато гинат живите, защото той е създал всичко за битие и всичко в света е спасително: Няма пагубна отрова, няма и адово царство на земята. (1:13-14) Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие; ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта, и я изпитват ония, които са от неговия дял. (2:23-24)

     А следващият цитат за премъдростта (т.е. Духа?) много напомня на някои физични открития, направени в последно време, а също така отново навежда на мисълта за прана, оргон и т.н. имена на „Универсалната енергия”:

  „Защото премъдростта е по-подвижна от всяко движение, и поради своята чистота през всичко преминава и прониква. Тя е дихание на Божията сила и чист излив на Славата Вседържителева, затова нищо осквернено не ще влезе в нея. Тя е отраз на вечната светлина, чисто огледало на действията на Бога.” (7:24-26)

    В „Деяния на Апостолите”, която книга още се нарича „Евангелие на Светия Дух” се казва, че тази същност не подбира кого надарява с даровете си – вярващи или невярващи, езичници или християни:

  „Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото. А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичниците се изля дарът на Светаго Духа; (Деяния 10:44-45)
„Тогава си спомних думите на Господа, как той говореше: „Йоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий. (Деян 11:16)

     И няколко думи в заключение. Какво включва тази литургия, за която говори Фрейзър? По неизвестни, но видими причини, това не се знае официално. Имам някои подозрения и предположения, но няма да ги изказвам. Само ще цитирам една молитва, която може да се изказва от всеки, който по една или друга причина „търси общение” със Светия Дух:

     Молитва на Соломон за Св. Дух:
„...аз се обърнах към Господа и Нему се молих и думах от все сърце: Боже на отците и Господи на милостта, който си направил всичко със Словото Си, и който си устроил с премъдростта си човека, за да владее над създадените от теб твари и да управлява света свято и справедливо, и с душевна правота да върши съд! Дарувай ми приседналата до Твоя престол Премъдрост и недей ме отхвърля изсред децата си, защото аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня, човек немощен и кратковременен по живот и слаб да разбера съд и закони”  (Премъдрост 9:1-5)

Няма коментари:

Публикуване на коментар