неделя, 1 май 2011 г.

Науката не знае какво е Живота...Праната, Чи или вездесъщият Етер...Аз дишам...

    Има много имена. Няма значение как ще се нарече – прана, ки, чи, етер, енергия, светлина, vis vitalis, оргон, дух или с каквото и да е друго име. Във всяка традиция Го има това „нещо”. Все някой някога Го е усетил и Го е проучил, доколкото това е възможно. После Го е впрегнал с практически цели за свои нужди и То му е служело вярно... То винаги служи... Стига да му обърнем внимание.

     Служи и ако не знаем за Нея – Праната... Но до време...
Винаги и всяко нещо е до време по нашите измерения, но за човешкия живот има значение колко дълго е времето, съотнесено към живота...
Ако не Й обръщаме внимание, Тя постепенно намалява и накрая изчезва... При смъртните неминуемо изчезва, но отново се връщаме към човешките измерения за продължителност на времето.

     Тя/Той/То няма род, но граматиката на повечето езици не е измислила „безродова категория”. Съвременният английски няма род – това между другото – и може би заради това има тенденция да стане общ, световен език – дали защото не се приближава до същността на Прана? Езикът и Светът като неща, които не могат едно без друго... Дали и Светът ни не се приближава до тази „същност”, независимо от апокалиптичните настроения...
Все някога науката ще разбере какво е Прана. Или Дух. Дори Свети Дух. Пропиващият всичко Дух на Бога... Ако тогава все още е наука и в нея се влага това, което се влага сега... Но може би няма да е така...

     Казват, Декарт е отделил Човека от Духа, оттам – и Вселената от Духа. И оттогава започва развитието на науката, каквато я познаваме днес. Наука, която се занимава с една изцяло машинизирана и неодушевена вселена и с един човек, който също е просто машина... Какво е обаче това разделяне, което прави Декарт? Как да се определи и окачестви? То е напълно условно и илюзорно. Една илюзия, която обаче завладява всичко и всички и изпраща Духа в миша дупка... Може ли Духът да бъде заврян в миша дупка? Той самият – едва ли, но усещанията ни за него – да. Оттам и способността ни за общение с Него изчезва напълно... И може би затова се чувстваме толкова сами и самотни, а и нищожни във Вселената – мънички, незначителни машинки в една Голяма машина... Във всеки от нас обаче има Дух, но той не може да направи връзка с Духа... И това само защото някакъв Велик манипулатор и неговите последователи са решили, че ще бъде така... Може би за проба – да видят какво ще стане...

     Съществуват много митове и легенди за хора, които сътворяват статуи и после им вдъхват по един или друг начин Живот. В съвременната наука това засега не е направено... Не е направено и от никоя институция – научна, религиозна, държавна, политическа, международна, финансова, военна...

     Съвременната наука не знае какво е Живота. Не може да го създаде от глина, камък и друг  материал. Не може и да го вдъхне в никакъв материал. Дори в органичен...
Съвременната наука не знае какво е Живота...

     Никоя институция не знае какво е Живота... Нито може да го създаде... И въпреки това вярваме безрезервно... Кой в каквото си избере... Дишаме, но не възприемаме това дихание като Светия Дух. Дори не обръщаме внимание на дишането... То си е даденост, която присъства неизменно...

     Да, можем да клонираме. Но от жива, органична клетка и при определени условия. Без такъв субстрат не можем да създадем живот...
Както повечето хора не знаят какво е електричество, как се произвежда и впряга, но го ползват ежедневно, така става и с Живота. Само че май за втория случай не става дума за повечето, а за всички?

     И както е с електричеството, така става и с Прана... Източните учения са я „напипали” откъде преминава в човешкото тяло и я използват по предназначение... Йога, акупунктура и подобни неща наистина въздействат върху този загадъчен Поток...

     Който не вярва – просто да опита...

  Алхимиците също одушевяват Света. Или по-скоро усещат, знаят, че е одушевен. Примитивните племена и вярвания – също. Кабалистите и европейските окултисти – и те. Но след Декарт „мандалото лопва” и край с Духа...

     Оргонът, открит от д-р Вилхелм Райх, е най-вероятно отново този всепропиващ  Дух, Прана, Чи... С оргон той е лекувал какво ли не. Сега продават много и всякакви продукти, уж генериращи оргон, но когато той прави проучванията си в САЩ е арестуван и всичките му писания са изгорени...

     Като малка много обичах книгите на Бернхард Гжимек.  От него запомних една мисъл, която ме беше впечатлила. Не знам дали ще я предам дословно, но е нещо такова: „Ние сме в състояние да унищожим цели градове, държави, континенти. Но да съживим мъртвия дъждовен червей – това не е по силите ни!”

     Съвременната наука не знае какво е Живота...



Няма коментари:

Публикуване на коментар