сряда, 26 февруари 2014 г.

Силата на ВИЗУАЛИЗАЦИЯТА


Или медитация: ОЧИЛАТА НА БЕЗКРАЙНОСТТА

Погледни през очите си с Очилата на Безкрайността. Виж дали има нещо общо между Пътеката и Гледната Точка. Виж с очите си една пътека. Виж я в триизмерния свят, с четвъртото измерение – Времето. После обърни нещата – пак бъди в триизмерния си свят, но сега направи Времето с три измерения, а Пространството да бъда едно – четвъртото. Ще видиш, че Светът става различен. Сега си представи една Многоизмерна Пътека!

Виж тази анаграмка: MAGIE = IMAGE

Магия е да виждаш образи. И да виждаш образи е магия.

Оттам идва силата на модерната днес визуализация.

Но това е просто нова дума за едно запазено през вековете Велико Знание.

...

И след тази моя тирада, ще завърша с великата мантра „Води ме!”:

Води ме от мрака към светлината!

От невежеството към мъдростта!

И от смъртта към безсмъртието!

САТ НАМ

и транскрибирано на санскрит:

АСАТОМА САТ ГАМАЯ

ТАМАСОМА ДЖОТИР ГАМАЯ

МРИТИОРМА АМРИТАМ ГАМАЯ.

...

...

26.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

понеделник, 24 февруари 2014 г.

Притча за Адам&Ева и Кундалини Шакти


Божествената Змия - КУНДАЛИНИ ШАКТИ - се смили над тези Двамата, които трябваше да останат завинаги в Небитието. Разбира се, това нямаше да е завинаги - Шакти просто избърза...

Тя се върна от Всемира и посочи на Жената забранения плод, който растеше на забраненото дърво.

А Дървото за познаване на Добро и Зло бе всъщност Божественият Мозък. Адам и Ева бяха безмозъчни, и копнееха за мозък... Малкият Мозък бе Дървото на Вечния Живот. По-късно Хората имаха в себе си и това дърво, но не знаеха. Това бе привидна част от Илюзията.

...

Двамата започнаха да се катерят по Дървото-Мозък.

Достигнаха до забранения плод. А той не бе Ябълка, както бе прието да се смята в някои времена - това беше една миниатюрна, синьо-брилянтна шишарка.

В по-късни времена я наричаха "ЕПИФИЗА".

...

Покатериха се те на Дървото. И откъснаха Шишарката.

Бяха Двама - така в Света слезе Дуалността. Слезе, качвайки се...

Времето скри истината. Остана само илюзията - затова хората си мислеха, че тези Двамата са били наказани от Бога. Шишарката, или Третото Око, или Епифизата, може да ти покаже практически всичко. Самата двойка "Добро-Зло" по някакъв начин описва Цялото, обхваща го. Тази Двойка е просто един от Символите. Познаваш ли Доброто и Злото - ти познаваш Всичко.Но ако използваш ШИШАРКАТА неправилно, дори със съвсем леко отклонение - може да те излъже жестоко - така щото еони да не можеш дА се измъкнеш от Илюзията, в която те е вкарала...

Единственото наказание, наложено над дам и Ева беше, че, злоупотребявайки с шишарката, те се оплетоха в една грешна представа за нещата: забравиха, че те, двамата, са едно. И разбраха - погрешно - че са ДВЕ.

Затова казват, че който успее да преодолее дуалността на този свят, той бездруго ще види Бога.

...

Епифизата, или брилянтната шишарка, никога не лъже. Илюзията за отделност дойде от друго място - от Незнанието или Невежеството на Адам и Ева. Ако него го нямаше, те не биха допуснали да възприемат лъжливо света, гледайки през Окото.

Дървото не би било забранено за тях, ако тогава те бяха били готови да се качат на него.

КУНДАЛИНИ ШАКТИ сгреши, може би. Затова в по-късните предания разправяха, че Бог бил проклел и наказал Змията. Но това също не бе наказание. Той-Тя-То просто затвори Змията в Човека и я направи зависима от Него. Ако той, Човекът, успееше да въздигне Духа си, Кундалини Шакти също щеше да излезе от затвора си и да се издигне отново към Абсолюта.

...

моливи:

...

акрил-темпера:

...

24.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

Мантра за ЩАСТИЕ и СБЪДВАНЕ тук и сега


Случйно или не съвсем срещнах това стихотворение на Кабир, великият индийски суфи- или йоги-поет от 15 век.

...

Ако не разкъсаш оковите си приживе,

мислиш ли, че

ще го направят призраците след това?

.

Идеята, че душата се слива с екстаза,

само защото тялото загнива,

е чиста фантазия.

.

Което е сега, това е и тогава.

Ако не откриеш нищо днес,

ще свършиш с място

някъде в града на смъртта.

.

Ако обаче се любиш с божественото сега,

в следващия ти живот

ще грее на лицето ти сбъднато желание.

...

И малко образи, мои колажи, на Ганеша, богът на Щастието, разбивачът на оковите и пречките:

...

...

...

...

...

24.02.2014г. Соня Петрова - Аеиа

неделя, 23 февруари 2014 г.

Лалето рисува Сърце


Една неочаквана медитация върху сърдечната чакра, която е прието да бъде в зелен цвят, най-неочаквано и за първи път в този живот ме доведе до сърцата, които рисуват лалетата рано напролет...

...

Спирални вихри –

с тях Лалето

рисува пролетно Сърце;

И Прагът,

сочещ към Небето,

с Божествен Глас зове;

...

Защото подранила Пролет

завихря живите листа

и птици, в неочакван полет,

понасят ме накрай Света.

...

И Храмът,

с Прага неочакван,

отново ме очаква Там,

където новите Лалета

рисуват пролетни Сърца,

с магичен,

светъл Плам.

...

...

...

...

...

...

...

...

...

...

...

...

...

23.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

събота, 22 февруари 2014 г.

Безкрайните възможности на невъзможната задача


Кандидатът се луташе в неописуема безизходица, защото по никакъв начин не можеше да изпълни поставената задача, от която зависеше евентуалната му, свръх-чакана инициация. Трябваше да преживее лично следното: да чете книга, чиито сюжетни линии бяха на брой толкова, колкото бе числото на всичките, в момента живи, същества на планетата. И освен това сюжетните линии трябваше да бъдат четени паралелно, т.е. - всичките наведнъж.

...

И този път не успя.

...

Но, все пак, имаше някакъв ефект от това кандидатстване - в един момент Кандидатът се прехвърли безтелесно на остров Крит и бе осенен от аналогията, че "Лабиринт" и "Мозък" са едно и също нещо. Лабрисът, двуострата брадва, от чието име някои предполагаха, че произлиза думата "лабиринт", също беше малко като главния мозък - и тя имаше две части - две полукълба. Едната част бе действащата, другата - предпазващата.

...

Aquаeductus cerebri - "мозъчният акведукт", през който минава ликвора, или мозъчната течност -

Кандидатът, въоръжен с Лабриса, се гмурна смело в Лабиринта през Мозъчния акведукт...

...

...

22.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

петък, 21 февруари 2014 г.

Любов по Суперструнната теория


...

Със Струнни Напеви

Полето

събуждаше

Света.

В Нощта на Песните,

където

догаряше

Свещта.

...

Нощта на Пан -

тъй черно черна -

преливаше

във Мрак;

и само Музиката верна

подаваше ми Знак.

...

А Песен от

Любовна Лира

със Струни от Звезди -

с Любов огласяше

ВсеМира

и правеше Го

да блести.

...

Една математическа дантела,

невидима за чуждий взор,

обгръщаше

Нощта на Бога

във вечен,

вихрен Спор.

...

И спорех

с бясната Монада -

"Дали или Или?!"-

Сърцето длъжно е

да страда,

за да не го боли?

...

Но свърши...

Песента превърна

тоз мой извечен,

смешен Спор

във чудна,

приказна Вселена...

с прекрасен, звезден Двор...

...

...

...

21.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

Двулик Котарак на Велосипед


Медитация за Двама: Сърдечния Център

...

...

...

20.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

четвъртък, 20 февруари 2014 г.

ШЕСТАТА РАСА


Или Властта е Информацията

Преди повече от десет години във „Вселената в орехова черупка” лукасовият професор Стивън Хокинг, уж между другото, споменаваше и по колко книги ще се издават всеки ден по наше време, т.е. днес. Количеството беше необозримо! Това отдавна не е тайна или нещо ново за никого. Смисълът и контекстът на това споменаване беше да се посочи и по възможност – определи – главоломното увеличаване на информацията, и как става все по-невъзможно и по-невъзможно един човек да успее да „обхване” цялата информация, свързана дори само с неговата област на професионално действие. (Или каквото и да е лично действие).

В тази връзка, понеже отдавна разглеждам странния феномен, че днес в цивилизованите общества вече няма гонени от властта творци, и че всеки може да си говори, пише, рисува, снима, композира и т.н. всичко, каквото си иска; та, в тази връзка постоянно стигам до едно и също „нещо”. Не казвам „извод”, защото това са си само мимолетни мисли, и извод звучи твърде обвързващо и ненужно сериозно.

Стигам до „прозрението”, че днес няма нужда да се гори демонстративно цялото творчество на даден творец – учен, писател, художник и пр. – не само, защото самото „горене” вече е несъстоятелно, поради безбройните електронни носители, софтуер и сателити, а и защото самото „КОЛИЧЕСТВО ИНФОРМАЦИЯ” е такова, че то самото стопира и не дава възможност на отделния човек да се запознае с него. Огромното количество „информация” един вид, подпомага властта. Защо я подпомага ли? Защото е видно, че властта в цивилизованата част на света е една и съща от поне 300 години. Т.е. информацията и научно-техническият прогрес не са помогнали на никого да „смени властта” – грубо казано. Мислим, че сме свободни, но всъщност не сме. Достатъчно е да се опитаме да „вземем властта” – моментално ще има отпор! И то сериозен. На живот и смърт. Вече не е от значение дали хората са просветени, т.е. дали са грамотни и знаещи – защото никой вече не може да бъде енциклопедист. И съответно – глобалист. И дали знаеш, че структурата на системата е порочна, или не знаеш – е все едно. Системата си действа – и това е. Всички сме, пак грубо – „коне с капаци” – огромната „ИНФОРМАЦИЯ-ВЛАСТ” не ти дава да бъдеш нещо друго. Разбира се, глупаво е да се хвърлят обвинения към нещо „безлично”, а и към „личности” – също. Това, което пиша не е обвинение – просто опит за обяснение на „наложената” ни действителност. Без претенции за меродавност или каквото и да е друго.

И личният ми, все пак, извод, от медитациите на тази тема: за да сме в краЙк с количеството „информация-власт”, т.е. за да спре информацията да служи на властта, а да започне да се ползва ефективно от всички човешки и други същества, са ни необходими напълно нови средства за възприятие и за анализ на постъпилата информация. Възможно е хора, развили тези нови, вярвам, заложени у всеки, средства, да са тази, така очаквана и лелеяна „шеста раса”. Всичко е възможно!

...

...

19.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

сряда, 19 февруари 2014 г.

ЗА ГРАФОМАНИТЕ И ЮЗЪРИТЕ


Преди известно време писах, че „юзър” значи човек, който пие узо. Но сега няма да говоря за узото, още не му е сезонът! :)

В последните години, няма-няма, и току видя някое писание за т.нар. графомани. Писанията са най-често крайно негативни и едностранчиви. Чудна работа, почти никъде не съм виждала да се оплюват пристрастените към четенето – даже май няма и термин за тях, ако не се лъжа, разбира се. Аз бих ги нарекла „лектомани”. От една случайна статия в нета открих малко и за този вид пристрастяване, ето:

„Зависимост от четене

Психиатрите в САЩ коментират, че все по-често се сблъскват с един от най-странните проблеми като нездравословната любов към четенето. Тази склонност може да доведе до заболявания на вътрешното ухо в резултат, на които човек изгубва способността си да се концентрира, у него се появява тревога, безпричинен страх и дори фобии. Зависимите от четенето хора престават да спят нормално, тъй като искат да прекарат с книгата цялото си време. Много от тях дори напускат работа.”

Но не това ми е мисълта. Исках да кажа защо в нашето общество се гледа с лошо око на набедените „графомани”, а „лектоманите” са на почит. Ами, просто е – лектоманът си е чист юзър. Но, не! Не е задължително да пие узо – неговата основна характеристика е потребителството – клиентството. Потребяваш ли, клиент ли си – ти си велик! В скоби – лицемерие, разбира се, ама иначе ще си изгубим клиентите, бе!

Ако случайно решиш да бъдеш производител – независимо дали на жито, мляко, стоки за бита или за духа – ти вече искаш да минеш в друга категория! Ти заплашваш да спреш да потребяваш! Ти искаш да извършиш кощунственото действие - от юзър да се превърнеш в производител! Ами как ще се печели от тебе, бе?

И, за по-лесно, ставаш персона нон грата.

....

На снимката – моят приятел Сврак Трети – демонстративно захвърля непрочетена от него сврачешка книга.

...

19.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

вторник, 18 февруари 2014 г.

Великата раса на Октохейрите - създателите на Йога


В началото бяха Те. Великите Октохейри.

...

Съвременните , уж останали от Древността индуистки и други божества, са всъщност Октохейри.

...

Истинското им име не е известно, затова условно ги наричаме със старогръцката дума "октохейрос" - осморък.

...

Както Кентаврите са считани за бащи на лечителското изкуство, така Октохейрите са майки и бащи на Изкуството на Изкуствата - Йога.

...

Октохейрата - Великата Майка на Изкуството на Изкуствата:

...

...

18.02.2014г. Соня Петрова - Аеиа

Принцът-перверзник и Спящата красавица


И така, принцесата станала на шестнадесет години. Живеейки щастливо и безметежно, изведнъж й се прищяло да се качи на най-високата кула на замъка - никога не се била качвала там.

...

Кула ли? На какво Ви прилича една кула, уважаемий приятелю!? Това, разбира се, не било кула, а просто един символ на Фалоса. Принцесата, то е ясно, не се е катерила по символ, а по нещо напълно реално и действително. Колапсирано от Наблюдателя в нашата, привидно консенсусна, реалност.

...

Да, обаче Принцесата била предупредена да не се занимава с такива неща! И дори знаела точната възраст, около която тегнела прокобата на злата Орисница. Е, знаейки, че не трябва да се занимава с такива неща на точно тази възраст, тя, въпреки това, решила да се катери по високата, дебела кула!

И там, както е известно, се убола. Е, не на самата кула - на нещо доста по-малко - едно Вретено. Тук би трябвало да се посмеем...

...

Убождането не било само просто убождане. Всъщност това представлявало приспиване на сексуалността на Принцесата за сто години. Това била цената на любопитството принцесино... Защо точно сексуалността ли? Защото красотата я има, единствено защото съществува така наречената сексуалност. Възможно е приказният мета-език, казвайки "спяща красавица", да има пред вид "спяща сексуалност".

И Принцесата, и всички около нея заспали за сто години. Сто! Около Двореца израсла огромна, непроходима Гора. Трънлив Храсталак...

Не е нужно да обясняваме какво символизирал непроходимият храсталак, който опасал двореца за тези сто години! Но, хайде, ще споменем, все пак - този непроходим храсталак, тези плашещи гори, били всъщност "храсталакът на спящата принцеса", или, с други думи - пубисната принцесина растителност. Да, когато Принцът успял да стигне до нея, побеждавайки непроходимия хласталак, принцесата всъщност била вече бабичка - на цели 116 години!

А младият и красив Принц, за наше щастие, бил отявлен геронтофил! Пък дори и да не е бил такъв, преди да стигне до недостъпната възстара принцеса, то той неминуемо би станал - в борбата с "храсталака"...

Но, каквото и да говорим, само един крайно перверзен тип би целунал с любов една сто и шестнадесет годишна жена. Геронтофил, дори до степен некрофил, мили деца!

(или има нещо сбъркано в нашето възприятие за времеви поток?)

Тук следва многозначително намигване.

...

Ето я и цялата приказка в телеграфен стил:

Очакваната с години принцеса е орисана от злата орисница да се убоде на вретено, когато навърши 16 години - и да умре (може би злата вещица е имала предвид, че Принцесата ще се зарази с нелечима, полово-предавана болест? Науката мълчи по въпроса)! Последната фея-орисница, която по една случайност все още не била дала своето орисване, успява да смекчи злата прокоба, като казва, че Принцесата наистина ще се убоде, но от това ще последва стогодишен сън, а не смърт. Или с други думи - принцесината сексуалност ще заспи за цели сто години.

И само "Целувката на Любовта" ще може да я събуди от този сън.

Принцесата става на шестнадесет. Вижда една привлекателна, висока кула в замъка, в който живее. И осъзнава, че никога преди не се е качвала на тази Кула! Кулата всъщност е Фалос - това уточнение се налага, понеже езикът на приказките и сънищата няма много общо с речта на хората, наречена от някои мъдри представители на вида "хоминидно грухтене". ... Изкачва се Принцесата на Кулата, а там - точно на върха, в една малка стаичка седи бабичка, която преде на вретено. Царят отдавна е наредил да се изгорят всички вретена в царството, но точно това, точно в тази кула, придворните подпалвачи са го пропуснали - за зла беда!

Принцесата е очарована от въртенето на вретеното. От преждата, която излиза от това въртене - като по магия! Пожелава и тя да пробва. Бабата й дава - и прокобата на злата орисница е действителност! Принцесата се убожда. Ужасена, тя се отдръпва. Спуска се надолу по кулата, отива в покоите си - и там заспива. (Сексуалността й вече никаква я няма. Тя се е уплашила здравата. Пък и прокобата не е за пренебрегване!)

Заспалата Сексуалност може да се събуди само от съприкосновение с истинската Любов. Едното катализира другото. Всъщност, това са двете лица на една от най-великите Сили във Вселените - Творческата... И това ще стане, както е според Пророчеството и Орисничеството, когато Принцесата бъде целуната от "целувката на Любовта".

Принцът, овладял тази Сила, наречена условно "Любов", отстрани прилича на абсолютен извратеняк или синонимно - перверзник. На него не му пречи да премине през опасната, обрамчила замъка на километри, трънлива Гора. Не му е проблем и да целуне с любов една спяща, 116-годишна баба.

Имаме късмет с такъв вид Принц, нали, Деца?

...

...

18.02.2014г. Соня Петрова - Аеиа

неделя, 16 февруари 2014 г.

Телепатия - Петте Татви


...

...

16.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

четвъртък, 13 февруари 2014 г.

Дървото на Живота: Дух, Душа и Корен - едно са


Коренът на дървото е невидим за стандартното "зрение". По същия начин са невидими и Духът, и Душата. Невидима е и енергийната решетка, по която е построено нашето тяло, което от своя страна също е Светлина, но просто точно този вид Светлина можем да виждаме със стандартното си зрение. Затова го мислим за нещо твърдо и дори - инертно. Това последното - пълна илюзия, разбира се!

Тия дни видях във "Физика на невъзможното" на Мичио Каку един интересен цитат - от Никълъс Фалета. Ето го:

"Парадоксът е истина, която стои на главата си, за да привлича внимание."

Коренът също стои на главата си, възможно е и Душата, и Духът да го правят. :)

...

...

13.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

вторник, 11 февруари 2014 г.

Алберт Айнщайн - Камъкът


"Ако първоначално една идея не звучи абсурдно, няма надежда тя да се осъществи."

Алберт Айнщайн

...

...

11.02.2014 г. Соня Петрова - АЕИА

понеделник, 10 февруари 2014 г.

Героите на най-великия автор!


Героите, дори на най-дълбокия автор, имат един смехотворен, но и отчайващ недостатък – не са чели собствения си автор! Егати!

...

...

01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

Конспирация "ЕВОЛЮЦИЯ"!!!


Всъщност, самата еволюция не е "конспирация". Нито лъжа. Нито противостои на идеята на "креационизма".

Писах преди месец, но постът не беше от четените, затова пак ще напиша.

...

Вече дори и на Земята се знае, че времето не тече по еднакъв начин, когато се намираш на повърхността на Земята и когато си в "открития Космос", и се движиш със скорост, близка до тази на светлината (парадоксът на близнаците и пр.).

Можем да си представим, че някакъв вид "Светлинни същества", които могат да бъдат дори обикновени човеци, извършват еволюция на дадени организми по следния начин:

Вземат известен брой организми (същества) и ги закарват в открития Космос. Там правят някакви генетични или други промени - за около седмица например. После ги връщат на Земята. На Земята обаче вече са минали милиони години.

Тези Светлинни същества обаче могат по същия начин да се връщат и в миналото.

За същество, никога не напускало Земята, еволюцията ще изглежда като траеща милиони години. Но за друга креатура, която често лети из Космоса, земната еволюция е просто генетична игра, която не изисква почти никакво време, а само познание и съответстващите му умения.

...

Сините човечета, които преди време откраднаха целия пещерен морски мъх, отново кацнаха на планетата Земя.

Този път направиха връзка с "въздушните същества". Хората и всички от техния свят, както се знае, са "водни същества" - плътността им е близка до тази на водата. По тази причина, те не могат да разберат, че живеят заедно с въздушни и с огнени, а и със земни същества. Всъщност, приказките и митовете говорят за "саламандри, силфиди, ондини, гноми" и подобни духове на елементите, но, както казва стандартният човек: "това са само приказки, образи, архетипове! нищо повече". Не че е нужно повече, ама човекът дори е забравил, че спада към "ондините".

Но, стига за хората! Говорим за сините човечета, все пак. Свързвайки се с "въздушните същества", те бяха поканени в тяхната главна резиденция. Тя се намираше, разбира се, в земната атмосфера, точно над държавата Чили. Ех, ако можеха чилийците да видят какви замъци и градове от въздух се кипрят над главите им! Ама не можеха!

...

На картинката: ВРЕМЕТО (МЕДИТАЦИЯ)

...

Времето - Охлюв с Крила,

Залепнал хлъзгаво в Пространството,

Когато не ползва Крилата.

...

10.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

неделя, 9 февруари 2014 г.

Животът - медитация на Котка


Животът – медитация на Котка,

която, спяща кротко на дивана,

в моменти-диаманти се пробужда

от чудната космическа нирвана,

създавайки момента-диамант

като Живот на някого,

привидно смъртен,

пречупващ Светлината

през фасети

от Тъмнина

и блок от вещество –

откъртен

от Вечното Безвремие

...

...

...

09.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

петък, 7 февруари 2014 г.

Защо изкуството все още не е превърнало Земята в Рай?


Да, повечето хора са съгласни, че нашият свят тук, на Земята, е далеч от "Рая".

Защо така, след като се твърди, че Изкуството възвисявало и че съществувало откакто съществува и човекът? Защо тогава светът ни все още е под влиянието и под главното ръководство на възможно най-низките страсти и на най-свирепата нужда от оцеляване?

Може ли така?!?!

Защо Изкуството не е направило от света ни по-хубаво и светло място? Ами то, изкуството, вече съществува от безброй години - хиляди, дори милиони, твърдят...

Значи - сгрешили сме изкуството, просто.

Или наричаме "изкуство" нещо, което не е такова.

Ако беше - отдавна да сме върнали тук Рая. Отдавна да се е възвисил всеки един индивидуален човек, да е станал и той творец. Ама не е!?!

Странно!

...

07.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

Медитация: Сърцето се здрависва с Бога


Навремето, преди Декартовата "революция", хората са знаели, че Умът е навсякъде из тях, не само в Мозъка. Сърцето е било по-често вместилище на Ума.

...

Сърцето говори на Езика на Електричеството. То се здрависва с Бога. То одухотворява цялото Тяло. Цялата Вселена. Сърцето е и Портал между Ниското и Високото, и основно вместилище на Разум-Чувства.

...

Сърцето пее Песента на Електричеството.

...

Сърцето е Проводник, Приемник, Разпределител и Преводач на Космическите Гръмотевици.

...

СЪРЦЕТО...

...

...

06.02.2014г. Соня Петрова - Аеиа

сряда, 5 февруари 2014 г.

Медитация: Потоците на Живота


...

...

05.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

Доказателство за ръководната роля на Ума в Материалните неща


Условно разделям "материално" от "духовно" или "ментално" - в наше време дори официално приетата науката започва да твърди, че между тези неща няма разлика и че те са "ЕДНО". Макар все още да се спори как духовното контактува с материалното, като това би трябвало да са напълно различни неща и между тях не би било резонно да има някаква връзка, все пак вече има много хора, за които този спор е напълно безсмислен. И едно уточнение - под "Ум" не разбирам единствено това, което днес се смята, че е в главата - умът може да е Сърцето, и всичко друго - комбинирано.

Ето го и доказателството. Всеки, който е наблюдавал прохождането на малко детенце знае, че когато то е все още нестабилно, ако се случи така, че държи в ръцете си играчка, или нещо подобно - то ходи с нея така, все едно че държи възрастен за ръката. Носейки играчка в ръка, малкото дете се чувства стабилно и изобщо не пада!?

Защо? Всеки може да си отговори. "Умът" на детенцето мисли, че то се е хванало за някого - и действа така, все едно наистина се е хванало за здрава опора. А играчката е малка, и практически виси във въздуха.

Умът на детето държи стабилно неговото телце в материята.

...

05.02.2014г. Соня Петрова - Аеиа

вторник, 4 февруари 2014 г.

Медитация: Окото на Вселената


Ако ти не отидеш при Вселената, тя ще дойде при Тебе...

Избор:

1. Аз отивам при Света;

2. Светът идва при Мене;

...

Поклонение пред Космическия Храм

...

...

04.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

И който трупа познание, трупа тъга


Еклисиаста, или Проповедника, макар да влага не добър смисъл във "всичко е суета" - поне според общоприетото и общоналожено мнение - всъщност поднася едно наблюдение, което в наше време се оказва съвсем вярно. Суета означава, най-общо, нещо празно. А вече отдавна се знае (още преди Антична Гърция), че всяко нещо във видимия ни свят се състои от атоми. Една скоба - Еклисиаст вероятно е бил запознат с научните постижения на Античността, които, от своя страна, са взети от преди това - историята мълчи... Затварям скобата.

Атомите, съставящи нещата, се състоят от субатомни частици. Но, общо погледнато, атомът е празен - има едно миниатюрно ядро, хиляди (или милиони) пъти по-малко от целия атом, около което ядро се въртят електроните - те "летят" фактически в празно пространство. Всеки предмет, всяко тяло, всяко вещество във видимия свят се състои от безброй такива празни пространства. Всичко е (на)празно, всичко е суета. Празнота, всичко е празнота. На някои езици "суета" е преведена като "безсмислие", "безсмислено". "Смисълът" е това, което изпълва нещата.

Друг е въпросът, че не всеки може да види "мисълта на Бога" в Творението. Че То е направено, сътворено СЪС Мисъл - Смисъл. И че, бидейки сам потънал във фрустрация, човек може да си позволи да твърди, че "всичко е пусто, без смисъл". Да, разбира се, схематично - "Аз" съм Творението. Аз съм фрустриран. Творението е суета и нищо повече.

Еклисиаст вижда кръговрата на нещата, споменава въртенето на Слънцето и кръговрата на водата в природата. И определя това като нещо безсмислено. Нещо празно. Хипотетично и съвсем лично погледнато - ами ако нищо не се въртеше? Ако Земята, Слънцето, водата, електроните, и пр., и пр. стояха напълно мирно и неподвижно?

...

12. Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля

в Иерусалим;

13. и насочих сърцето си да издирвам и

изпитвам чрез мъдрост всичко, що става

под небето; това тежко занятие даде Бог на

синовете човешки; за да се упражняват с него.

14. Видях всички работи, които се вършат под слънцето,

и ето - всичко е суета и гонене на вятър.

15. Кривото не може да стане право,

и това, що го няма, не може да се брои.

16. Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах

и придобих мъдрост повече от всички,

които бяха преди мене над Иерусалим,

и сърцето ми видя много мъдрост и знание.

17. И насочих сърцето си да познае мъдрост,

да познае безумие и глупост, но узнах,

че и това е гонене на вятър;

18. защото, голяма мъдрост - голямо страдание,

и който трупа познание, трупа тъга.

(От "Библия", Синодално издателство, 1998)

...

Тук основно искам да опиша моето лично доказателство, обясняващо защо наистина е вярно това, че "който трупа познание, трупа тъга". Споменавам празнотата и кръговрата, защото смятам, че в тях са отговорът и решението на това взаимно натрупване. Но за това - след малко.

Знанието е като парите, като енергията – не бива да се трупа, а да се използва! Да се превърта! Да се развива, размножава – размножаването става само когато едно знание влиза в контакт с друго – образно – от сливането им се ражда съвсем ново, но запазило и старото. Eклисиаст не казва: „който използва знание, трупа печал.” Думата е „трупа”. Събира. Увеличава. Трупането, събирането, увеличаването на знанието, само за себе си – наистина не води до нищо, освен до натрупване, събиране, увеличаване на тъгата в събиращия. Което пък – би довело до... не е нужно да се описва по-нататък. Нещо като – колкото повече добро правиш, толкова повече се увеличава злото. Или – колкото повече знание натрупваш, толкова повече се увеличава твоето незнание (незнанието, невежеството - като синоним на тъга, на страдание). Затова – знанието не бива да се трупа, а да се работи с него, да се прилага – само така то ще е поне малко по-напред от незнанието – защото ще твори реално и, творейки, ще се увеличава – винаги преди незнанието. Моментът, в който то е повече от незнанието – това е „процепът” между реалностите, поглеждането през булото... Затова – печал. Трупайки, без да правиш нищо друго – ти си в незнание, т.е. в печал. Не можеш да погледнеш „отвъд”. Не можеш да излетиш от там, където си. Затова и всичко ти се вижда „безсмислено”, празно, или, както е преведено на български – суета.

А как "отговорът и решението" стоят в споменатия кръговрат? Всъщност, май го описах в горния абзац.

Но, погледнато от друга страна - ако Земята, Слънцето и всички небесни тела не се въртяха, а стояха напълно неподвижно. Те, вероятно, щяха да започнат да трупат маса. Маса, и маса, и маса. Това би довело до бърз гравитационен колапс. Така, както събирането на познание, само за себе си, без то да твори, също ще доведе до колапс, дори и само на Душата, така щото тя да престане да вижда СМИСЪЛА НА БОГА...

...

04.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

понеделник, 3 февруари 2014 г.

Стандартно и нестандартно ОБУЧЕНИЕ


...

...

03.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

Кратко ръководство срещу енергийни вампири


Уточняване на понятията:

енергиен вампир - човек, който при разговор ви разваля настроението или тонуса за дълго или кратко време, без да ви е шеф или висшестоящ;

...

Животът е пълен с енергийно вампирство. Никой не е застрахован от среща с такива хора, а също - никой няма гаранции, че той самият не се проявява като енергиен вампир, спрямо някого другиго. Т.е. - енергиен вампир би могъл да бъде практически всеки. Съзнателно или несъзнателно.

Най-общо описание на среща с енергиен вампир: срещат се двама души и започват разговор. Единият почти веднага започва да се чувства не добре, изнервен, обиден и пр., само от една-две подхвърлени думички от другия. А най-често - сринатият дори не знае от какво се е сринал.

...

Тия "думички", всъщност, съвсем безобидни на пръв поглед, ако не бъдат изчистени от паметта на "жертвата", ще останат там за дълго време. И - най-малкото - ще й попречат да свърши важни за нея неща, а най-много - ще я осакатят или дори - убият. И това не е вуду-магия. Нито някакъв друг мистичен феномен. "Дума дупка не прави" - е много погрешна народна пословица. Прави!

Неслучайно много видове психотерапии целят да изкарат на повърхността "обидите" или травмите, които човекът е преживял някога, но не ги помни съзнателно - те си стоят някъде из чекмеджетата на безбройните мозъчни файлове, и си вършат работата - дълбаят, човъркат, докато не стигнат до "слабото" място. Или - локус минорис резистенцие.

...

Затова, при личен разговор, когато се усети и най-малък намек за срив в тонуса - трябва моментално да застанем нащрек. Да не си отвличаме вниманието с глупости, а да се съсредоточим изцяло в разговора с вампира и в самия вампир. Абсолютно необходимо е да запомним "думичките", които са ни сринали! Да не позволяваме те да влязат като "код" в нашата пасивна памет (подсъзнанието). Имаме ли съзнание за кодиращите думи - имаме "спасението" си. Всъщност, ако човек успее да се съсредоточи и да запомни "кодовете" в такъв момент, вампирът някак несъзнателно се отдръпва. Защото, на съзнателно или несъзнателно ниво, той усеща, че не му позволявате да ви "пие" енергията, както на него му се иска. Казано с други думи - когато възприемаме съзнателно, ние не можем реално да се обидим! Обидата е нещо, което действа несъзнателно. И, както са казали мъдрите - ти избираш дали да се обидиш и да приемеш обидата. Ако не го направиш - тя се връща към насочилия я. Да, човек може да избира, само когато има съзнание какво точно трябва да избира. Затова - внимание към всяка една дума! И не е добре да прекратяваме разговора, ако усетим, че нещо не е наред! Трябва да го довършим - за да можем да запомним "кодовете" - вампирът винаги ги повтаря многократно. Прекъснем ли от страх - има голяма вероятност да не успеем да пресеем "отровните семена"! Т.е. - ще направим услуга на вампира, а себе си - ще увредим. Никакво прекъсване при вече започнат разговор!

...

В наше време, с масовите електронни комуникации, контактите с енергийни вампири са увеличени до небесно-степенни висоти. Но, от друга страна, в Нета всичко е записано. Т.е. - дори да те срине нещо - ти почти винаги можеш да се върнеш, да видиш разговора, и да разбереш кой и с какви "кодове" те е"овапцал". Смятам, че това трябва да се прави задължително!

...

Попътен вятър и пълно безвампирие на прочелите го! Благодаря Ви!

...

03.02.2014г. Соня Петрова - Аеиа

неделя, 2 февруари 2014 г.

Медитация: Електромагнитното Поле на Земята


...

...

02.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

събота, 1 февруари 2014 г.

Кога сексът стана нещо долно? Кога храмовете се превърнаха публични домове? Или кога Ева замени Лилит...


Въпросите в заглавието са риторични. Но, все пак, добре е да се спомене, че тази фрапираща промяна и трансформация е станала при промяна на парадигмата, при замяната на една вяра със следваща. По време на сексуалната революция през 60-те години на 20 век се очакваше, че парадигмата и вярата отново ще бъдат сменени, но... Но-то, то е ясно, е свързано с финанси, тяхното натрупване в големи размери и в заробването на почти половината население на света. Забраненото, незаконното, табуто - от тези неща се печели най-много. Сексът вече навсякъде е свободен, но е запазено статуквото му на най-низша дейност...

Преди сексът да бъде обявен за нещо чисто физиологично и оттам - низше и първично - той е нещо свещено. Чрез сексуалната енергия, и само чрез нея, би могъл да бъде сътворен един човек. Това е творческата енергия във Вселената, не само на Земята. Единствената от този род. Затова жриците в храмовете изпълняват сексуални услуги и никой не приема това за долна и порочна дейност. Напротив, да имаш сексуален контакт с храмовата жрица е висша Божия благодат. Осенване свише.

В Антична Гърция единствените уважавани в обществото жени са хетерите. В наше време ги наричат просто "проститутки", но те нямат нищо общо с днешните представителки на тази професия. Да, и в наше време висшите проститутки определят съдбините на света, също като хетерите - но никой не издава обществено, че те са проститутки. Защото това не е редно. Това е срамно и порочно за нашия вид общество. В Античността да си хетера не е никак срамно. Напротив - било е висша чест и висок пост. Единствените интелигентни жени в тогавашното общество.

Колкото и да си кривим душата - и в съвремието ни всичко се ръководи от секса. И не защото чичко Фройд е казал така. Сексът е съществувал и е бил действаща сила, много преди да се пръкне на този свят Фройд. И то не обикновена сила, а велика. Фройд и следващите го учени просто са изказали пред света истината, че когато човек изкуствено потиска творческата сила, заложена в него, то това неминуемо ще доведе до куп проблеми - някои от които, много сериозни, до степен - нерешими. Кое е потискането? Самият факт, че сексът е обявен за нещо срамно, първично и често - порочно.

От друга страна, диригентите на света знаят, че такъв вид велика вселенска сила не може да бъде напълно изгонена и трансформирана - тя, така или иначе, влияе на всеки един човек. Затова от секс се печели много. Няма как да не се печели. Особено, ако си накарал хората да забравят насила неговата святост.

И силата му...

Преди Ева да замени Лилит, жените уважаваха своя пол като равен на мъжкия - какъвто всъщност той е. Да срещнеш жена, вулгаризираща и подиграваща своята сексуалност, или своя пол, беше нещо напълно невъзможно и противно на всякакъв здрав разум. Жените бяха потомки на Лилит. Когато Тя се оттегли, жените престанаха да уважават себе си, своята свещена сексуалност и творчески потенциал. Те, по своя воля, се превърнаха в добитък за разплод, бледо копие на мъжете и напълно зависими от тях. Това бяха потомките на Ева. Много от тях ставаха секс-робини, проститутки, наемни работнички, но силата им вече я нямаше - те работеха за други, не бяха свои шефове. Потомките на Лилит, да, имаше някои останали, бяха по-различни от масата "женуря". Евините потомки изпитваха необяснима омраза и неприязън към Лилитките. И с право! Защото, дъщерите на Лилит винаги бяха начело - и на мъжете, и на света... В очакване на възвръщането на тяхната Прародителка, която, със сигурност щеше да вземе под крилото си и слабите Евини потомки... И те също щяха да станат силни.

...

Потомките на Лилит все още Я очакват. И не мразят Евините щерки... Силните не могат и никога не са могли да мразят. А и Великата Сексуална Творческа Сила моментално изгаря всяка омраза около себе си.

...

01.02.2014г. Соня Петрова - Аеиа