сряда, 19 февруари 2014 г.

ЗА ГРАФОМАНИТЕ И ЮЗЪРИТЕ


Преди известно време писах, че „юзър” значи човек, който пие узо. Но сега няма да говоря за узото, още не му е сезонът! :)

В последните години, няма-няма, и току видя някое писание за т.нар. графомани. Писанията са най-често крайно негативни и едностранчиви. Чудна работа, почти никъде не съм виждала да се оплюват пристрастените към четенето – даже май няма и термин за тях, ако не се лъжа, разбира се. Аз бих ги нарекла „лектомани”. От една случайна статия в нета открих малко и за този вид пристрастяване, ето:

„Зависимост от четене

Психиатрите в САЩ коментират, че все по-често се сблъскват с един от най-странните проблеми като нездравословната любов към четенето. Тази склонност може да доведе до заболявания на вътрешното ухо в резултат, на които човек изгубва способността си да се концентрира, у него се появява тревога, безпричинен страх и дори фобии. Зависимите от четенето хора престават да спят нормално, тъй като искат да прекарат с книгата цялото си време. Много от тях дори напускат работа.”

Но не това ми е мисълта. Исках да кажа защо в нашето общество се гледа с лошо око на набедените „графомани”, а „лектоманите” са на почит. Ами, просто е – лектоманът си е чист юзър. Но, не! Не е задължително да пие узо – неговата основна характеристика е потребителството – клиентството. Потребяваш ли, клиент ли си – ти си велик! В скоби – лицемерие, разбира се, ама иначе ще си изгубим клиентите, бе!

Ако случайно решиш да бъдеш производител – независимо дали на жито, мляко, стоки за бита или за духа – ти вече искаш да минеш в друга категория! Ти заплашваш да спреш да потребяваш! Ти искаш да извършиш кощунственото действие - от юзър да се превърнеш в производител! Ами как ще се печели от тебе, бе?

И, за по-лесно, ставаш персона нон грата.

....

На снимката – моят приятел Сврак Трети – демонстративно захвърля непрочетена от него сврачешка книга.

...

19.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

3 коментара:

  1. Г Р А Ф О М А Н
    Той бе пристигнал сам и неочакван,
    съвсем на никому ненужен
    и тихичко се бе промъкнал
    във поетичния ни замък.
    И като всяко привидение или
    видение без плът
    далеч от нашето презрение
    заел бе скромния си кът. . .
    А ние - шумни в радостта си,
    чаровни в своите доспехи
    редяхме бляскави сонети -"досущ
    как Данте Алигиери". . .
    На хвърлей камък ,някъде наблизо,
    а може би съвсем,съвсем до нас
    прокажен, хулен и забравен
    се бе стаил прокълнатия демон.
    Но в облаците смях от епиграми
    отровния му дъх заплува
    и тутакси внезапно замириса
    в душите ни на изгоряло.
    О,боже мой !. . ..,но кой е той?!
    Защо невидим се спотайва
    като посредствен каубой ?
    Но в миг такъв, прозрях. . . въздъхнаха
    си даже всички !
    Та той усмихнат е във всички нас!
    Ръждясва в клетките ни от ембриона
    потайнствен ,той- поета клептоман.
    Какъв е само, господа късмет !
    Та той е само . . .графоман.

    ОтговорИзтриване