четвъртък, 20 юни 2013 г.

Защо днес няма творци-дисиденти?


Нямам абсолютно никакви претенции за изчерпателност по темата, нито за каквото и да било друго - в съвременния медийно-квантов свят информацията е храна, с която всеки - желаещ или не - преяжда ежесекундно, и от това следва оттеггляне на кръвта от определени органи и насочването й към други, характеризиращи се с пълно отсъствие на пораждаща мисъл физиология. (Извинявам се за длъжкото "изречение" - слагам го в кавички, защото реално това не го изричам, а го пиша).

Та, да довърша горното изречение-неизречение. Нямам претенции за изчерпателност, защото такова нещо не съществува в квантовия свят. Който каже, че е изчерпал всичко по дадена тема - заблуждава се или просто се е изгубил в "некой квант".

И така, Властта свири своята "симфония на метаморфозите"...

Преди има-няма петдесет години, може би поради липса на "масова информация" и нейните средства, основно хората на изкуството са определяли мисловните нагласи на народонаселението. Например - някоя власт е порочна и лоша, но хората си я обичат и търпят. Идва един писател и им "отваря очите". Съответно той бива гонен и репресиран от властта, понякога и до бързо физическо унищожаване на същия. (В квантовия свят няма такова понятие, но това е без значение).

Защо ли днес "хората" си знаят всичко и никой с нищо не може да ги учуди? Да, може би заради наличието на масова преса и изобщо - медии, които имат право да си пишат каквото си искат - и "против" властта, и "за" нея. Е, всъщност журналистите - това са единствените представители на "пишещото братство", които все още тук-там са репресирани, гонени и унищожавани. Но това става изключително рядко.

Иначе, какво ново да каже даден автор, бил той писател, сценарист, художник, драматург, а и лекар, архитект, инженер, композитор или физик? Изкуството влияе на различни нива и "центрове" на човешкото съзнание. Но в среда на неограничена и безкрайна информация, и възможност да се узнае пряко какво ли не (независимо дали истинна информация или неистинна), смисълът от влиянието на изкуството е сведен до под абсолютната нула. Всъщност, не е точно така - влияещо изкуство има. Въпросът е на какво влияе, кои "копчета" натиска. Оттам - наречената у нас повсеместна "чалгаризация", а в по-голям мащаб - просто свеждане на човека до най-прости физиологични процеси. Имам предвид - масово влияещото днес изкуство не застрашава по никакъв начин властта, защото действа на споменатото ниво. (Физиологията и нейното задоволяване - издигнати в култ! Няма проблем! Това поражда само повече и повече потребление и по-голяма нужда от запълване на времето на народонаселението с труд, но не творчески и градивен, а труд, който води единствено до задоволяване на растящите физиологични потребителски нужди). От друга страна, съществуващото и генерирано ново изкуство, което влияе на по-горни съзнателни нива - то всъщност не влияе, защото "медиите" са ги казали всички тия неща, макар и не в литературно-художествена форма.

Може би съвременната "власт" е приела и прилага на практика една основна "християнска" ценност - "не отвръщай на злото със зло". Ама, разбира се! Народът ще бъде изключително доволен, когато види, че някой силен поет е писал песен срещу тебе, а ти му се усмихваш и не му правиш нищо лошо. Дори напротив, често най-изявените хора на изкуството са "във властта" - съветници на премиери, президенти и прочие... Тук не е нужно да се споменава кои днес са меценати.

Е, как народът да не обича и толерира такава човечна власт? А тя че е изключително хитра - хитра е. Защото, когато направиш информацията свободна - освобождаваш сам себе си. Така щото, дори и ЦРУ да излезе с всесветовно официално и подплатено с много доказателства изявление, че някой си "отговорен другар" е голям престъпник, то "народонаселението" ще приеме тази информация, ще повярва в нея, но ... дотам. Преяждането с информация пречи на генерирането на каквито и да са действия, в това число и на възникване на каквато и да е рационална мисъл (щото преди "действието" винаги е мисълта - тя го поражда и е неразделна част от него - в "квантов" аспект).

Както споменах по-горе, изкуството въздейства не само на "голото рацио", а и на различни други "части" от съзнанието. Звучи налудничаво, но има вероятност пренасищането с истинно-неистинна информация да спира достъпа на влияние до "висшите съзнателни части", и да свежда човека до обикновена физиология, позволявайки въздействие само на "низко" изкуство. Не че физиологията е просто нещо, и не че някои адепти не я владеят, но за основната маса хора тя е "дар", даден свише, за който не трябва да мислят и да го поддържат. (В кръга на лудостта - ми то затова има и смъртност! :))) И единственото, за което може да мисли човека, свързано с физиологията, до която го свежда въздействащото изкуство, е "като как да направи тази физиология още по-приятна".

Висшето изкуство, което би следвало да въздейства пряко на "центъра на будността", не може да стигне до този център, поради "свободната информация".

"Е, тогава защо да гоня и тормозя твореца, който насажда подсъзнателни, надсъзнателни и свръхсъзнателни мисли срещу мен?" - си казва Властта и оставя творците да си действат и да "информират" на воля. Защото, ако го подгони, току-виж това действие възбуди "центъра на будността" у човечеството.

(Горното, разбира се, не се отнася до човечеството - а основно до т.нар "християнски общества")

...

P.S. Всъщност, "принципът" изглежда ясен: подай две противоречащи си една на друга информации, и двете - произлизащи от достойни за доверие източници и твърдящи, че "те са единствената истина"! При този смислов сблъсък, съзнанието не изпада в дзен-просветление, а просто изчезва. И не са ни нужни "мъченици" и "икони"...

...

20.06.2013г. Аеиа

Няма коментари:

Публикуване на коментар