четвъртък, 11 април 2013 г.

Медитации: Човекът е картина с неизсъхнали бои


Видях човека като картина, чиито бои още не са изсъхнали. Това е началното състояние, така се раждаме. С течението на нещата, което ни се струва линейно, макар да не е, боите все повече и повече се втвърдяват...

Казват, че младостта се определя от гъвкавостта на гръбнака. Няма значение на колко години си - ако гръбнакът ти е гъвкав, ти си млад.

Втвърдената във време-пространството картина и ригидният гръбнак са едно и също нещо.

Котката, която е изконен враг със Змията, има същия гръбнак като нея. И двете са гъвкави. Независимо от възрастта. И за двете има легенди, че са вечно живи и млади. Защо са врагове, като са толкова сходни помежду си? Може би, за да бъдеш враг с някого, трябва да бъдете еднакви, с еднакви възможности и дадености. Иначе не сте врагове, а примерно владетел и подчинен. Същото важи и за приятелите. Даже, може би, на някои нива не правят разлика между приятели и врагове.

Може да се направи аналогия и с дърветата. Младото дърво се извива, както си иска, или според придружаващите го околни явления. Старите дървета привидно не се извиват, но това е само привидно - всеки дърводелец знае, колко гъвкав и податлив на оформяне е дървеният материал - независимо от колко старо дърво произхожда.

Човекът е картина с неизсъхнали бои. Тези бои се запазват в подвижно състояние много дълго време - много по-дълго, отколкото се задържа гъвкавостта на гръбнака ни. Защото той е само най-външният материален израз на нашата връзка със Света. Картината с подвижните бои е по-вътрешен израз.

Свят. Прилича на Светлина. Всъщност - едно и също нещо значат на български.

Гръбнакът е връзка със Света. Гръбнакът е връзка със Светлината.

Картината зависи от Светлината и е неразривно свързана с нея - светлосенки и подобни - художниците знаят.

Картината е свързана със Света.

...

11.04.2013г. Аеиа

6 коментара: