неделя, 13 януари 2013 г.

Истинският духовен учител


Според моята "истина", която, надявам се, може да търпи промени.

Основното, от което изхождам, е, че истинският учител винаги подбира учениците си. Връзката учител-ученик е винаги взаимна, т.е. учителят много добре знае, че съответния ученик му е ученик. Понякога, в някои традиции, ученикът може да се свърже само духовно с учителя си - но и в тези случаи учителят знае за ученика.

Всичките големи духовни учители на човечеството - Будите, Христос, Кришна и т.н. всъщност са имали само лични ученици. Последвалата ги масовизираност е нещо друго, тя е създадена от учениците и последователите им - никога от самите учители. Защо? Защото е много вероятно и самите Учители да са знаели, че един ученик е задължително да бъде във взаимна връзка с учителя си. Да бъде напълно отдаден и да следва точно предписанията на този учител. Масата нито може да бъде отдадена, нито да следва точно каквото и да е - при нея действат съвсем други правила и закони. Което не означава, че тези Божествени Духовни Учители не са успели да променят масите, да им повлияят и да направят света едно по-добро място, след своето слизане. Успели са, видимо е. А светът все още не е съвсем прекрасен не защото тези слезли Учители са били слаби, а защото масовката след тях е опорочила доста от нещата.

Без изобщо да правя паралел между Божествените и съвременните "гуру"-та, ще кажа защо, според мен, не е добре да се следват тези, съвременните. Това са световно известни автори или друг вид водачи, които имат хиляди, а често и милиони "последователи". От гореописаното е ясно, че едната причина е липсата на двустранна връзка. Другата, също важна причина е, че огромен брой от последователите са такива, не заради учението на съответния "гуру", а защото той е известен, наложен и "много хора го харесват, ерго - той е истинен". Това, обаче, не значи следване, практика и отдаденост. Това е просто мода. И милионите се чудят защо са неуспели, нещастни, неудовлетворени и т.н. Дори да са запознати перфектно с теорията на съответния "учител", те НЕ ПРАКТИКУВАТ. Едно - защото нямат време, възможност, нагласа; второ - защото няма кой да им покаже лично и практически какво да правят с тази теория.

Съвременните "духовни учения" дават лъжливо усещане, че поднасят наготово практика. Човек остава с чувството, че поглъщайки "теорията", той всъщност практикува. Това е опасна лъжа. Лъжа, приличаща на истина.

Затова съм на мнение, че съвременната "гурувщина" е недействаща в обществен и личен аспект. Е, разбира се, донякъде действа - "гуруто" създава фондации, организации, които подпомагат определени хора, дават работа и препитание на други и т.н. - немаловажни неща, но неща, основно несвързани с духовното развитие на конкретната личност-последовател.

...

13.01.2013г. Аеиа

6 коментара:

  1. От известно време "духовен учител" ми звучи пошло и малко грозно.

    Книги, видео уроци, онлайн обучения, семинари за над 100 човека, нива и степени, инициации и ритуали, форми за обратна връзка и скрита реална контактна информация... Маркетинг и удобство. Духовност, форматирана от пазарната стратегия.

    Хинки

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хинки, прекрасно си го казал, благодаря! "Духовност, форматирана от пазарната стратегия"...
      А ако приемем, че духовността е основното, творящото и т.н., би следвало тя да форматира тази пазарна стратегия - тогава нещата щяха да работят, може би. Няма нищо лошо в глобализацията, в мрежата, маркетинга и т.н., дори интернет може, условно, да се приеме като "глобална, засега донякъде материална, духовна мрежа", чрез която ученика да намери учителя си, взаимно да се намерят, но явно има нещо, което опорочава и опошлява нещата, и то е явно "първенството" на пазара и пазарните закони. Никой не казва, че учителят не трябва да взема пари за обучението, но не би трябвало да е на пазарен принцип. Не мога да го формулирам добре в момента. :)

      Изтриване
  2. "Който следва Буда, става будист. Който следва себе си, става Буда." Не мисля че въобще трябва да се следва даден конкретен учител, Соня. Колкото и да е добър (каквото и да означава това), той е добър за себе си, т.е. за своите условия, за живота, който е живял и живее, станал е добър, защото е следвал и следва своя си път. Ако човек реши да стане ученик и тръгне по пътя на онзи, когото е приел за учител, то въпросният човек няма да върви по своя път, а ще върви по пътя на учителя. В резултат най-вероятно нищо няма да се получи. Друго е, когато един човек започне да се вслушва в различни учители, или претендиращи да са учители, да подбира онези, които му допадат и от тях да взима само онова, което чувства, че ще му бъде от полза, да комбинира полученото познание и в крайна сметка, да открие собствена философия, собствен път. Това се отнася и до практиките. А да следваш само един учител, е като да ядеш всеки ден, ден след ден, месец след месец, години наред едно и също ядене. Първо - ще ти втръсне, второ - ще залинееш, защото няма ядене, което да съдържа всички необходими витамини и минерали. Храната трябва да е разнообразна... :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Фил, принципно съм съгласна с това, което казваш. То се отнася не само за духовния път, а изобщо за битието ни, наистина е добре човек да е "интердисциплинарен" - и за да се развива добре, и за да е удовлетворен.
      Макар че имах предвид нещо друго - не да имаш само един учител и да следваш неговия път, а че за някои неща си е напълно необходим личния контакт. Реално погледнато - истинския учител ще направи така, че да ти помогне да се свържеш с "гуру", а "гуру" е твоят висш аз, който впоследствие ти става водач - т.е. човек си следва своя си път, не този на учителя.
      Взех да препрочитам преди малко "Осем лекции по йога" на Кроули. Той също е имал учител по йога, духовен учител - негов приятел, който го е въвел в "материята". Т.е. дори титани като него са се нуждаели от лични учители в тия специфични области.:)

      Изтриване
  3. Съгласна напълно с Хинки. Лично на мен стадното и масовото леко ми е намирисвало и обикновено го избягвам, ако мога.

    ОтговорИзтриване