четвъртък, 10 януари 2013 г.

Сахасрара: Бактериален Ной


Пред мен прелита Орел.

Това аз ли съм?

Глобалността на моето Съзнание

говори и мълчи едновременно.

В миговете между думите

чувам звука на Тишината -

наистина звучи като прибой в раковина.

Това не е мениеров синдром, както казва Водачът, нито шум в ушите или слухова халюцинация -

това е той, звукът!

Орелът лети,

шумът от крилата му също е звук на тишина -

не е шум от криле.

Едновременно се обаждат сврака и кукумявка -

познавам ги. А и те мене.

Техният глас също се слива с прибоя от раковината.

Чувам шепот, усилва се.

Преди да полетя под формата на орел,

разбирам, че една бактерия усилено ми говори нещо.

Заслушвам се. О, не!

Тя ме мисли за Бог,

и че знам всичко за нея и подобните й.

Ангажиращо!

Иска да ги спася от гибел,

щото, наистина били много грешни,

но не заслужавали да измрат,

понеже се налагало да пия антибиотик...

Изтъква, че те са "легион" -

2-3 килограма от живото ми тегло,

и че без тях не мога нито да храносмилам,

нито нищо!

Е, да, казвам й аз,

ама освен вас, аз не познавам нито една своя клетка,

милиони се раждат и умират в мен всеки ден...

- Така е! - отвръща. - Ти знаеш всичко,

ти контролираш всичко! Знаеш всяка наша мисъл!

- О, бедна ми просветлена бактерийо!

Аз не ви познавам - натъртвам.

- Нито вас, нито другите си клетки.

Недей да пълниш главите на себеподобните си с глупости!

Тя, обаче, не вярва.

Убедена е, че аз съм бога,

и че е стигнала до мене - по пътя на Просветлението...

Как да убедя бактерията?

Няма как - прибоят се включва.

Там някъде един бактериален Ной строи ковчег...

Убеден, че Бог го е предупредил за Потопа

и му е дал ноу-хауто за Спасението.

Бактерията може ли да спаси Бога?

...

10.01.2013г. Аеиа

2 коментара: