Психеделичен йога-сеанс... и бай Иван

В периферията на никому неизвестната конспирация, бай Иван продължаваше ежедневните си дейности, центрирани най-вече в провеждане на йога сеанси с верни последователи, наричащи себе си "ученици". Йогинът не бе никак доволен, че съответно го наричаха "Учителю", но, на принципа "без насилие", оставяше "учениците" да го наричат, както им е кеф.

Всички байИванови сеанси се отличаваха със странни и необясними за външни наблюдатели (ако би имало такива, но винаги нямаше), случки. По принцип на края на сеанса групата обсъждаше какво се е случило на всеки един от тях и Учителят, ако имаше нужда, обясняваше на ежедневен език събитието така, че да може да бъде възприето с нормалното съзнание, без ученикът да полудее или да се изключи от действителността впоследствие. Разбира се, рядко имаше опасност от "изключване" - все пак това бяха хора, навлезли надълбоко в йога и почти изцяло отдадени на Учението, но стоящи добре в обществото и оцеляващи в тежката гравитационно-био-финансова среда.

Най-често преживяванията на учениците бяха лични и никой не вкарваше "колегите" си в своята сеансова реалност. Но се случваше да се появяват и "общи" неща, които изискваха изкусната намеса на Йогина, така щото да не бъдат изпуснати нещата из контрол и най-вече - да не се прелее Новата реалност във външната консенсусна, и да настъпи хаос в общественото обикновено ежедневие.

В неделното юлско утро групата бе, както винаги, от шест души - трима мъже и три жени. И шестимата бяха горе-долу на едно ниво в йога, като някои бяха по-природно надарени, други по-малко, но общо взето - всички не много напреднали в Учението. В течение на сеанса, точно когато правеха упражнение, имитиращо движението на животните, придвижващи с гръбнак - вълнообразните движения на гръбните перки при рибите и морските бозайници и пълзенето при змиите - бай Иван с лека почуда забеляза, че най-ненадарената ученичка се е превърнала в истинска бяла акула. Доста едра! Никой друг не видя това, защото всички бяха със затворени очи, а тия, които вече виждаха с "третото си око" все още не бяха дотам напреднали, че да виждат по-далеч от собственото си тяло от светлина... Самата ученичка също не беше разбрала, че се е превърнала в истинска акула - затова си лежеше на пода и продължаваше да си извива вълнообразно акулското тяло.

Бай Иван се позачуди дали да обърне вниманието на всички към феномена, и, докато се чудеше, въздухът в стаята доби консистенцията на вода! "Аха! - каза си Йогинът. - Този ще бъде от интересните сеанси!"... Учениците продължаваха да не виждат нищо. Някои, поради водата, заменила въздуха, вече се бяха вдигнали до тавана на залата - но, стоейки със затворени очи, те си мислеха, че това си им е нормалното субективно усещане за упражнението (което наистина беше така)... Залата и всички предмети в нея добиха вид да морско дъно.

Йогинът вече подготвяше речта си, мислеше да ги светне изведнъж какво става наистина и те да разберат с нормалното си съзнание, че виждат как на практика йога не се различава от един луд, незаконен ЛСД-сеанс, когато чу, през водата, че от пода, т.е. дъното, към него крещи някакъв рак-пустинник. От тези, които изяждат охлюва и се заселват в черупката му. При по-внимателно вслушване в рачешките викове, бай Иван разбра, че този морски обитател бе всъщност Странния, представителят на "лошите" от Конспирацията.

"Ама че нахалство! Вече и тук ли ми се месят!" - помисли бай Иван, а към Рака-Странник каза:

- Радвам се да те видя, Уважаемий! Какво те води насам?

- Иване, продължаваш с глупостите! Само да си посмял да ги светнеш! Ние за какво се борим всячески да държим тясно съзнанието на хората, бе! А ти с едно сеансче - и хоп! Ще решиш проблема!

...

Хората наистина се страхуваха от т.нар. разширяване на Съзнанието. Под страх от полудяване - най-голямата дамга и заплаха в съвремието - те се пазеха от всичко, за което им бяха промили мозъците, че може да им "позволи да видят Творението". Само че, те не го възприемаха като "виждане на Творението", а като обикновено и опасно полудяване. Неслучайно всички вещества, които разширяваха съзнанието бяха забранени от закона. А тези, които го стесняваха, т.е. центрираха в един доста ограничен и тесен тунел - се ширеха като ежедневни и конвенционални неща за всекидневна употреба. Стесняващите бяха: алкохол; телевизия; спорт, който го гледаш, а не го практикуваш ти; разходки; опиати; рутинна работа; ... Е, опиатите бяха забранени донякъде, но си се ползваха в официалната медицина без проблем. Неслучайно всички "Адепти на Разширеното съзнание" бяха гонени до дупка през годините и обявявани от "закона" за "най-опасните хора на планетата"... А Учения като Йога и подобни се практикуваха от твърде стеснен брой хора, които в обществото често бяха наричани с пренебрежителното "хаховци"...

...

Бай Иван доби желание да изгони с ритници натрапника от залата-морско дъно, но Ракът изглеждаше твърде опасен и заплашителен, и Йогинът реши този път да се подчини. Учениците чуха ръководния, но благ глас на Учителя:

- Така, никой да не отваря очите си! За да има ефект от упражнението - който вече вероятно усещате осезаемо - е абсолютно необходимо очите да са затворени. Когато стане време да приключваме, ще ви водя - но не отваряйте! Продължаваме...

Никой от учениците не разбра съзнателно, че чува думите на Учителя под формата на ултразвуци...

...

След сеанса обсъдиха възникналите въпроси. Всички ученици споделиха, че по време на "акулското упражнение", са имали съвсем същото усещане, което са изпитвали по време на сън, в който си убеден, че можеш да летиш във въздуха, извършвайки плавателни движения. Ученичката-Акула, то се знае, описа странното си преживяване - че се е чувствала като съвсем истинска акула...

Бай Иван се ядосваше, че в случая не можеше да им каже, че всички тези усещания са били "Истина". Те щяха да му повярват безрезервно, ама...

08.08.2012г. Аеиа

Добави в Svejo