петък, 31 август 2012 г.

Нарочните съвпадения :)




Съвпадения се случват на всеки и постоянно. Тези "явления" са именувани относително "съвпадения", ясно е, по същия начин е именувано и всяко едно явление от познатата вселена. Но да не се отклонявам, че, току виж, предизвикам без време някакво съвпадение и не успея да кажа това, което мисля да казвам.

Ще разкажа за две мои съвпадения. Едното е еднократно, другото - "серийно". Еднократното дори не се отнася пряко до мене, макар да участвах в него.

И така, първото: преди години един клиент, който нямаше възможност да пътува до София - беше в инвалидна количка и с тежко заболяване, но с много силен дух - и с който вършехме работа по телефона, ме помоли да му намеря една ценна за него книга. Той не знаеше точното име на книгата, нито авторите й, нито кой я е издал. Случайно слушал края на някакво предаване по радиото - без да запомни и кое радио. Книгата била в много ограничен тираж, от тия, нестандартните, но за него беше от изключителна важност. Той ми я описа и каза "горе-долу" как се казва, без да е сигурен. Много исках да му помогна, но при тая пълна липса на информация, се съмнявах да успея да намеря нещо. Тогава имаше интернет, но той съвсем не беше като днешния - световната Мрежа още се строеше и запълваше с информация. Дори и да бе като днешния нет - пак нищо нямаше да намеря, даже и по ключови думи - защото такива нямаше. А тия, с които разполагах, бяха твърде общи. Пък и тогава далеч не всяко събитие се отразяваше в нета и не всяка организация имаше присъствие в него.

Всъщност, нямаше какво да предприема, за да намеря тази животоспасяваща книга - затова и нищо не направих... Няколко дни след разговора с клиента, ме посети една далечна позната, с която съм се виждала 2-3 пъти в живота си. От разговора с нея стана ясно, че тя ходила на някакъв конгрес и оттам се сдобила с една много интересна книга. По описанието на книгата аз разбрах, че това е тази, която търси моят познат! След първоначалния шок от "съвпадението" и от усещането, че без нищо да правя неизвестната книга ми каца директно в скута, аз веднага й я поисках - да си я преснимам. Тя я донесе на другия ден...

Серийното: В офиса ми 2-3 пъти годишно идваше едно интересно момиче - амбулантна търговка. Никога не знаех кога ще дойде и какво ще носи. Един вечер се сетих, че ми трябва определен артикул за лична употреба и реших на другия ден да се разкарам да го купя. Малко след започване на работния ден, дойде момичето - носеше точно това, което ми трябваше! А преди това никога не беше носила такъв тип стока! Помислих, че ми чете мислите! :) Да, на никого не бях споменавала гласно, че ми трябва точно това. Оттогава, щом ми потрябваше нещо, знаех, че момичето ще дойде с него и ще ми спести разкарването. И наистина ставаше така. Някои амбулантни търговци четат мисли... Или е серийно съвпадение. Или любимото колапсиране на реалност, отново...

...

31.08.2012г. Аеиа



4 коментара:

  1. Тъпа си като гъска, смотана и недоебана пушка. Панирана тенджера смотана, лайнарка наебана, смърдящ галош!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ей, АНУСнимче, я по-кротко! :) Знам къде си в реала и съм нинджа, Фнимавай! :)))

      Изтриване