вторник, 28 август 2012 г.

Аз, неандерталката - импресия




Изминаха много години, откакто съм тук. Не искам и не мисля да си тръгвам. Да, тия луди работи не са съвсем правилни, но в Потока на Времето понятието за правилност се размива и съвсем изчезва. Там, в този Поток, можеш да видиш най-ясно, че Щастието е най-важната цел за постигане и че, както казва Борхес: "извърших най-големия грях - не бях щастлив"...

Спомените ми не са като на "сапиенсите" - моите са си винаги преки преживявания и не се обработват, украсяват или орязват от "мозъка" по негов вкус. Затова, условно казано, още помня как решихме да скочим във времето. Сега ни наричат "неандерталци". Ние не се наричахме така, но това е без значение. Без значение е и че сега повечето ни възприемат като "тъпи полуживотни-полухора" и "неандерталец" е станало нарицателно за нещо тъпо и с груба сила - те не са виновни, че нямат спомени и че помнят това, което им казват или което прочетат в учебниците.

Вече много от нас се бяха смесили със сапиенсите, аз също съм хибрид. Разбрахме обаче, че нашите гени, носещи различни умения, ще се изгубят в тая неконтролируема гмеж, затова Главният съвет реши да се изнесем в бъдещето - кой където иска. И да поддържаме Традицията.

Традицията е Жива! Спиралите - също!

...

Понякога срещам някой мой събрат и съвременник. Понякога той знае, че е един от нас, понякога - не. Но дори да сме избрали да забравим и да станем изцяло чужди съвременници, Традицията пак остава.

Остава!

...

28.08.2012г. Аеиа



2 коментара:

  1. Здравей, Меджик! Къде се губиш из потоците на Времето?... :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Привет, Марине! Току-що ти видях и харесах страницата във Фейса покрай Цветан Войнов - и сега, влизайки в блога, те виждам из "неандерталските селения"! Ще падна! Поздрави! :)))

      Изтриване