сряда, 22 август 2012 г.

Доказателство за безграничността на личното ни Съзнание




Личното съзнание, може би, наистина е безгранично. Обикновено субективно се възприема, че то е ограничено до личното ни тяло, но е достатъчно да седнем зад волана на някоя лека кола, и съвсем осезаемо започваме да усещаме габаритите и границите на колата. Те стават наши - съвсем наши. Карайки колата, ние не усещаме своето тяло, а усещаме тялото на превозното средство като свое.

И тир да подкараме - същото. Ставаме големи, колкото тира. Всеки негов ъгъл е наш ъгъл. Със самолета - пак така.

Спомних си и за усещанията си при катерене по високи места, когато бях дете. За мен високи и опасни места не съществуваха. Някак се сливах с тях - аз бях мястото. Веднъж - бях на единадесет години - отидохме на гости на една роднина на село. Видях се във вихъра си там и обиколих покривите на къщата и стопанските постройки. Жената се видя в чудо с мене, все пак - не всеки ден деца щъкат по покривите ти просто за игра и забавление. Но аз не усещах, да съм на покрив - поне не така, както бих го усетила днес. За мен наклонените покриви бяха част от мен. Дори и не помислих, че мога да счупя керемида - и наистина нищо не счупих. Нито разбутах. Даже при едно от качванията си си носех книга, която си четох, легнала на наклона на покрива. Една от любимите ми книги тогава - "Да убиеш присмехулник". Спомням си, че деца от съседни къщи ме питаха, провиквайки се: "Какво четеш на покрива, ма?!"... :))) Не защо си там и не те ли е страх, а какво четеш...

Може би по същия начин, съзнанието ни сдобива размера на всяко нещо, с което се захванем. И не само размера - то става самото нещо. Мием чинии - дори с миална - съзнанието става миене на чинии. Караме се с някого - става кавга. Рисуваме, пишем, четем, играем - абе, всички видове дейности. Съзнанието, личното, е най-големият магьосник - преобразява се във всичко и добива големината на всичко. Управляваш Земята - става голямо, колкото е тя...

И това не е само холографизъм, това е нещо много повече, но не се сещам за дума, която да го опише.

...

22.08.2012г. Аеиа



6 коментара:

  1. Това наистина те занимава сериозно - сливането с околното :)

    ОтговорИзтриване
  2. Глупачка, мазна тенджера тъпа кирлива.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Анус, казах ти - ако видя още едно твое мъдро изсиране - още тая вечер те посещавам и мисли му! После ми пиши как е минало, ако можеш...:)

      Изтриване
  3. То си трябва наличие на съзнание ,пък после да се сливаш ,че и да коментираш...Има нещо в мен от твоята "лудост" и не смея да говоря и да я споменавам даже ,щото няма кой да чуе..за сега само ще МинавамОттук

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Привет и добре дошла и тук, МинавамОттук! :))) Разбирам те, но съм и дотам "куку", че си мисля, че винаги има "кой" да чуе. Пък дори привидно да няма, нали знаеш популярната крилата фраза (не помня кой първи я беше изказал) - "ако си говоря сам, това не значи, че съм луд - просто разговарям с интелигентен човек." :)

      Поздрави и се радвам, че се обади! :)

      Изтриване