Memento mori… По интересен начин научих този израз. Още в предучилищна възраст – тогава дори не подозирах какво значи. Ето я и историйката:
Возех се с любимата си баба в трамвая. Не помня нито кой трамвай беше, нито къде отивахме. Беше тъмно навън, а прозорците на превозното средство бяха изпотени – значи е бил някой от по-студените сезони. Трамваят бе гъсто населен, аз и баба бяхме прави, хванали се за дръжките на облегалките на съответно две седалки. Наблизо до мен стоеше прав благ на вид старец, видимо чужденец, с чисто бяла коса, сини очи и светлосиво бомбе. Приличаше ми малко на възрастния Кърк Дъглас. Беше се хванал за дръжката на седалка, на която явно седеше жена му – приятна баба, също с чуждестранен вид.
Не знам дали възрастният човек бе разбрал или видял, че съм се втренчила с интерес в него. Той като че ли си говореше нещо тихо с жена си. По едно време си засякохме погледите, след това той се засмя, пресегна се към изпотения прозорец и написа на него с пръст: „Memento mori”... Аз можех да чета – и кирилска и латинска азбука – и съответно веднага прочетох какво написа дядото. По принцип по прозорците пишеха само децата и беше много странно възрастен човек да пише на изпотено стъкло...Имах чувството, че той адресира написаното лично до мен... Само че – не знаех какво значи, даже заподозрях, че е сбъркал нещо, защото мислех, че трябва да е “mОmento”, а не – мЕменто... Запомних израза – беше ме впечатлил. Цялата обстановка, в която го научих, бе някак загадъчно-запомняща се. Не споделих с никого това – въобще не ми мина през ума, че бих могла да разбера значението на тези две думи.
След около седем години (това е огромно количество време за едно дете), вече в гимназията, разбрах какъв е превода на тези латински думи. Интересното е, че тогава, когато срещнах този израз, веднага се сетих за дядото и трамвайната ми случка – не го бях забравила през тези години...
Все още се чудя какво беше това...
Няма коментари:
Публикуване на коментар