Не че Тя би желала на всяка цена да бъде преобърната, но понякога може и да й е приятно, кой знае... Може би зависи от Обръщащия...
САМСОН
Вселената е в равновесие; затова Той, който е без нея,
независимо от силата си,
бидейки само едно перо, може да преобърне Вселената.
Не бивай впримчен от тази мрежа, О дете на Свободата!
Не се омотавай във вселенската лъжа, О дете на Истината!
„Книга на лъжите” Кроули
И малко цитати от „Мистерията на Живота. Какво си мислим, че знаем?!” (филм: What the Bleep Do We Know?! http://www.whatthebleep.com/ )
„Надежда за помирение?
Разделянето на ума и тялото, което Декарт превръща във фундаментално правило на науката и в което научното откривателство вярва в течение на стотици години, причинява безкрайно много проблеми. Възприемайки света извън нашите умове като нищо повече от безжизнена материя, действаща според предсказуеми механични закони и лишена от всякакво духовно или одухотворено качество, то ни отделя от живата природа, която ни поддържа. И осигурява на човечеството идеално извинение да експлоатира всички „природни ресурси” за собствените си егоистични и непосредствени цели, без никаква грижа за другите живи същества или за бъдещето на планетата.
И планетата страда. Изнасилена и оголена от девствената си красота, тя, нашият омърсен дом, започва да се върти на ръба на изчезването.
Докато науката рови все по-дълбоко в своята мъртва вселена, тя отключва и една загадка. В началото на 20 век задушаващата хватка на материализма е разхлабена от учени като Алберт Айнщайн, Нилс Бор, Вернер Хайзенберг, Ервин Шрьодингер и други основатели на квантовата теория, които казват на света: проникнете достатъчно дълбоко в материята и тя изчезва и се разтваря в невъобразима енергия. Ако следваме Галилео и я опишем математически, излиза, че изобщо не е материална вселена! Физическата вселена по същество е не-физическа, а може би възниква от поле, което е по-неуловимо и от самата енергия, поле, което прилича повече на информация, на разум или на съзнание, отколкото на материя.”
Всичко около нас, а и самите ние, сме хем вълни, хем частици. Вълните представляват неустановено състояние, съдържащо огромен брой възможности, което се установява, „срива”, колапсира в някакво определено състояние – т.е. става частица - при акт на наблюдение от наша страна. Това ни казва квантовата физика... Т.е. ние сме активни участници в устройството и вида на Вселената, ние сме нейните Творци... Нашето Съзнание всъщност е Общо съзнание... Науката избягва да говори по въпроса „що е Съзнание”, но в научните среди все по-усилено се изследва този феномен и се отхвърля абсурдната теза, че сазнанието, умът са „епифеномени” на материята... По-скоро се мисли, че материята е епифеномен на съзнанието. Това е видно в квантовата физика...
Отново цитат от горната книга:
„В каква степен наблюдателят въздейства на наблюдаемото?
Това е въпросът за шейсет хиляди долара. Фред Алън Улф казва:
Вие не променяте външната реалност. Вие не променяте столовете и големите камиони, булдозерите и излитащите ракети – тях вие не променяте! Не! Но вие променяте начина, по който възприемате нещата, или може би начина, по който мислите за нещата, по който чувствате нещата, начина, по който усещате света.
Но защо не променяме големи камиони, булдозери и екологична смърт? Според д-р Джо Диспенца: „Защото сме загубили силата на наблюдението”. Той е убеден, че посланието на квантовата физика е много просто: наблюдението има пряко въздействие над света на наблюдателя. Това ще мотивира хората да се съсредоточат да бъдат по-добри наблюдатели. И продължава:
Суабатомното ниво реагира на нашето наблюдение, но обикновеният човек губи своя обхват на внимание на всеки 6 – 10 секунди...тъй че как може много голямото да реагира на някого, който не притежава способността дори да се фокусира и съсредоточи? Може би ние просто сме лоши наблюдатели. Може би не сме усвоили умението да наблюдаваме и може би то е умение...
Би трябвало да сме готови да сядаме всеки ден, да взимаме част от деня си, да го заделяме и да започваме да наблюдаваме, да планираме за себе си ново възможно бъдеще и ако вършим това правилно, и ако го наблюдаваме правилно, би трябвало в живота ни да започнат да се появяват възможности.”
Навремето, като ученичка в прогимназията, когато за пръв път чух библейската случка, в която Иисус казва на своите ученици, че ако имат вяра ще могат да ходят по вода, аз си направих заключение, че ние не знаем какво точно е вяра и не знаем как да вярваме...Вярата не е това, което сме възприели като понятие. Дали вярата и наблюдението не са едно и също нещо?
Не знам къде е скрит отговора, но ми харесва, че питаш и го търсиш! :))
ОтговорИзтриванеМисля си, че вяра + наблюдение, ще е равно на сила. Мисля си също, че вярата често я бъркаме с позитивността, с желанието да бъдеш добър.
Привет, Гвендолин! :) Радвам се, че се интересуваш от темата и ти!
ОтговорИзтриванеИма логика и в твоята формула - вяра+наблюдение... Ще понаблюдавам това.
За вярата - съгласна съм, че я бъркаме с това, което казваш. Но има още нещо според мен - заради съвременната материална нагласа и наука, които изцяло ръководят живота ни и нашите възприятия - все пак, от рождението ни ни наслагват един и същ модел - та заради това, възприемаме вярата като нещо "ненаучно", недоказано и дрън-дрън подобни неща... А тя може би е начин на действие, което да кара нещата да се случват.