вторник, 4 септември 2012 г.

Акълът ще ти изскочи от главата! :)




Снощи един Приятел ми каза, че като видя за първи път през телескопа пръстените на Сатурн или Юпитер, или мъглявината Орион, акълът ще ми изскочи от главата. Убедена съм, че е така. А тази негова илюстрация - кратка и ясна - ме накара да усетя, някак в цялост, за какво става дума.

Замислих се. Винаги, когато видим някоя част от Творението, която не можем да видим с "просто око", се случва това нещо с ума ни. Той изскача.

Този израз, както и повечето други, крие в себе си много значения. И, пак както всички други, не е случаен.

Изкуших се да си представя, че Умът наистина напуска своето удобно, но ограничено "гнездо", вижда безкрайните възможности, и избира накъде да тръгне. И да те поведе.

Много традиции твърдят, че умът трябва да бъде спрян, за да можело съзнанието да "види" Вселената и Творението. Често съм съгласна с тях. Но често и не съм. Този инструмент, Умът, си го представям като заключен в съответната глава (или където там обитава). Като Духът в Бутилката. Като Енергията в атомното ядро.

И когато някое от сетивата, неговите верни слуги, прескочи "бариерата" - той се освобождава. И полита.

Може би, сетивата и умът, които много от традициите твърдят, че трябва да бъдат спрени, всъщност трябва да се използват. Т.е. - да се пуснат на воля. Да се освободят. Може би това "да бъдат спрени" е всъщност да спрат да стоят на едно място и, осъзнавайки, че има много други места, да разкрият на Съзнанието Тайнството на Творението.

Те са инструментите, които ще открият нови сетива и нов ум. Или Универсалния Ум.

АТ-ОМ, УМ, АУМ, ОООММММ

...

04.09.2012г. Аеиа



2 коментара:

  1. Аз пък мислех, че Умът пречи на сетивата. Може би, ако освободим него ще освободим и тях ? И ще си работят заедно,само че Умът ще е свободен, а сетивата ангажирани... нещо такова :)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Кайти, може и така да се каже. Ама не е баш така! :))) Да, Умът пречи на сетивата, но чак след като е събрал достатъчно база данни от сетивата, за да си направи стройни схеми, чрез които да интерпретира нещата и да ги приеме като "единствено истинските". Стане ли това - може и да спре да обръща внимание на нови и непознати за него неща, които сетивата му показват и да стане нещо като шопа от вица, който, гледайки жирафа в зоопарка, казал :"такова животно нема!". :))) А Умът става така ригиден, когато в един момент сетивата спрат да му донасят нови информации и явления - и той мисли, че вече всичко знае. Извод: сетивата не трябва да спират да търсят начини да се надскочат, за да не дават възможност на Ума да си мисли, че вече всичко знае. :))))

      Изтриване