Не знам в кой момент Хомо сапиенс е решил, че тялото е нещо съвсем отделно, материално, механично и временно и го е отделил от Духа. Разбира се, това отделяне е напълно илюзорно - в истинската Същност го няма - но в илюзорния хомосапиенски свят Илюзията е един от най-пълновластните Господари. Илюзията, може би, е така нареченият Дявол, врагът, лъжецът - но пак се отплесвам, целта не ми е да възпявам Илю-Зор-Ни свраки. Защо писах свраки? Защото току-що до мен долетя една съседна Сврака, погледна любопитно какво правя, и излетя с огромна скорост - може би да докладва на другите съседни птици за щуротиите, които пиша. Дали ще ми се смеят, дали ще ме приемат насериозно? Не ме интересува, всъщност.
Повечето хора почти не познават т.нар. свои физически тела. Те са богооткровенчески сложни машини. Никой обикновен човек не може да вникне в цялостните механизми на тия "машини", не може да ги имитира, дори съвсем опростено. И въпреки тази сложност и почти пълна липса на познаване на физическото тяло, Хомото е склонен да го пренебрегва и директно да го отнася към презряното "материално", в което Духът липсва.
Погрешно са разбирани дейците на различни култове и духовни учения, които "омъртвяват" или измъчват тялото (плътта). Всъщност те не правят това: чрез измъчване на тялото - привидно, макар и болезнено - те каляват Духа, ако го изразим в клише. А извън клишето - просто тренират и развиват Духа. Тоест, чрез омъртвяването на плътта директно признават, че се развива Духът. Как е възможно един Дух да се развива чрез смърт? Чрез унищожаване на някакъв Божествен Механизъм, какъвто се явява тялото? Може би не е възможно. Най-малкото, защото при подобни практики тялото не умира - а просто се преобразува - като с него се преобразява и Духът.
Тяло и Дух едно са.
Неслучайно в Античността е била разпространена "максимата": здрав дух в здраво тяло.
Ако се налага да опишем метафорично и просто единството "тяло-дух", може да го направим така: поглеждаме си ръката - виждаме, че е цялостна, помръдваме пръсти, свиваме я в лакътя и т.н. Обаче, докато съзерцаваме ръката си и усещаме движенията й, към нас се приближава едно човече, което вижда отделно костите на ръката от една страна, и отделно мускулите, съединителната тъкан, кръвоносните съдове и нервите - от друга. Човек не може да възприема така - поне не без да тренира целенасочено такъв тип възприятие. Но това човече може. И то се изтипосва пред нас, твърдейки, че "нашата ръка Е само костите". А "всичко останало" не е ръка, а дух на ръката.
Нещо такова се получава и при Човека, когато тръгне да дели Материя от Идея - в частност - собственото си Тяло от собствения си Дух.
Възможно е в древни времена някой нарочно да ни е накарал да делим Тялото от Духа си. Това, наистина, дава оправдания, които да успокояват съвестта ни, ако решим да вредим на тялото си. Какви ти оправдания?! Всъщност, голяма част от живота на човека се състои в съзнателно или несъзнателно вредене на това презряно тяло! Дали под формата на тровене с вещества, които го омаломощават и съсипват, дали чрез излишни физически усилия, дали чрез друго - животът е низ от тенденциозно унищожаване на тялото. Какво пък?! Нали не тровим и не съсипваме Духа? Дали?
От друга страна се забелязва една отново учудваща тенденция - повечето хора се грижат много стриктно за "хигиената" на материалното си тяло - имам предвид миене, къпане и т.н. А за Духовната си хигиена, еквивалент на телесното къпане, се грижат единици.
Какъв е този парадокс? От една страна - измъчваме тялото с всякакви простотии и отрови, като се успокояваме, че Духът ни остава чист и незасегнат от тия неща. А от друга - реално чистим Тялото, а Духът дори не помисляме да го изчистим?
Може би в горния парадокс се крие доказателството, че Тялото въздейства и на Духа, т.е. че са едно.
Въпреки това, не би било зле за "хигиена на Духа" ежедневно да се отделя поне толкова време, колкото за Тялото.
И последно - едно банално, но вечно доказателство за единството "тяло-дух". Най-Великата Сила - Любовта - "нещото", което единствено засега твори Живота (с изключение на Бог?) - и тя постоянно иска да се изразява телесно. Това не е случайно!
...
13.03.2013г. Аеиа
А така ! Телесното е важно !! ( сиреч краят ми хареса :)))
ОтговорИзтриванеСериозно -колко хора се стремят към СЪЗНАТЕЛНА духовна хигиена, да не си тровиш мисли и намерения с нечистотии.
Малко.
Така е, Кайти, твърде малко хора се замислят и занимават съзнателно с хигиена на Духа - донякъде по тая причина написах и горното. В тия неща донякъде се получава нещо като "скъп на триците, евтин на брашното".
ИзтриванеМного стриктно се душевно хигиенизирам, но има още какво да се желае.
ОтговорИзтриванеИнтересно поднесено. Умееш го.
При тебе винаги се чувствам /както казва една моя близка/ като "Зайо Байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски". Благодаря ти. :*
Мяу
И аз ти благодаря, мяяяуу, мъррр :***)))
ИзтриванеИ се радвам, че съблюдаваш душевната хигиена, ако го правеха повече хора, светът щеше да е къде-къде по-прекрасно място!
Хахаха... Май доста хора разчитат на някой духовен теляк, ако изобщо стигнат до него, Соня :):):) Златната среда си е винаги златна :):):) Това разделение винаги ми е изглеждало идиотско. По логиката, че умъртвявайки плътта си, се развива духът, ми дай да му теглим куршума на тялото, пък да видиш какво бурно духовно развитие ще имаме!...
ОтговорИзтриванеАбсолютно, Фил! Много точно си го казал с малко думи! :) То не е за смях, ама някои наистина го правят това с тегленето на куршума - членове на разни секти и подобни - което отново показва, че липсата на всякаква духовна хигиена е опасно нещо. Само човек, който не се грижи за "духа си" може да позволи така да му промият мозъка...
Изтриване