неделя, 31 март 2013 г.

Левитация на Ума


Всеки човек може да се научи да плува и плуването да му стане "изконно" умение, като ходенето например. И тук не говоря за модерното в последните години бебешко плуване, когато при навършване на 50 дни започваш да учиш бебето да плува, да му потапяш цялата глава под водата и да се уверяваш, учудвайки се, че то наистина не се дави, а просто задържа дъха си. Като пропуснем това обучение, на което, ясно е, далеч не всички са били подложени, със сигурност може да се изкаже това истинно твърдение - всеки може да се научи да плува.

Плуването е вид левитация. Не случайно безброй много хора, сънували че летят, извършват насън във въздуха същите движения като при плуване. Всеобщото информационно поле ни подсказва по време на съня, че стихиите - огън, въздух, вода, земя и етер - не са толкова различни, както изглеждат на пръв поглед. Може би защото те, вкупом, съставят Едно Цяло, холографски и "холо-всякак" проявена Вселена/и. Защо когато сънуваме, че уж летим във въздуха, правим същите движения като при плуване във вода? Защо ни е много по-лесно наяве да левитираме (плуваме) във водата, отколкото във въздуха? (За огъня, земята и акаша не говоря - за да не усложнявам излишно нещата). Предполагам, защото, както често се твърди, самите ние сме огромен процент вода и сме произлезли от водата, тя ни е била основна среда. И това не е някакъв Дарвинизъм - в крайна сметка, всички родени земни хора са живели първите си девет месеца във вода в утробата.

Огънят, видимо, също е наша стихия - никой не е изчислявал досега колко процента огън съдържат телата ни, както това е изчислено за водата, но всеки знае, че имаме някаква телесна температура - което пряко показва наличието на огън. Има ли на човешко физическо ниво левитация в огън? Има - макар и само подобие. У нас го наричат нестинарство. На някои места в Индонезия можеш да отидеш на "курс по нестинарство" и да се научиш да ходиш бос по живи въглени за няколко дни. Значи - и левитацията в огън може да се заучи и дори да стане "втора природа" - пак като ходенето.

Левитация в елемента "земя" - за нея в момента не мога да дам някакъв по-особен пример, освен самото ходене - всеки може да ходи по земята, това е едно от първите неща, които научаваме през живота си. Изглежда странно защо никой не ни учи първо да ходим по вода например, но Животът по принцип си е странно нещо и често скрива учудващите на пръв поглед неща по начин, който ги кара да изглеждат абсурдни и лишени от Разум. Рацио. Разум. Рацио. Виб-Рацио.

Преди време видях думата "ratio" като съставна част на много други думи. На шега при звученето на "VIB-RATIO" чух неговия "превод: V - very; I - important; B - being, RATIO - т.е. Разум на Много Важно Същество.

Но, така или иначе, "ratio" е съставна част на много думи, и хубави, и лоши, условно - разбира се. Което на словесно ниво, най-вероятно иде да покаже, че "Разумът" пропива Всичко. Дали той не е тази нелокална Информация, която е навсякъде и никъде, която създава и разрушава Вселени, която (може би, прости ми Боже!) е Бог?

Раз-Ум - "раз" - един, един път; Ум - си е Ум, или ОМ, или АУМ. РазУм - Единният Разум. Единното информационно поле, в което всички същества имат честта да живеят и да вземат от него Информация (или Ум), а и да отдават. Може би в това всеобщо потопяване се съдържа и творческото зрънце, което притежават всички? Но да се върнем към левитацията.

Личният ни разум определено може да левитира. В каква среда - това не е толкова важно. Какво му пречи за постигането на успешна левитация? Може би "догмата". Ако "разумът" приеме, че Бог е над всичко и всички, и че няма друго, освен Бог - той е прегърнал една догма и се лишава от целия свят. Лишава се от "среда", в която може да левитира. Ако е приел, че "науката" е единственото съществуващо и творящо, единственото определящо истинския живот - той отново е погълнал тежка догма, която го лишава от адекватна и удобна "левитационна среда". Всъщност, почти всичко, което приемаме за неоспорима и непоклатима истина, си е вид догма. Дори и последното изречение е догма.

Тук има опасност от оплитане в мъглява терминология. Защото може да възникне въпросът - човек, лично, с какъв инструмент разполага? Разум или Ум? Условно приемам, че Разумът е "общото поле", а умът е личния ни инструмент. Умът левитира, когато "влезе" в РазУма.

И накрая, да повторя още веднъж откритието от днешната си "медитация на течение":

Умът левитира, когато "влезе" в Разума, или когато Разумът влезе в Ума.

Което иде да покаже, че понякога умът може да залевитира "спонтанно" - защото Разумът е решил да влезе в него. Но да чакаме и да се надяваме на спонтанност може би няма смисъл. Така де, Умът трябва да се юрка!

:)))))

...

31.03.2013г. Аеиа

4 коментара:

  1. Любопитно, Соня. Струва ми се, че умът е инструментът, който улавя много неща, а разумът - неговото проявление. Може би умът е връзката между интуицията и проявлението на мислите, разума, но тъй като умът приема интуитивните сигнали, а произвежда мисли, като че ли е по-склонен да обръща внимание предимно на вторите. Така или иначе е могъщ инструмент, който е добре да се опитваме да развиваме, за да използваме всецяло :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И моето виждане или каквото там е, е нещо такова, Фил. Добре си го обяснил. Ще добавя и още нещо, малко по-различна - ако приемем, че Разумът е Общ - т.е. че е нещо като Всеобщото Съзнание - умът, който наистина разбира всякакви езици, но в нашата култура залага на мисленето, е този, който прихваща идеите от Общото. Затова има велики гении, избраници, които правят велики открития - значими за цялото човечество. Затова се случва често два гения, които нямат нищо общо помежду си, да развият една и съща идея - умовете им могат успешно да "хванат" и преведат идеята. А на някакво ниво всички сме избраници - защото повечето хора също улавят идеи от Общия Разум - и ги внедряват в живота си, но просто в по-малък мащаб. Което, обаче, също не е малко. :)

      Изтриване
  2. Хм ,черпим ли наистина от общ разум или се заблуждаваме...Не са ли единици ,дето го "четат4 в малка степен ,и множество ,дето представа си няма,че съществува..Радвам се,че поне прочитам тук-там за него и стигнах да вярвам,че съществува...Тези дребни докосвания,които повечето улавят....дали улавят...или просто е съвпадение .дано е първото..Защото сред такава негативна среда в живота ни напоследък ,дали от годините ми ,или е обективно...,но ми се струва ,че има деволюция

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, и на мен ми се струва, че има деволюция - но това не значи, че го няма Общият Разум - просто "единиците" се възгордяват прекалено много, забравяйки, че те са Цялото. И мислейки, че са самостоятелни. То е нещо като човек, който не осъзнава, че не би го имало, ако нямаше въздух, земя, вода и огън, растения и животни, и най-вече - Слънце :)

      Изтриване