„Не мога да разбера защо във всички църкви, които посещавам, виждам навсякъде масонски, тамплиерски и мистични символи?” – такива мисли се въртяха в съзнанието на Слава, докато стоеше пред поредните „череп с кръстосани кости”, разположени току под централното разпятие в иконостаса на църквата.
Продължението на мислите на младата жена съдържаше още следните акценти:
Освен в църкви, тези символи присъстват и в джамии;
Дали тези храмове не са строени от едни и същи хора?;
Да не би да искат да обединят вярванията на разноверците?;
Това би било прекрасно!;
Дали църквите и изобщо – храмовете – не са някакви своеобразни резервоари на Свещена Енергия? Която се събира от посетителите?;
Но и те на свой ред получават преобразувана Енергия?;
Затова ли църковните служители карат хората да ходят да се молят в храм – независимо, че знаят, че Бог е във всички и Божи Храм е фактически Навсякъде?;
Храмовете са резервоари и трансформатори на Универсалната Енергия...
Храмовете са резервоари и трансформатори на Универсалната Енергия...
Храмовете са резервоари и трансформатори на Универсалната Енергия...
...След като хаотичните, нетренирани мисли на Слава „засякоха” на последното заключение, тя престана да мисли за известно време... Кратък дзен-будистки проблясък...
И тогава се случи...
Макар и със затворени очи, Слава успя да види, че от черепа с кръстосани кости се спусна невидим за очите лъч, който направи светлинно „зайче” току до нея. На мястото на зайчето се появи... някакъв човек. Около петдесетгодишен, висок, атлетичен, младолик, руса, но доста прошарена коса, зелени очи. Пълната му визия Слава отново успя да види „без очи”. Всичко това трая едва части от секундата. Защото младата жена се стресна, изгуби връзката с дзен-будисткото състояние и, така да се каже, се върна в Света на Материята (или както там го наричат)... Отвори очи и вече видя с физическия си мозък страннопоявилия се човек. Наистина бе точно такъв, какъвто го видя и по другия начин! Той бе застанал до нея и също се взираше нагоре, в центъра на иконостаса. Не можеше да се разбере дали гледа разпятието или черепа...
После сякаш усети, че Слава го гледа, обърна се към нея и, като съвсем обикновен, случаен гражданин-богомолец, каза:
- Здравейте! Извинявайте, че Ви прекъсвам молитвата! Но чух какво мислите, и бих желал да Ви задам няколко въпроса, с Ваше разрешение?...
- ... ??? ... – Слава го гледаше като паднал от черепа и костите от иконостаса – какъвто всъщност си беше...
Мъжът видя, че жената е стресната и в недоумение (може би именно такъв ефект търсеше със странната си поява?) и продължи:
- Да, разбирам, трябва Ви време за асимилиране на някои неща. Знам, че в наше време е опасно дасе разговаря с непознати, но мога ли да Ви поканя на кафе в съседното кафене? Ще Ви обясня всичко и така...
- Чакайте! – Слава беше от бързоокопитващите се и съумя да дойде на себе си след будистко-църковните отклонения. – Вие излязохте от черепа и костите, нали?
- И да, и не – отвърна загадъчно зеленоокият. – Знаете ли, аз съм от специалните служби. – и той извади легитимиращата си карта, показвайки я на Слава.
Тя се загледа обстойно в документа. Изглеждаше напълно истински - видя, че човекът се казваше Пламен Симеонов...
...
Бившето ченге, археолог и учен, а понастоящем лидер на незаконна организация, беше извън себе си от радост. Един от дългогодишните му проекти току-що бе започнал да се увенчава с успех...
...
Проектът „череп с кръстосани кости”. Сложно е за обяснение, но Симеонов, членувайки в няколко тайни ложи, се беше добрал до известни „закони на Материята”, които бе решил да не споделя с никой от Братята. Защото всъщност никой не беше чувал за тези закони. Един от тях по странен начин позволи на ченгето да успее да създаде свои „центрове” във всички храмове, в които присъстваше символът „череп с кръстосани кости”. Понеже за търсенията му трябваше специфичен проводник – човек с определени дарби и умения – Симеонов знаеше, че ще го намери изключително и само посредством пиратско-тамплиерския символ. Вкарвайки част от своето Съзнание във „Веселия Роджър”, Симеонов чакаше подходящия, рядък обект, който трябваше да завербува дотолкова, че той да му стане дясна ръка в търсенията. Е, не беше много възхитен, че обектът се оказа толкова красива, млада жена – очакваше побелял, достолепен старец, ма нейсе...
...
05.04.2012г. - Соня Петрова - Аеиа
Верно си се заиграла с образа Симеонов,почти като разкази с продължение се получава.
ОтговорИзтриванеЩе следя с интерес :))
Благодаря ти, Кайти! Радвам се, че звучи интересно! :)
ИзтриванеТази тема за символите и масонството ми е много интересна.Особено когато има нотка мистицизъм.Пък и ти успяваш да разкажеш сложните и неразбираеми (от мен) неща по един лек и приятен начин, заради което те чета с удоволствие.
ОтговорИзтриванеБлагодая ти, Гуени, поласкана съм и се радвам, че успявам да се изразя разбираемо! :) А масонството, наистина, трудно може да не звучи мистично - както и всяка друга тайна група от хора - и не случайно по тази причина се ширят толкова конспиративни теории, особено за добре известните ни илюминати (като клон на франкмасоните). Поздрави!
ИзтриванеТова са космически пирати! Обектът е интригуващ;))
ОтговорИзтриванеДа ти е честит рожденика! И моят съпруг празнува днес:)
Честит и твой рожденик, Дора-Марта! Много обичам такива интересни "съвпадения" - в това е чарът на Мирозданието! :)))
Изтриване