четвъртък, 19 април 2012 г.

Нощният славей пееше "ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ"






Където и да живея,

където и да отида,

той сякаш постоянно е с мен.

Не мога да разбера -

аз ли го следвам,

или той мене.

Независимо от годините.

Само сезоните се повтарят.

Те всъщност са двама. Двойка.

Женската мъти, а Мъжкият й пее.

Но покрай Нея се класирам и аз.

Дай Боже всекиму!

Тази вечер ми се стори,

че един от напевите е:

ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ

Великата мантра.

Милост.

Compassion.

ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ

И един поздрав към Сестра, чудя се,

дали Славея не се изяви чрез нея? ;)







5 коментара:

  1. Не го разбрах,но някак си ме развълнува.
    :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Кайти, това наистина не е съвсем за разбиране - малко преди да го напиша се дивях на песента на славея - винаги ме е омагьосвала, вече е тъмно, пролетно, той пее и т.н. - и сякаш в нея чух мантрата. И така - емоционални работи. :) И от толкова години си я напявам тая мантра, а не знаех, че е свързана с Буда на Милостта... От това пък се сетих за Сестра... :))) Понякога по този начин човек може да усети, как "всичко е свързано с всичко", някак да се докосне до "целостта на Мрежата"...

      Изтриване
  2. Сега ме замисли...състраданието ли обуславя Милостта или? свързано е, права си.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Или Милостта - Състраданието? :) И аз се замислих - май вече е добре да се излиза от модела Compassion, и да се приеме липсата на модел, която условно бих нарекла: Conlove...:)

      Изтриване
  3. Страхотно е, звучи като песен и почти мога да чуя мелодията...

    ОтговорИзтриване