събота, 31 март 2012 г.

Съкровището на Хермес и тайната на Паяка






Пламен Симеонов усещаше, че кулминацията на дългогодишните му търсения е току на прага. Трябваше само да стане и да отвори вратата. Със замах. Или без...

А Вратата се яви под формата на току що получен колет. Куриерът го бе донесъл преди малко и кутията – куб, със страна около 30 сантиметра – лежеше на масата пред Пламен.

Гледайки този тривиален куб, бившето ченге изпитваше толкова многообразни и неописуеми чувства, че спокойно можеха да бъдат сведени до нищо. Ако се замислеше над това, щеше да се отплесне в разсъждения как винаги крайностите се приближават една до друга – като опашката и устата на уроборос – змията, захапала опашката си. И как неминуемо се сливат и доброто става зло, интересното – скучно, глупавото – умно, златното – водно, и така до безкрай. Но на Симеонов в този момент не му беше до такъв тип размисли, а иначе любимите уробороси бяха натикани в най-затънтеното кътче на и без това холографския му мозък.

Като игнорираме уроборосите, редно е да споменем, че такъв тип моменти не могат да минат без вездесъщата „филмова лента” – понякога услужливото Съзнание прожектира пред ... пред кого, наистина? Всъщност – няма значение – съзнанието прожектира за отрицателно време, но съвсем обстойно, целия дълъг живот, преживян от умиращия. А в случая пред Пламеновия взор бе прожектиран филмът, съдържащ историята на това негово откритие, което чакаше на масата пред него – опаковано в кубовиден колетен пакет... Симеонов се видя като малко момченце, запалено по търсене на съкровища. После преживя цялото си обучение, образование, четене, учене на езици, любимата археология, история. Отново видя и усети всичките си метаморфози – физически и психични. Срещна се с всички, с които се беше срещал – от кабинетни плъхове до страховити главорези. Не подмина и огромния брой виртуални познати от Нета – за целите на своето търсене той беше създал невероятно популярен исторически сайт, в който пишеше за своите открития. Разбира се, никога не казваше пълната истина за тях. Само подхвърляше информация, която безбройните му почитатели изяждаха като топъл хляб. Той обаче не правеше това, за да дава „хляб” на читателите си. „Хлябът” беше умел камуфлаж. Целта на сайта беше да събира информация по интересуващите го и, често неясни, въпроси. И всъщност, чрез сайта си се срещна с човека, който го доведе до случването на настоящия момент.

А моментът беше есенцията на целия му досегашен живот. В този пакет се намираха Отговорът и Смисълът. В него беше Съкровището на Хермес – най-великия Бог... След малко Пламен Симеонов щеше да отвори колета.

„Филмът” свърши, но, кой знае защо, пред предпологаемото трето око на ченгето се появи образ на паяк. Това забави отварянето на заветната куриерска пратка. После Пламен се обърна към стената зад себе си – близо до тавана един паяк-кръстоносец плетеше паяжина... „Синхронност или телепатия?” – мярна се в съзнанието на учения-авантюрист-откривател-ченге. „Кръстоносец?” ... После прекъсна всички мисли и посегна към пакета.

Разкъса безцеремонно картона, без да вдига кутията от масата. Вътре имаше един обикновен, объл речен камък. С яйцевидна форма – съвсем типичен... Единственото интересно нещо по него беше, че на едната му страна се виждаше гравиран с длето паяк... Симеонов беше в полуступор. Не очакваше такова нещо! Имаше усещане за жестока подигравка. За неумолима ирония.. Срив!

Паякът от стената се загледа настоятелно в Симеонов и Камъка. Видно бе, че това същество не се намира случайно точно в тази стая от Пламеновата къща. Симеонов, то е ясно, въобще не се сети да се обърне към стоящия зад гърба му мухояд. А и да беше го направил, нямаше да има смисъл. Той бе учил много езици – древни и съвременни – но не се беше сетил да изучи езика на паяците. А и никой никъде не споменаваше, че такъв изобщо съществува, и че е от значение. Огромно значение! Е, всъщност това за паяците и езика им фигурираше на много места в древноегипетските йероглифни текстове, но, за зла беда – никой не беше разчел правилно точно раздела с паяците. Ето докъде може да доведе едно неправилно разчитане на даден раздел!

- Глупако! – крещеше паякът от стената. – Не виждаш ли, че има гравиран паяк на този камък!? Ако ме поставиш върху тази гравюра, камъкът ще се отвори и пред теб ще се излее Знанието на Всички Вселени. Простак! Държиш Съкровището на Хермес! В последните времена бунаците го наричат „философски камък” и как ли не още. Но кой да се сети да погледне зад гърба си и да чуе един паяк!

...

Мина време. Сега Съкровището на Хермес седи и лови прах на лавичките за сувенири, нахождащи се във всекидневната на Пламен Симеонов. А той, макар и с отслабен ентусиазъм, продължава търсенето. Е, успокоява се с факта, че е таен ръководител на най-крупната незаконна иманярска организация. Той дърпа конците и той ръководи капиталите. Дотам води знаенето на много езици и познаването на историята. А докъде ли щеше да стигне Симеонов, ако се беше сетил да се занимае с паяците? Това само Бъдещето може да покаже... Ако иска...


31.03.2012г. Соня Петрова - Аеиа


4 коментара:

  1. Привет, Кайти! :) Хермес е по ирониите - често! :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Kато за първи април - херметичен подарък;) Загубени в превода;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Честит Април, Дора-Марта! Загубени в незнанието за нуждата от превод също става:)))

      Изтриване