сряда, 20 ноември 2013 г.

Д(ала)верите на Възприятието


- Добре е да бъде прочетена тази книга на Олдъс Хъксли - "Дверите на възприятието".

- Още по-добре би било това възприятие да се тренира по-обстойно и усърдно - от възможно най-ранна възраст.

- Искаме да се учим от историята, а нея я няма - има само ТУК-СЕГА.

- Защо пък да я няма? Къде е отишла, щом не е тук-сега?

- Където е и бъдещето.

- Как така?

- Ей така! Ако можеш реално да се учиш от историята, със сигурност ще можеш да се учиш и от бъдещето. Повярвай ми!

...

Явно бях в такъв времеви събитиен контекст (или момент), че успях да повярвам. Макар човекът, с когото водех горния разговор, да бе просто едно мое мимолетно възприятие, аз усетих, че има какво да се вярва.

Съзнанието не е подвластно на пространство-времето. Самото пространство-време е вид космическа наденица, която се извива насам-натам и има еднакви начало и край. Тази наденица няма посока, т.е. може тя да сочи навсякъде и навсякога.

Съзнанието лесно попада в капана на надениците - тези капани са доста ефективни за прихващане на съзнание и за неговото последващо баламосване, така щото то да си мисли, че нещата са линейни и еднопосочни. Но само дотам! Оттам-насетне, съзнанието е свободно - ако реши и има смелост - да излезе извън наденицата.

Със сигурност, излизайки, няма да попадне в хладилник!

Е, ако иска хладилник - ще го получи, разбира се. Мълвата за свободнат воля не е празен слух, просто лекинко е подменена думата "съзнание" с думата "воля". Надениците обичат тези смешнички подмени.

...

- АМа къде е тук далаверата на възприятието?

- Самото то е тази д(ала)вера...

...

20.11.2013г. Аеиа

6 коментара:

  1. Нещо манипулираш ми се струва :)))))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. :)))) !!!!

      Себе си най-вече :))) Имам усещане, че възприятието е далавера на съзнанието, ама не съм сигурна :)))

      Изтриване
  2. Как не си сигурна :) Аз от теб знам, колко субективно е възприятието, но дали съзнанието му е майка или баща...аз там пък не сум сигурна :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хи хих хик :)))) Кайти, и като казваш "субективно", виж какви мисли ми докара скорострелно: чудя се дали изобщо е възможно да има "обективност", или и тя е измислица на "субективното" - за да се успокоява самото То, че може да погледне извън себе си, да се надхвърли един вид. :))) (Иначе, моите системи от убеждения са, знаеш, че Съзнанието е Общо - всяко едно същество ползва това Съзнание, мислейки, че то е само негово - оттам и усещането за субективност и обективност. Бидейки Общо, то, Съзнанието, е обективно, само то. Но трябва да си на високо личностно ниво, за да можеш да понесеш безопасно обективността, затова основно караме на субективност. :))) )

      Изтриване
    2. Сонче, чудесно схващам идеята и ми се струва напълно логична.Но тогава излиза, че субективното е манипулация на обективното, което ей така напук се кефи да ни заблуждава със субективност. И единствено свободните необременени съзнания съзират измамата, защото само те са способни напълно осъзнато да черпят от общото съзнание знаейки , че то е едно и общо.
      :))))) такива сложни и дълги изречения отдавна не бях писала,благодаря :)))

      Изтриване
    3. Кайти, май така излиза, казали си го суперски! :)))) Възможно е сами със себе си да играем по този начин (ако се чудим от какъв зор ни е това обременено съзнание), възможно е това да е свързано с традициите, които твърдят, че всичко е Бог, вкл. и всеки един индивид (като хората) :)))

      Изтриване