Няма човек, който да не е забелязал, че е пълно с хора, които се оплакват за щяло и нещяло.
Разбира се, има оплакване и оплакване. Хубавият вид, е когато се оплакваме на човек, от когото знаем или поне се надяваме, че ще получим помощ. Лошият, то е ясно, е когато се оплакваме, просто за да се оплачем. С каква цел се прави това?
Повечето оплакващи се със сигурност нямат реално осъзнаване за това, което правят. По същия начин заразеният с някакъв вирус, без да иска се стреми да контактува с възможно повече ближни и съответно - да ги зарази. Вирусът го кара да прави това.
Така и с оплакването - "злото", което ни е заразило, държи да заразим и други хора - колкото повече, толкова по-добре. Е, на нас може да ни олекне за малко, като излеем помията си в чуждия двор - ама нали ще усещаме миризмата и при нас? Нали и нас ще хапят мухите, налетели излятата помия?
И така, целта на вечните оплаквания, мисля, че е видна - тя е неприятностите, болестите, омразата, кавгите и подобни нещица, да се разпространяват постоянно между хората. Затова има резон в съветите на новите "гурута", опяващи ни да избягваме хора, които постоянно се оплакват - а и не само хора - дори просто разговори на такава "тематика".
Ето, виждаш весел човек по улицата - твой познат. Той просто свети, лети. Ааа, казваш си, я дай да му се оплача нещо - той явно може да го понесе! Ще му спомена, че детето ми постоянно боледува и отсъства от детската градина!
Или че имам тежко болен родител. Или че жена ми ме пребива...
Такива ми ти работи....
А боклукът трябва да се рециклира. Не да се хвърля у съседа, а да се използва от "собственика". Всъщност, като каним гости, ние никога не им сервираме боклука си, отпадните продукти, помиите - винаги сервираме на гостите хубави благини, вкусни храни и питиета. Въпреки това, някак приемаме за подразбиращо се, че в материалната сфера е редно да сервираме хубави неща, но в психическата област - няма проблеми да хвърляме в чуждата психика боклука си!
Така ще е, докато съществува опцията "оплакване", и докато има криворазбрани "солидарност", "емпатия", "съчувствие" и подобни неща - злото ще е вечно живо.
Абе, въпрос на лична отговорност и сила е това.
А, да! И на осъзнатост. И понякога - на паричен интерес ...
Но, да спирам с тия писания, че ще излезе, че и аз се оплаквам от оплакването! :)
...
16.10.2013г. Аеиа
Аз пък за да съм сигурна, направо им го казвам: - Днес ми се виждаш много щастлива май !
ОтговорИзтриванеЕй сегичка шти разваля настроението ! И праааааз, развалям гоооо ! Малиии, къф кефффф ! :))))))))))))))))))))))))
Ах, тиии! Разрушител на лошо настроение! :))))
ИзтриванеБъкано е с емоционални вампири, готови да те изсмучат на екс! :) Вече имам шесто чувство към такива екземпляри и съзнателно ги избягвам - разните критикари и недоволници, постоянно увеличаваща се гвардия от нещастно-влюбени-разлюбени, сума ти недо~... жени и мъже, разни самотници интелектуалци, вечно неразбрани и нищо не разбиращи, уффф! :)) Не искам да съм кошче за душевни отпадъци!
ОтговорИзтриванеРазвесели ме с този пост, въпреки че и аз се включих към оплакващите се, някакси без да искам!
Поздравии!
Гуени, и ти ме развесели много! :)))))
ИзтриванеИ действително, уж на майтап-на майтап, а даже като си говорим за оплакването, пораждаме ново оплакване! Затова - само положителни нагласи и, както казваш - избягване на досадниците, още при подушване на първия квант следа от такъв! :)))))
-- Всеки с номера си – неделни мисли --
ОтговорИзтриванеЗабелязали ли сте, че някои хора много обичат да се оплакват. Всъщност те и не съзнават, че са пристрастени към това свое вайкане. Вечно мрънкат и все са недоволни от обратите, които се случват в техния живот.
- Защо на нас, с какво сме прегрешили, Боже ! - Театралничат без да го съзнават дори тези мъченици на собствената си съдба.
- Ние ли сме толкова грешни, че така жестоко ни наказваш ! – често говорят, обединявайки в това число всички членове на семейството си, в центъра на което неизменно са те.
И което си е показателно, техните проблеми са винаги на първо място. Мрънкането им е така досадно, че носят напрежение и отрицателна енергия в и ако си близък с тях, горко ти. Защото не можеш дори и да приплачеш понякога. Ако искаш някоя радост или болка да споделиш, ще те прекъснат точно когато разказваш за своето малко щастие. После ще вкарат посоката на разговора в своя хленчещ и състрадателен коловоз.
А бе малко си е мъка с такива хора.
А ако се вгледаш по–внимателно, ще видиш че скоро са сменили колата. Или пък надстрояват къщата си и скоро ще дават жилищна площ под наем. И как изведнъж са се намърдали на тази сладка служба, където не падат много пари, но какво толкова вършат, освен че стоят на топло и спокойничко. И както се оплакват , изведнъж им се падат някакви наследства, при все че са на сума ти години. Ама приемат от комшии я някой зеленчук за зимата, я някоя мръвка или просто сланинка, да не става зян, не за друго.
Да не вземеш пък да им навлезеш в професионалната област. Не че я упражняват тази професия от години. Но какъв си ти, за да имаш претенции за място под слънцето. Там си е запазена територия и не може току–тъй да се месиш като последния дилетант. Много насериозно си се взел.
Разказчета, поезия, я малко се осъзнай. Да не си член на Съюза на българските писатели, че си тръгнал да дращиш по листа.
По- добре стой кротко и слушай колко труден и несправедлив е животът към техните изстрадали души!
И още малко, взел си наистина да им повярваш.
11. 01.2009 Любомир Николов
Благодаря ти, Любо! Казал си го страхотно! Между другото - наистина много хора се връзват и започват да вярват на мрънкалата - което е най-страшното. Заразата си е зараза (но си има профилактика и "ваксини", слава Богу!). :)
Изтриване