На границата между два сезона се отваря нещо като портал, който може да те заведе, където си поискаш...
Такива и подобни работи ми обясняваше ухото на древната статуетка, закупена кой знае кой век и от кой мой предшественик от - отново неизвестно кой - антиквар.
Дъра-бъра, знам ги тия работи, това са кодове, не е пряка теория - реално няма никакви портали!
Отвръщах неизменно аз, но ухото отказваше да чува и слуша - то бе говорещо...
...
Всеизвестно е, че мозъкът строи околната си реалност. Първоначално, веднага след раждането на човека и до няколко години след това, мозъкът не е научен как "трябва" да възприема реалността и практически може да възприема всичко и всякак. Всякак - т.е. включително и недуалистично. Още по-тоест - "новият" човек може съвсем реално да се усеща като едно - единно цяло - с всички вселени. Да вижда единността на отделните проявления на Твореца. Да надскочи Троичността, знаейки че тя е Безкрайност.
Един малък пример-съпоставка между "заучено" и "дарено" възприятие:
- При заученото мозъкът вижда непознат човек и си казва: "Това е човек". Той не знае нищо повече за него, с изключение на това, че ПРЕДПОЛАГА, че този човек има определени физически органи, умения, знания, характер, наклонности и т.н. Но де факто мозъкът си изгражда картина за този човек, според предположенията си, очакванията си, според това, което е научил в началото... Колкото повече е научил мозъкът, толкова повече възможности за съставяне на картината на непознатия човек има той. Но наученото често не може да бъде пълно и изцяло обхващащо ВСИЧКО. Затова и очакваната картина винаги изпуска по нещо (или по много). Защото например този непознат човек може изобщо да не е от вида Хомо сапиенс - просто така да изглежда.
Ето това е границата между "заучено" и "дарено" възприятие.
- Затова някои твърдят, че малките деца или кучетата "усещали" дали човек е добър или лош...
...
Втори пример-демонстрация за мозъка, който си строи свой свят, мислейки че възприема единствено и само Истинната Реалност:
- Повечето хора създават определена подредба в дома си, която им позволява да откриват лесно нужни им в ежедневието предмети. Всеки предмет си има място - с други думи. Ако се случи някой да смени мястото на предмета - често може да се наблюдава явлението "човек, търсещ предмет, който е пред очите му, но човекът не го вижда". Ясно е защо става така - човекът възприема точно този предмет само на определеното му място - на друго място има вероятност да не го види. Какво да кажем, освен едно голямо "Ха! Ха!"?
- Защото не може да се каже в колко случаи пропускаме да видим "неща", за които сме убедени, че са само на определени места (а те реално са под носа ни).
Малко на майтап - възможно е дори да не видим пред себе си напуснал работното си място Хекатонхейр (Сторък-Петдесетоглав Гигант - долу на снимката, взета от Нета), само защото очакваме и "знаем", че неговото място е единствено и само на страниците на записаните митове... Смешно, но често!
...
Големи отклонения направих, но просто исках да обясня защо разбрах - аз, единствен, - че Ухото на статуетката е говорещо. Знам, че ще се повторя, но ще потретя, че досега никой не беше и помислял, че някоя статуетка може да има говорещо ухо - затова и никой не беше чул "приказките на Ухото". И не, не съм луд, не страдам и от шум в ушите. Само допуснах...
...
...
03.09.2013г. Аеиа
Тайната този портал ли е ? Щото сезонна граница някаква има, да взема да се огледам с ушите си и да се ослушам с очите :)))) Може пък да го усетовидяоткрия ;)
ОтговорИзтриване:)))) Всичко е тайна, в случая го мислех като "освобождението от диктатурата на всезнаещия мозък може да ни отвори по-широки възприятия, респ. - възможности". :))) Някак свързвам мозъка с парите - и двете неща са добър слуга, но лош господар. (не знам дали наистина е точно така) :)))
ИзтриванеСледващото да се чете само от Соня:
ОтговорИзтриванеНе зная с какво съм била дарена при раждането си и
с кого съм се чувствала единна в зората на живота си, но
като бебе съм започвала да рева щом в стаята влезе мъж.
А когато съм била малко дете, щом някой ме разочаровал,
съм започвала да го обвинявам:
- Ти си човек, човек, човек !
Мама ми го каза.
!!!!!
ИзтриванеМного интересно! Благодаря ти! Това "Ти си човек!" е страхотно, в десетката направо! :) Виж колко са неведоми пътищата - например откъде това малко дете (ти) може да знае, че на тази планета само съществото човек може да разочарова?!?!