петък, 15 февруари 2013 г.

Любовта е ендорфинова експлозия


Уточнение: това, долното, са само мимолетни "мисли", които не ме ангажират по никакъв начин към мен си или когото и да било. Това е просто една малка частичка от цялостната полидименсионална картина, която си въобразявам, че ми е в тиквата (щото може да е навсякъде другаде, особено ако приемем, че напредналите физици са напълно прави, когато твърдят, че съществува "нелокалност" и че нелокалните връзки са по-бързи от скоростта на Светлината. Тук няма да описвам като как е възможно една връзка да е бърза...)

Зачетох се в статията за ОРГАЗМА в Уикито. Повечето неща си ги "знам" отпреди, това, което ще цитирам тук също отдавна го знам, но ще добавя нещо, което не ми е съвсем ясно, ама аз да си добавя! Голям смисъл от предното няма - не и като принос в общото знание, но не пиша това с тази цел, така че...

Въпросния цитат:

"Други изследвания, започващи с тези на Кандис Перт, са документирали връзката между оргазъм и ендорфини; макар че и просто физически контакт, не само сексуален такъв, също подпомага производството на ендорфини, покрай окситоцина. Заедно ендорфините и окситоцина действат като естествени опиати и спомагат за стабилизирането на връзката в една двойка, чрез индуциране на това, което гинекологът Мишел Оден нарича "наркоподобна зависимост". Макар че има много причини, поради които двама души избират да поддържат близки и любовни отношения, ендорфините биха могли да бъдат фактор."

И добавката:

Няма да се разпростирам или да простирам по нещата за Любовта. Ще се центрирам в ендорфините. Ако случайно някой не знае - името им произлиза от съчетанието на частицата "ендо - обозначаваща вътрешно" и "морфин", на който е махнато само "м"-то. Грубо казано - вътрешни морфини, произвеждани от самите нас опиати (не че знам какво е "аз" и може ли това "аз" да произвежда точно такива работи, но да не се отклонявам!). Ендорфините, най-кратко и общо, носят чувство на "блаженство", усещане за сигурност, за "любов", за "божествена закрила", премахват чувството и усещането на болка от всякакво естество и т.н. Ако приемем, че даден човек по някакви пътища предизвиква в нас отделяне на ендорфини (плюс окситоцин), то да - като нищо можем да се пристрастим към този човек. Леко ще се отклоня, като кажа няколко думи и за окситоцина. Качествата му са многобройни, едно от тях, на което не се обръща достатъчно внимание, е свойството му да предизвиква "привързаност".

И след окситоциновото кривване, пак се връщам към ендорфините. Те няма с какво да бъдат заместени. Поне не съм се интересувала от нещата в тази област - и може би затова си мисля, че за разлика от пристрастяването към опиеви производни, които се лекуват със заместител "метадон", пристрастяването към ендорфините, произвеждани от присъствието на даден наш любим човек, няма с какво да бъде заместено. И в такъв случай, ако по една или друга причина се наложи да се разделим с този човек, то тогава единственото ни утешение си остава баналното и не винаги вярно: "времето лекува всичко".

Може би затова преди 2-3 години някои "цивилизовани" страни приеха любовта за болест и тя влезе в списъците на официалните заболявания. Не че го приемам това за нормално, но кой казва, че консенсусният свят е нормален?

И сега малко смях. Ами, любов ли е това, да правиш нечии ендорфини зависими от твоето присъствие? Това е абсолютно нелюбовно действие! Ендорфини-мендорфини, каква ще да е тая всесилна Любов, ако е зависима от това единствено вещество? Е, и окситоцинът в добавка, и мозъчните центрове, които го произвеждат, и кварките на мозъка, и Вселената, в която е разположен този мозък, и нелокалният мозъчен еквивалент, и нелокалната Вселена, и антиматериалните кварки, и тъмноматерийните бозони и т.н.т.н.т.н. - може да се изрежда до безкрай, ама нека се придържаме към ендорфините.

Няколко морфиноподобни вещества са Любовта? Защо пък не!?

Но по малко по-различен начин. Може би, истинската Любов между двама души - да не се отклонявам за по-голям брой - е когато производството на тия ендорфини не прекъсва, колчем обектът, който го предизвиква, реши да отсъства физически и психически. Май стана тежко и неразбираемо. Ще се опитам да го кажа по-така. Истинска Любов е тогава, когато някой е предизвикал производство на ендорфини в нашия мозък, но това производство си остава постоянно и не зависи от това дали сме близки с този някой, или отдавна сме се разделили.

Да де, ама народната мъдрост понякога казва: очи, които не се виждат, се забравят. Да си казва, пък! Това се отнася за частния случай, когато производството на ендорфини зависи от присъствието на даден човек. Този човек ни е направил зависими - ерго - това не е истинска Любов. И не е зле да му забравим скорострелно очите.

За край само ще кажа, че това горното е малко майтап. Склонна съм да мисля, че ако човек сам не може да си произвежда ендорфини, не е редно да обвинява когото и да е друг във връзка с това произвоство. Това също не е Любов. И с това стигам до баналното, но може би доста истинно твърдение: ако не се обичаш себе си, ако не си влюбен в себе си, ако не изпитваш Любов към себе си - не можеш да изпиташ тези неща и към никой друг. Май е вярно. За справка: Ендорфините

...

15.02.2013г. Аеиа

4 коментара:

  1. От горното е видно, че човек носи грижа и отговорност за всички свои видими и невидими притежания. Ако обектът, виновник за проивдоството на ендърфини отсътва физически или психически, то това си е само и изключително за негова сметка, защото другият човек, пристрастил се към ендорфини, ще потърси помощ или заместител-помощник и убедена съм, че ще намери! Той може да бъде например Т*ифон, но по-добре да бъде В*лентин /никой да не ce обижда - още не съм в кондиция :))/
    Мъъъъъър, мъъъъър....................

    ОтговорИзтриване
  2. Нещата са доста по-многообразни - отсъстващият може би отсъства, защото пристрастеният не предизвиква в него същото производство на ендорфини - и той се е принудил да отсъства, поради търсене на адекватен "катализатор-производител". :))) А заместители винаги ще се намерят, да, но са си заместители - затова по-сигурно и приятно е да ползваме и двамата наведнъж! :) Всъщност, случва се и този, който предизвиква в нас производство на ендорфини, да си стои при нас, но изведнъж да спре да предизвиква - затова се раждат ДонЖуановци и ДоняЖуанки - намират "производител", после той престава да бъде такъв, и пак намират нов - и т.н. - няма начин - пристрастяване :)))) Пътищата и "начините" на Любовта са неизбродни, поне на външен вид. ;)
    Мъърррр, ммммррррр, ООООМММММ

    ОтговорИзтриване
  3. Хм... това повдига един интересен факт: въздействието на определени сайтове, телевизии и списания върху процеса на самоуендорфиняване, Соня :):):) Накрая да не се окаже, че нелокалността на виртуалността има не по-малка сила на въздействие от материализираната ендорфинопроизвеждаща конкретност? А бе я да се ограничим с нещо по-просто - все пак не трябва да пренебрегваме нашето ниво на вселенска материализация, което сме призвани да съ-творяваме ;):):):):)

    http://www.youtube.com/watch?v=wWItFu3h46Y&oref=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3DwWItFu3h46Y&has_verified=1

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Яко парче на Рамщайн, Фил! :) Аз не съм ги слушала много - та ми дойде добре, мерси! :)))
      Действително, това за "нелокалността" и виртуалността е страшно сложен и дълъг въпрос - и, разбира се, в голяма част неизследван от науката и със сумати недоказани неща. Най-малкото - при редки изследвания е доказано, че човек може да си промени биохимията само с медитация - и например да се превърне от потиснат невротик в обичащ живота и енергичен, творящ човек. Та в тази връзка - телевизии, сайтове, дори книги (все още) могат да ни помогнат в това "самоуендорфиняване", но всичко си зависи от конкретния "Аз". :)

      Изтриване