В следващите редове ще нахвърлям няколко положения, свързани с мои "прозрения", за които нямам никакви претенции за меродавност, истинност или задължителност.
Ад не съществува, не и в приетия за класически смисъл. През Ада може да се мине, и даже повечето хора задължително минават, но в него никога не се остава. Адът е трамплин към Рая - в най-добрия случай. В най-лошия - чакалня пред Райския кабинет.
За мен Ад е изцяло еквивалентно на Страдание. В скоби - Страст значи Страдание, като дума, те са една и съща дума, но кой знае защо, Страст е запазена в старата си форма. Казвам го, защото много хора бъркат Страстта с Любовта. Страданието не е Любов. Но да, то може да я извика - в някои случаи.
По принцип съм против страданието. Повечето хора са. Но напоследък избистрям нещо, което изглежда така: непростимо е да причиняваш страдание на ближния, ако той не го желае, но на себе си - може и дори е полезно - стига ти самият да го искаш искрено.
Умирането също е вид Страдание. Смъртта, привидно е лош нещо, но ако приемем, че чрез нея се преселваме в по-висши селения, в по-красиви и стойностни Светове - то значи отново страданието ни помага да постигнем Красивото, Любовта и т.н.
Защо споделям тия постановки? Заради самобичуването.
В почти всички духовни традиции проповядват практикуване на някакво "страдание на плътта". То може да се изразява в: неядене на определени вкусни храни, непиене на жизненонеобходимата вода (или други напитки), въздържане от енергообразуващия секс, лишаване от други малки радости; и т.н. Самобичуването е един от крайните видове страдание на плътта - човекът се снабдява с камшик и започва да си нанася удари по гърба (или където иска). Друг вид страдание са различни физически упражнения - в някои йога-течения има страхотни издевателства над тялото (разбира се, тия неща изглеждат "издевателство" за страничен наблюдател, за йогина са "просто тренировка").
Това страдание (или умъртвяване) на плътта не е измислено и наложено заради самото страдание. Само пълни идиоти биха го възприели така. Още по-големи такива - създали. Слава Богу, никой от "категорията" нито е възприемал някак, нито е създавал нещо в областта.
Всеизвестно е, че в крайни ситуации, когато е подложен на непоносима болка, човек изпада в безсъзнание. Всеки може да си провери в какво се изразява това и какви са характеристиките му. Няма да изпадам в биохимични и физиологични подробности, ще спомена само, че по време на това състояние човекът спира да усеща болката. Това е защитна реакция на организма. Е, точно възникването на такова състояние целят всичките причиняващи страдание на плътта практики. Само че при тях има една съществена разлика - целта е да се запази съзнанието и да се предизвикат качествени промени в него. И в крайна сметка се постига много по-ефективна промяна на биохимията и много по-съзнателно и целенасочено оползотворяване на "хормоните на щастието", екстаза и ентусиазма, които в един момент "се изливат" компенсаторно след излагането на действието на страданието.
В сексуално отношение в тази връзка са измислени "садо-мазо" практиките. Чрез страданието постигаш висш екстаз или други висши състояния. Разбира се, ако някой цели да убие или увреди физически трайно другия - това вече не е постигане на любов чрез страдание, а си е извращение, особено ако другия не го иска. Границите тук са трудни за определяне.
Друг пример за болка, която води до нещо прекрасно, е раждането на човека. Свързано е с много болка и кървища и за раждащия, и за раждания. Но след това настъпва Встъпване в Живота за Новородения. Влизане в Новия Свят. Все прекрасни неща, далечни от болката и страданието.
Така че, страданието, стига да е прието съзнателно и с воля от страдащия, винаги води до възвисяване и освобождаване във висш смисъл, и до приятни усещания - в ежедневен.
Разбира се, страданието е една от "опциите" на Пътя. Един от многото начини за отключване на нашата изконна, но заключена в нас самите Радост.
По-важното е, че Ад не съществува.
...
26.02.2013г. Аеиа