Гледаше се в огледалото - медитативна огледалация. Неслучайно то бе омагьосвало безброй много хора през вековете, карайки ги да усещат други измерения и принципите на отразяването едно в друго. И какво отразяват отразяваните не-реалности.
Огледалото, или спокойната вода на локвата и езерото, или гладката слюда на камъка, или... отразяват нещо, което на свой ред, твърдят, също е отразено преди това.
Да, глупаво е да мислиш, че като се гледаш в огледалото, се виждаш "ти самият". В отражението дясното е ляво, лявото - дясно. Понякога горното е долу, долното - горе. А може и горното да е дясно, и пак така нататък.
Вратите към други измерения са безбройни, но огледалото най-осезаемо подсказва идеята или образа на "врата" - защото хем го виждаш, хем не го виждаш.
...
Влезе в огледалото и попадна в паралелна вселена. Всъщност, вселена е силно казано. Защото и "личната" вселена, в която пребиваваше всекидневно, не й беше позната. Някой бе обяснил теоретично (или хипотетично) какво е Вселена, но от това обяснение тя не можеше да живее едновременно в цялата си вселена. Може би огледалната реалност нашепваше:
"Самият Живот е Вселената!
Самият Живот!"
Но и самият живот не можеше да бъде изживян изцяло, поне не извън огледалото...
...
В новата реалност нещата бяха поставени по съвсем различен начин. Там болестите бяха приети като богатство. И всеки се стремеше да го достигне, ама не беше лесно, само единици успяваха. А материалното богатство бе тежка и понякога - смъртоносна - болест. Всички бягаха от него, имунизираха се, лекуваха се, профилактираха се. Смешна реалност!
Но не по-нереална от тази, отсам Огледалото.
...
06.08.2013г. Аеиа
Алиса ряпа да яде :))
ОтговорИзтриване:))))))))
Изтриване