вторник, 20 август 2013 г.

Среднощен писък на плъх


Разкошна августовска нощ - звезди, щурци, треви, леки полъси (така ли сe пише?) на единия от елементите и прочие инвентар, подходящ за идеалната медитация.

Дори комарите са чудесна част от екстеро-интериора, особено ако си се обградил със запалени неща, димът от които гони летящите и пикиращи женски от този вид.

Лежа си в тази сцена, със и без Съзнание, че самото То строи и създава всичко това... Образите и Звуците връхлитат, появяват се и усещанията, после и смесиците от тях, и от още неща, за които няма думи, но те се явяват продукти на някои сетива, за които също няма обозначаващи ги думи. Самите сетива също са нещо като думи, и прихващат, предават и превеждат "информация", която също е дума...

Изведнъж всички тия неща биват прорязани, озвучени и одухотворени от пронизителен писък.

Медитацията продължава.

Само се питам - кой ли пищи така?

След малко, като от друга вселена, над чакрата на слънчевия ми сплит се мята нещо рязко и сякаш впива нокти там. След малко над сърдечната ми чакра се мята - пак рязко - още нещо. Да, това, второто, е Котаракът. Дори и в медитация го разпознавам.

А първото е плъх.

Котаракът го гони. Хем се опитва да го хване и убие, хем си играе с него. Плъхът знае какво става - и, разбира се, гледа да избяга и да се отърве от тая ненадейно налегнала го игра.

В момента двамата са още върху чакрите ми. Гледат се един друг и всеки се опитва да предугади действията на отсрещния.

Котаракът получава импулс и замахва към Плъха. Той веднага реагира - прави салто, премята се високо над мен и се приземява до дясното ми слепоочие.

(Абе! Аз май наистина яко медитирам! Щом Плъхът не усеща, че стъпва и се мята около човек, макар и легнал по нощите в тревата! Дали не съм се сляла някак с Лятото? Пък и възприемам нахождащ се върху мен, непознат Плъх, без да влагам чувства, ха!)

После Плъх и Котак правят няколко бодри тегела нагоре-надолу по нещото, което в една друга Вселена го възприемам като собственото ми тяло. Май се гонят.

След това тръгват в неизвестна посока. До медитиращите ми сетива отвреме-навреме достигат плъховите писъци. Симфония на Лятната нощ! А може би - Космически концерт на Възторга от Живота? На Неговата Победа над Играта?

Мисля, че този път Плъхът излезе жив от Играта. Надявам се, че в това има пръст и Медитиращото Съзнание - в частност моето. Но тук няма мое и твое.

...

20.08.2013г. Аеиа

2 коментара:

  1. Приемаш чужд нахождащ се върху теб Плъх без чувства ????? Доста си напреднала ;) И поздравления - достоверно описание, почти се слях с нощта аз :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси, Кайти! :) Да, и аз се учудих доста, щото си ме е страх (по-скоро гнус) от диви плъхове - болести и пр., а и хапят, ама... :))))

      Изтриване