четвъртък, 9 май 2013 г.

Чудо - кратка извадка от Вечността


Не мога да го приема и това е! В ранна детска възраст бях убедена, че знам как се получават светкавиците и съответните им гръмотевици - бяха ми обяснили, че стават, като се сблъскат два облака. Сблъсък! И готово - мълния! След време разбрах, че не е точно така и че всъщност никой не знае как се получават тия чести явления. Също и че енергията, която се отделя при всяка мълния, е необозримо голяма. Както и че човекът засега не може да я използва за свои нужди. Всъщност, грешно се изразявам, казвайки "никой не знае" - възможно е някой да знае, възможно е той/тя/то да е човек, възможно е и да не е. Но няма да намесвам тук Вселената, земното човечество и прочие флора и фауна, тъй като не съм упълномощена да говоря от тяхно име.

В ранна младежка възраст нямаше как, въпреки пълното научно (и религиозно) затъмнение, да не оприлича мълниите на вид "небесно-земен оргазъм". И да не се чудя къде отива отделената чрез този оргазъм огромна енергия.

Сега имам някои "подозрения", но няма да ги изказвам на този етап.

Другото нещо, което от малка мислех за напълно ясно и овладяно, беше "животът" - що е той и как се пръква на света. Обясняваха ни разни неща за "първичния океан" и така нататък. Звучеше напълно резонно. После разбрах, че и това са само предположения - по научен (а и по религиозен) път не може да се създаде нещо живо от нещо неживо, грубо казано - за да не навлизам в излишни разсъждения и обяснения.

Две неща - светкавици и живот. Виждаме ги всеки ден и час. Но не би трябвало да е така. Ами, след като сме толкова напреднали, имаме перални, миялни, сушилни, доялни и хиляди още машини, свръхмощни компютри, космически совалки, безжично електричество, атомни централи и какво ли още не, как е възможно да не знаем как се създават светкавиците и живота (не от нещо живо, а преди "живото")?

Според сегашната нагласа на науката и на кланящото й се за щяло и нещяло човечество, тия неща не би трябвало да съществуват. По същия начин се отрича съществуването на телепатия, телекинеза, психометрия и подобни, да не изброявам.

Но това са невидими работи и е лесно да бъдат "отречени".

Животът и Светкавиците са видими, поне така си мислим, де. И от кумова срама няма как да бъдат отречени. Макар че опити и в тази насока се правят постоянно.

Всъщност, с всичко това искам да кажа:

Светкавиците и Животът са си ЧУДЕСА.

Не се знае механизмът на тяхното възникване, значи би било редно да бъдат признати за ЧУДЕСА.

Грубо, определението за "чудо" е нещо като: явление, което нарушава или не се съобразява със законите на физиката (на природата). След като науката, и в частност физиката, досега не са открили закони, които определят нормалното наличие на Земята на Светкавици и Живот - значи, може да се предположи, че такива закони няма. Още по-значи - щом такива закони няма, следва че изобщо не би трябвало да има на Земята светкавици и живот. Ерго - те са ЧУДО.

Обаче, свикнеш ли да живееш с постоянно придружаващи те чудеса, ти просто не ги забелязваш и не ги отчиташ като такива. Приемаш ги за дадености, за аксиоми.

Това, обаче, си е твой/мой проблем! :))))

...

09.05.2013г. Аеиа

2 коментара:

  1. Понякога си мисля, че всичко е чудо - животът , Вселената и всичко останало :)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Абсолютно, Кайти! :))) Ние, може би, само нагаждаме нещата към "закони", измислени от нас, приети за напълно верни и единствени - за да имаме някаква "античудова" опора. А за какво ли ни е тя, в този свят на неограничените квантови възможности? Предполагам, за да не правим чудеса и ние под път и над път :))))))

      Изтриване