Влизането в състояние на медитация не е свързано по никакъв начин с визуализации, умствени концентрации, мисли, представи и всякакви други "гимнастики на ума". Медитацията, просто казано, е изключване на мозъка от "света на явленията" и даване възможност на духа да навлезе съзнателно в "общото поле". Може би бебетата се намират постоянно в такова състояние - имам такива подозрения. Възприемателният орган, рецепторът за това предполагаемо за мен "общо поле" е епифизата, или т.нар. трето око. Тя е светочувствителна. Всеки може да тества тази светочувствителност по следния начин - сяда удобно на земята, по възможност с кръстосани крака. Изправен гръбнак, затворени очи, наоколо да е светло. Спокойно и дълбоко вдишване и издишване. След две три минути очите се покриват с едната ръка, без да се притискат изобщо. След още 2-3 минути другата ръка се поставя на челото и на част от косата. Веднага се вижда, че сякаш нещо затъмнява "вътрешния ни поглед", т.е. светлината, която се предполага, че минава през черепа и се улавя от епифизата, е затъмнена от ръката ни. Ако това не се усети от първия път, тестът трябва да се повтори няколко пъти, в продължение на дни - все пак, необходимо е време за настройка и привикване към състоянието.
И сега същинската част. Медитацията трябва да се провежда първоначално на тъмно - заради светочувствителността на епифизата. Разбира се, може и на светло, но светлината пречи на "нетренираното трето око" да може да отсее визиите, първоначално хаотични и безцелни, които ще му се явят, когато мозъкът изключи от света на явленията. Отново се сяда на земята с кръстосани крака и изправен гръбнак. Ръце на коленете. Затворени очи. Вдишва се бавно, дълбоко, но без никакво напъване, с навеждане напред, като се брои до шест. После при издишването, което също трае шест такта, тялото се накланя назад, леко придържайки се с ръце за коленете. Това се прави 1-2 минути. Между вдишване и издишване няма пауза. Трайността се определя "на око", защото не може да се гледа часовник или да се пускат звуци, обозначаващи времетраенето. След това тактовете на вдишване и издишване се намаляват на четири - пак за 2-3 минути, след това на две. И така, с такт 2 продължаваме колкото си искаме - 5-10-15 и т.н. минути. Още на първата минута се получава едно интересно усещане за "носене в пространството", наподобяващо плуване. А след това в един момент се получават и визиите. Първоначално те са съвсем "случайни" - не ние ги предизвикваме, все пак, и не можем да знаем какво "ще видим". Впоследствие, при редовна практика, може да станат съвсем целенасочени - няма да описвам какво и как може да се види - всеки, който практикува, ще се ориентира и ще разбере много добре за какво става дума. Без практика не може да стане нищо - това е важното.
Когато за първи път "видях" по време на такава медитация, се учудих много. Защото по принцип никога не съм можела да визуализирам, макар да съм се пробвала много пъти. Никога не съм можела да си представя нещо така, все едно го виждам с истинските си очи. Е, с тази медитация това става.
Възможно е да не стане от първия път, много е вероятно да се случи и чак след десетия опит, но ако някой има интерес към "третото око" и иска да погледне с него и да се убеди, че то си е там и си действа - нищо не му струва да опита.
...
P.S. Ако случайно визии не се появят - възможно е и така да стане, поради куп причини - недостатъчно пречистени тяло и дух, нерегулирани "енергии" и прочие "ала-бала" - това е един перфектен начин за бърза релаксация и отдалечаване от ежедневните баналности, без да се налага да задрямваме. Всъщност, дишането и люлеенето напред-назад са ключовите фактори тук. Всеизвестно е, че в ежедневието, в т.нар. бета-ниво, не дишаме добре и оттам идват доста проблеми и неприятни усещания.
...
P.P.S. - N.B.! Забравих да добавя и един важен момент. По време на изпълнение на техниката, е добре вниманието да е насочено към средата на челото - но без напъване и концентрация там, просто някак фоново да се прави това. То не може и по друг начин, де, с практиката се вижда как става реално.
...
Сонче ти сигурно знаеш, че искам да опитам и затова публикуваш :))
ОтговорИзтриванеЕдин въпрос - тези тактове и продължителността им ние ли си ги определяме ?
И дали предубедените като мен, че нищо няма да стане, щото са с нерегулиран мозък, са получавали все пак визии ?
Защо ли те питам, ще проверя :))
Мда, прочетох отново внимателно и си отговорих на въпроса за тактовете :))
ОтговорИзтриванеИзвинявай :)
Кайти, аз все пак да допълня - брои се със собствено темпо, както ти пасва и харесва. И да, би трябвало да действа при всички - независимо дали са предубедени или не. По принцип аз сама си открих, че тази техника действа така - никой не ми е казвал, че има и такъв ефект. За тъмнината - също аз сама си го открих, това никъде нито някой ще ти го каже, нито може да се прочете. Тъмнината е много важна! :)
ИзтриванеСонче - опитах снощи. От толкова дишане и люлеене напред- назад така се омагьосах и замаях, че отвреме- навреме изпадах в безтегловност за секунда -две. Не успях да се отделя напълно от реалността, както и не успях да видя нищо. Но както казваш -може с опита да дойде и визията.
ОтговорИзтриванеБеше малко преди лягане - легнах и заспах като заклана :)))
Пак ще пробвам скоро, ако не друго, ми помага да заспя по-лесно ;)
Кайтиии, мерси за споделянето! :)))) Прегръдки-прегръдки-прегръдки! :))) Така е, необходими са си упражнения - не винаги става от първия път. Състоянието на безтегловност е хубав показател - значи си навлязла в медитация, както се казва. Постепенно ще ги овладееш тия работи. А и това, че ти се е доспало също е знак, че "третото око" е задействано - твърди се, че по време на сън, чрез него виждаме това, което виждаме. Че чрез него успяваме да поглеждаме в "сънните реалности". Не знам дали е точно така, но има резон в тия твърдения. Щом така бързо си постигнала "безтегловност", макар и за кратко, след няколко опита ще дойдат и визиите.
Изтриване