неделя, 11 декември 2011 г.

Архангел Сандалфон и момиченцето Илияна редактират „Апокалипсиса”...

През ония дни човеците ще потърсят смъртта,
но никак няма да я намерят;
и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.
Откровение 9:12

     Една зимна вечер шестгодишното момиченце Илияна се разхождаше с татко си из коледно осветените, празнични столични улици. Студено, снежно и ледено беше навън, но, когато си облечен в топли дрехи и очакваш да получиш скъп подарък от Татко за Коледа, студът е божествено красив и приказен. Пред лъскав магазин детето най-неочаквано видя дрипава старица – постлала няколко мръсни картона и полегнала на тях. Явно хората от магазина още не я бяха видели и не бяха успели да я изгонят...

  ...Илияна не беше излизала въобще из улиците – едно, че техните нямаха много време за такива разходки (особено в студа!), второ – беше от богато семейство, чиито членове почти не слизаха от колите, когато бяха в града. Точно тази вечер по неведоми пътища татко й стигна до извода, че за нея ще бъде интересно да види „коледния дух” – а освен това беше обещал да й купи лично хубав компютър „пряко от магазина!”...

  ...При вида на старицата момиченцето се закова на място! „Нима тази Баба ще спи тук?! Възможно ли е това?”. Илияна бързо се ориентираше в обстановката. Някак веднага разбра, че тази стара жена няма къде другаде да спи... Отстрани изглеждаше, че момиченцето се е загледало по лъскавата витрина – нито старицата, нито таткото разбраха какво точно гледа малката Илияна.

     Илияна гледаше като омагьосана старицата. Една сълза се търкулна от лявото й око.. Това, и може би още няколко други фактора, неизвестни за широката и тясната обществености, предизвика появяването пред детето на един велик архангел – Сандалфон! Това беше невероятно събитие! Сандалфон се яви пред Илияна в целия си блясък и страховита мощ. Изскочи някак от нейната сълза – преди тя да падне в кишата на тротоара – и от джуджешки ръст израсна чак до небето – приличаше на комбинация от огнен стълб, торнадо и огромен великан от приказките.

- Защо ме извика! – прогърмя гласът Му.

     Ако някой страничен наблюдател гледаше в този момент детето и архангела, той би се учудил на липсата на всякаква емоция или поне на уплаха от Илиянина страна. Тя просто гледаше намусено небесното крилато „светило”.

- Как! Какво! Ама как така?! – изведнъж се тросна Сандалфон и ръстът му видимо се смали. – Как се осмеляваш да ме викаш, мен, Владетелят на Материята, повелителя на Света, Великия Сандалфон, и дори да не благоволяваш да ми отговориш защо?! Нечувано?!

- Не ще да си толкова велик – щом позволяваш да се случва това!!! – и Илияна посочи гневно с ръка към скитницата-баба.

- Но, но, но...- заекна неочаквано архангел Сандалфон, бивш свети Илия, - тази жена сама пожела да преживее това – преди да се въплът...

- Не на мене тия! – Шестгодишната Илияна знаеше доста неща, нищо че не беше излизала из столичните улици. – Това е, както казва татко: „мижи да те лажем!”...

- Как  смееш! – архангелът не знаеше какво да прави, щеше да се пръсне по огнено-земните си шевове. Цялата пръст по него се превърна в клокочеща лава. – Пак те питам – защо ме викаш!?

- Не съм те викала – но щом питаш – искам тази Баба да има дом и нормален, достоен живот!

- Невъзможно! Казах ти – тя сама си избра това! Ако го променим – ще я лишим от възможността да научи...

- Млък! – кресна Илияна.

     Сандалфон беше в потрес! За първи път му се случваше такова нещо – да го извика някаква невръстна пикла и той да не може да изпълни желанието й. Обикновено такива момиченца искаха я кукла Барби, я живо котенце, я ламборджини... А това, хм... Бившият светия се загледа в момиченцето.

- А ти какво би направила, за да промениш живота на тази баба? – реши да стреля в тъмното могъщият Архангел.

- Амииии – първо - ще се откажа от подаръка си – и ще накарам татко да даде парите за него на бабата!

- Ха хахахах – отекна гръмогласният смях на Сандалфон. – Струва ми се невъзможно – хайде да те видя!  

    Илияна, бивша адашка на Сандалфон, не чака втора покана. На момента каза на баща си какво иска. Таткото на свой ред се стресна! Това е невъзможно! Няма да го направя! Ето, докъде се стига от прекалена материална задоволеност! Когато започнеш ТИ да изкарваш пари, тогава раздавай по хиляда евро на скитащи баби!

     Илияна също се стресна – от едната страна баща й четеше досадно конско, от другата – Сандалфон злорадо се подхилкваше.

     „Така ли!? Ще видите вие!”...

     Илияна не се сети за друго, освен да се тръшне долу в кишата и да започне да реве и рита – досущ като пре-пре-глезено дете, на което са отказали да му купят нещо желано.

     „Горкият баща! – мислеха минувачите. – какво красиво детенце, а колко е глезено и невъзпитано!  Сигурно родителите му са разведени?! Или е осиновено!? Или им е единствено и се чудят с какво да го презадоволят? Горкият човек! Но така му се пада – като е разглезил така тази кукла!”... За жалост или радост, минувачите не винаги могат да знаят защо се тръшка дадено дете...

     Докато Илияна се тръшкаше и риташе, а минувачите правеха своите великонебесни умозаключения на базата „тръшкане на богато облечено дете в кишата”, Сандалфон се сети за нещо. Малко преди да откликне на повикването на Момиченцето, в една друга реалност някой търсеше издател за книгата си. Но никой не искаше да издаде шизофренните (така мислеха!) бълнувания на бедния Йоан. Той опита къде ли не – беше написал някакво мъгляво писание - „Откровение” – и твърдеше, че чрез него открива Истината на всички. Последният, към когото се обърна – викаха му Шефа – лицемерно му каза, че, ако намери добър редактор, който да оправи суровия му текст – ще вземе работата му, ще я издаде и даже ще я разрекламира повече от добре из Реалностите!

     Това даде надежда на Йоан – но за малко. Съвсем скоро той установи, че никой не желае да редактира текста му! Единствен Сандалфон се нае да му помогне – но и той удари на камък...

     Сега бившият свети Илия виждаше голяма възможност!

- Знаеш ли – каза той на Илияна в промеждутъка между два къча. – Мога да измисля нещо за бабата...

     Тя спря за момент. Минувачите, които се бяха събрали около нещастния баща и се опитваха да му помогнат, помислиха, че детето се е изморило. Дори не можеха да си представят, че в този момент тя сключва сделка със Сандалфон. И то сделка, отнасяща се до тяхната свещена Книга и предсказанията за Бъдещето...

- Какво искаш да кажеш!? – попита детето.

- Ще помогна на бабата да си промени живота. Даже ще я направя министър-председател на тази държава – само след година... Ноооо...

- Да? – Илияна едвам се сдържаше от нетърпение. – Казвай!? Какво искаш в замяна?!

- Нищо особено – просто да помогнеш да пооправим текста на една Книжка...

- Е, аз не мога много добре да пиша и чета – но ще помогна – задължително!

     Те си стиснаха ръцете!
...

     В едно духовно училище студентите разнищваха „Апокалипсиса” на Йоан. Преподавателят отчаяно се опитваше да им налее в главите тълкуванията на „виденията на Йоан”. Нищо не можеха да разберат от халюцинаторните бълнувания в текста. Не им бяха интересни и така наречените „тълкувания”. По-лудичките само се подхилкваха и подбутваха – това писание им напомняше на техните преживявания в моментите, когато бяха под влияние на Гъбите... Независимо от всичката тази „патаклама”, нито студентите, нито преподавателите, нито ерудираните, „енциклопедирани” тълкуватели (в наше и в други времена) можеха да се досетят, че не само Йоан е писал „Откровението”... 


11.12.2011г. Соня Петрова - Magicktarot



Няма коментари:

Публикуване на коментар