вторник, 19 юли 2011 г.

Пътешествие върху лист от роза...

                                                                                               ЮЗДИТЕ

                                   Битие е Съществителното; Формата е прилагателно.
                                   Материята е Съществителното; Движението е Глаголът.
                                   Защо Битието е облякло себе си във Форма?
                                   Защо материята е манифестирала себе си в Движение?

                                   Не отговаряй, о, ти, тихий! Защото ТАМ няма “защо”,

                                   нито “защото”.
                                   Името на ОНОВА не е знайно; Местоимението
                                   Разяснява, тоест, криво обяснява ТО.
                                   Времето и Пространството са Наречия.
                                   Дуализмът е заченал Съюза.
                                   Условното е Баща на Предлога.
                                   Членът също бележи Делението; но Възклицанието е
                                               звукът, който свършва в Тишината.
                                   Затова унищожи Осемте Части на Речта;
                                               Деветата е близо до Истината.
                                   А тя също трябва да бъде унищожена, преди ти
                                               да навлезеш в Тишината.
                                   Аум.
Алистър Кроули «Книга на лъжите»

Аз съм колорадски бръмбар, живея под и над Земята. Ахх, Земята! Тя ми дава всичко! Днес реших да напусна картофовите насаждения в градината, в която се родих и се запътих към двора на съседите... Те нямат картофи, но това няма значение – нали все пак не съм и в Колорадо, дори никога не съм го виждал с очите си. Последното няма връзка с първото, но ми се струва важно... Може това да е връзката – че ми се вижда важно...
А следващото, което виждам е една жена – чуди се дали да ме настъпи, или да ме остави да си ходя по Пътя. Предвид на това, че няма картофи – може и да реши да ме остави. Аз така или иначе продължавам... Жената продължава да ме следи – но не с поглед – някак със съзнание... Нищо не мога да й кажа, ще я оставя да ме придружава – и ще имам Придружител от Земята, който хем може да ходи, хем може да отиде Навсякъде, и за капак – не знае за това... Ще видим дали няма да разбере по някое Време...

Колко усложнени изглеждат понякога нещата – ако тази жена гледаше картофи, щеше да ме настъпи и може би тогава нямаше да гледа рози, на кадифеното паднало листенце на една от които попаднах; и в момента на попадането ми се появи Вятър, който понесе листенцето заедно с мене... Оффф, изгубих се в причина и следствие – има ли изобщо такива неща? А може  би Жената съзнава, че съм част от нея, че тя е част от цялото, и всъщност съм нея, а тя е цялото? Или беше обратно?  И можем ли да сме сигурни в това, което виждаме, чуваме, усещаме, съзнаваме? Наистина, оплетена е Паежината...

По една от безбройните нишки на тази Паежина върви Сова. Тя често навестява този двор, но никога не е попадала в листо от роза. По тази причина (или следствие?) Совата се загледа в мен. Може би й стана интересно докъде мога да стигна с това листо. Може би мисли, че за един бръмбар листото от роза е космически кораб, който ще го отведе на друга планета?  И й е интересно да разбере дали на тази чужда планета този бръмбар ще оцелее? А защо й е интересно? Може би и Совата иска да пробва едно Пътешествие, но се страхува и засега остава само в ролята на наблюдател? Сетих се! Совата не знае, че е в Паежината... Затова се страхува... Няма как да й го кажа. А и да й кажа – няма да повярва, дори да разбере какво й говоря. Нищо, нека погледа? По този начин ще имам крилат придружител в Пътешествието си, без да знае, че ми е Придружител и без да осъзнава, че има Крила и може да Лети... Може пък в процеса на Пътуването да разбере?...
...

Та Вятърът ме понесе. Какъв ти вятър – цял вихър! Всичко се променяше под мен. Видях много неща – не мога да ги опиша – няма да стигне мястото и времето. Ох! Какво говоря! Жената, която не ме настъпи и на чийто лист от роза се нося сега, би казала «не ти стига пространство-времето». Пълни глупости! Пространство-времето е само един елемент – същия, какъвто е Совата, какъвто съм Аз – Бръмбара, каквато е Жената... Вятърът е Въздух...

Изведнъж (Вятърът обича да прави нещата изведнъж и «от раз») Той ме запокити в една Река. Всичко течеше под мен. И там, в Течението, видях много неща. Прииска ми се да спомена едно от нещата и ще го направя. Макар и в Река, Паежината беше и тук. Също както Совата, видях на друга нишка една Риба. Малка рибка, целият й живот досега се състоеше в едно – излизаше на сантиметри от дупката си, поглъщаше микроскопични водорасли и постоянно се страхуваше. Страхът й се изразяваше в това, че беше постоянно нащрек и при най-малкото потръпване на водата се скриваше обратно в дупката си. Тя не знаеше, че живее в Река. За нея Светът беше една Дупка... Не знам какви причини и следствия породиха едно събитие: Рибката, също както и Совата преди, ме видя и й стана интересно... пожела да разбере какво ще стане с мен. Не можех нищо да й кажа, затова я оставих и нея да ме придружава – сега вече имах трети Придружител, който има Перки и може да Плува, без да осъзнава нито едно от трите неща. Почти съм сигурен, че в процеса на Пътуването ще разбере...И тогава Дупката ще се разшири поне до Вселена... А Реката е Вода...
... 
СЛАМА ЗА ПЛЕТЕНЕ

                        Бездната на Халюцинациите има Закон и Смисъл;
                                   но в Истината няма връзка между Играчките
                                   на Боговете.
                        Този Смисъл и Закон е Връзката на Великата Лъжа.
                        Истина! Истина! Истина! изплаква Господа на Бездната
                                   на Халюцинациите.
                        Няма Тишина в тази Бездна: и всичко което човек
                                   нарича Тишина е Негова Реч.
                        Бездната също е наречена “Ад”, и “Многото”.
                                   Нейното име между хората е “Съзнание” и “Вселената”.
                                  
                        Но ОНОВА, което нито е тишина, нито говори,
                                   ликува там.

Алистър Кроули «Книга на лъжите»

...
Пътешествието продължаваше. Ние бяхме неимоверно леки – Аз, Бръмбар, носещ се върху лист от Роза, Ходещата, Летящата и Плуващата... Към мен започна да се прокрадва едно неясно чувство – нещо липсваше...

В далечината проблесна и тресна Мълния.

Божествения Огън!...

Бяхме още в Реката, когато някой ни загреба с една голяма, салатна Купа... На една от нишките човеци-туристи си бяха направили пикник и печаха на подвижно барбекю някакви работи...  Кой знае защо малко преди това събитие си повтарях като мантра една всеизвестна истина – Водата, в малки количества, разпалва Огъня, в големи - го гаси...

Водата, в малки количества, разпалва Огъня, в големи - го гаси...

Водата, в малки количества, разпалва Огъня, в големи -  го гаси...  

Май в случая в тази Купа трябваше да се побере голямо количество, защото иначе Огънят щеше да изгори това, което се печеше... Да, въглените, освен че тлеят, често лумват в Огън...

...Този път и аз се изплаших... Глупако! Значи можеш да съдиш, че Другите ги е страх, а когато ти самият дойде до Живите въглени и Огъня, те сякаш изкараха и твоя страх на повърхността ти – така че ясно да го видиш и ти! Сляп си бил досега! По-сляп от Придружителите ти, които ти, под маската на превзета благосклонност реши да оставиш да те придружават, та дано прогледнат... И сега можеш ли да кажеш, че на Края на Пътуването ще ти се изясни и на теб това или онова? Ето – Краят дойде!!!...

...Не беше Край... Или беше, но само на Думи. Ако няма Дума – няма и Край...

Оказа се, че ние, четиримата, сме твърде леки и Огънят, вместо да ни изгори и да ни превърне в още по-лек Дим, който да се понесе до Небесата, ни понесе самият Той...Огънят обичал леките неща... Който е лек, ще може да се носи на Огнена колесница...

Ето какво не знаех аз – че съм лек... Да, наистина бях лек. Трябваше да мина през Огъня, за да го разбера...

...Бях отхвърлил всичките си тежести и се носех на листо от роза, Аз, колорадският бръмбар...





Няма коментари:

Публикуване на коментар