„Няколко седмици след срещата ми с д-р Лиъри в Милбрук семейството ми преживя първата си среща с НЛО. Post hoc, ergo propter hoc (лат. – след това, значи - поради това).
Живеехме в северната част на Ню Джърси (аз всекидневно пътувах до работното си място в сп. Факт). Къщата ни беше в подножието на хълм и една съботна сутрин, докато бях у дома, децата дотичаха, за да кажат че току що на върха на хълма е кацнала летяща чиния. Отидох в задния двор и заварих съседското семейство също толкова развълнувано.
Шестима възрастни (Авторът, съпругата му плюс четирима от съседския клан, който беше от Апалачите и бе огромен) заедно със седем деца (нашите и техните) видяха нещо, което приличаше на кацащ сребрист летателен апарат с формата на чиния. Всички се редувахме да гледаме мястото на приземяването с бинокъл. Когато дойде моят ред, видях нещо, приличащо на геодезическия купол на Бъки Фулър1 (преди това там нямаше нищо), без никакви човешки (или хуманоидни) фигури. Другите видяха летателен апарат с по-силно изразена форма на чиния, а някои видяха хуманоиди в сребристи костюми.
После „това” (каквото и да беше) излетя. (Определено не беше геодезически купол). Гледайки го да отлита реших, че вероятно е просто хеликоптер.
През онзи следобед синът ми Греъм се натъкна на „извънземно” в гората зад къщата ни в подножието на хълма. То било от женски пол, със сребриста кожа и казало на Греъм (по онова време той беше на пет години), че трябва да стане физик, когато порасне.
Проф. Жак Вале, който анализира с компютър всички подобни разкази за Контакти, станали след 1890 г., за да открие статистически модел, ни информира, че това е нормално до пълна скука. Мнозинството от децата контактьори – открива той – разказват за извънземни от женски пол. (Мнозинството от възрастните разказват за извънземни от мъжки пол в два стандартни типа – малки зелени човечета или огромни сини мъже).
В действителност д-р Вале открива 44 паралела (сходства на образа, думата и детайла) между средностатистическото преживяване на децата-контактьори и чудесата, приписвани на Дева Мария в католическите страни. „НЛО и Дева Мария – казва той, само полушеговито – изглежда, са едно и също явление.” Девата най-често се явява на деца, независимо дали идва с „космически кораб” или „от небето”. Обикновено се придружава от проблясващи бели светлини и – в най-добрата си форма – е способна да отмени на живо законите на физиката пред погледа (или в телепатично споделяна халюцинация) на огромни тълпи.
Помолих Греъм, който сега следва физика съгласно искането на Девата, отново да ми разкаже историята, за да проверя точността на паметта си. Греъм наблегна особено на странните сребристи костюми на хуманоидните фигури, видени на планината преди появяването на Богородица. Моя стара приятелка – Маргарет Пулър от Лас Вегас, - която по отова време през 1964г. живееше в същата част на Ню Джърси, „случайно” ни дойде на гости в Бъркли два дни, след като написах горното. Съвсем спонтанно, без да е запозната с преживяването на Греъм, тя ни разказа за две – очевидно – извънземни, които видяла приблизително по същото време през късното лято на 1964г., приблизително на около 30 мили от дома ни. Тя е един от многото контактьори, които страдат от амнезия и могат да си спомнят само че са видели съществата без допълнителни подробности. Двадесет минути по-късно се събудила като от транс, а тях вече ги нямало. И двете носели сребристи униформи.
Католиците днес наричат Дева Мария „Нашата господарка на Космоса”. Разбира се, тя е още един архетип на колективното безсъзнателно на Юнг и е с нас много преди християнството. Египтяните я наричат Нут и я свързват точно със звездата Сириус. Нейни изображения обаче се проследяват поне до пещерните статуи от около 30 000 г. пр. Хр. В прочутата си (и силно противоречива) книга “The White Goddess” (Бялата Богиня) Робърт Грейвс се опитва да докаже, че култът към Нея е най-старата религия на човечеството и първоначално включва използването на психеделичната гъба Аманита мускария.
Индианските шамани също я познават и я наричат Жената пейот. Тя е женският вариант на Мескалито.
Появява се – достатъчно забавно – и в „Магьосникът от Оз” като Мехурестата вещица. Във филма по този роман всяко нейно появяване започва започва със спускането от небето на блестящо сребристо кълбо, след което тя се появява на мястото на приземяване на кълбото. Точно по този начин децата-контактьори обикновено Я описват според Вале, а сребристото кълбо присъства и в някои от чудесата Й в Лурд и Фатима, под маската на Дева Мария.
При едно от чудесата й във Фатима Тя накарала Слънцето да се гмурне директно към Земята, според общото преживяване или халюцинация на над 100 000 свидетели. Ако вярвате, че Слънцето наистина се е гмурнало към Земята, сте наивни (по моя преценка). Ако приемете обаче, че 100 000 души могат телепатично да споделят една и съща халюцинация, ще трябва да отговорите на Големия въпрос (или може би трябва да го нарека порицаващия въпрос): „Каква част от консенсусната реалност се създава по същия начин?”
Робърт Антон Уилсън „Космически спусък: последната тайна на Илюминатите”
Наистина, последният въпрос на Уилсън съдържа, според мен, есенцията на „нашата” реалност. Той не казва, че тя е илюзия, халюцинация или каквото и да е. Не натрапва своето мнение и виждане (което, предполагам, никога не е било твърдо и непоклатимо), но така умело го представя и „подхвърля”, че на човек не му остава нищо друго, освен да се засмее... и да продължи „напред в Реалността” с „по-ларж” възприятия и настройки към Живота... Благодаря Ти, RAW!
1.(Ричард Бъкминстър Фулър, род. 12.07.1895, Милтън, Масачузетс, поч. 01.07.1983г., Лос Анджелис, американски инженер и архитект, който разработва геодезическия купол – единственият купол, който може да се построи директно на земята като цялостна структура и единственият практически тип строеж без ограничаващи измерения. Освен това е поет и философ, известен с неортодоксалните си идеи по глобалните въпроси)
Девата от Гуадалупе
...
Нут
...
Пак Нут
...
Богинята Пейот
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар