четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Каквото горе, това и долу


Ако подходим догматично и аксиоматично, приемайки, че това твърдение е вярно, то е възможно и следното нещо:

В организма на човека живеят милиарди бактерии, общото им тегло е няколко килограма. Тези бактерии, вероятно, не познават човека, в когото живеят. Възможно е и изобщо да не знаят, че живеят в човек, а да си мислят, че дебелото му черво е необятния космос...

По същия начин има вероятност и ние, хората, да живеем в нечие дебело черво.

...

Ведическата традиция си го е казала - ние живеем в Рама, и в момента сме в едно от неговите вдишвания - затова, както твърдят физиците, Вселената сега се разширява. Нещо я спира да не се разшири и разбяга напълно - и после ще започне да се свива. Това ще бъде следващото издишване на Рама. Ама не рама на кола!

Като изходим от гореупоменатите бактерии, възможно ли е Питагор да е чул не "музиката на Сферите", а "песента на Дебелото черво"? Или, друг вариант, той и хората от традицията, които са го обучили, да са успявали да чуят "песента на мозъчните сфери на Рама" през стените на дебелото черво на Рама?

...

Космос, в космоса, в космоса, в космоса... И четири Сфери - две на главния мозък и две на малкия... Мозък, в мозъка, в мозъка...

...

31.10.2013г. Аеиа

...

Земята е една от топките на Бог

...

сряда, 30 октомври 2013 г.

Сладоледените скрижали на странната вселена


Пътувайки из вселените, срещнах една твърде необичайна.

Тя беше свързана с моята по странен начин, а именно: всичкият сладолед от смятаната за моя вселена, в онази бе нейната черна материя.

...

Вселените се свързват помежду си по различни начини - разбирайки какви са те, човек няма начин да не се учуди, ... поне!

...

В случая тази сладоледена връзка доста ме удиви! Защото повечето сладолед, то се знае, биваше надлежно изяждан от хората. За мен не беше ясно какво става, след като някой изяде сладоледа - дали той продължаваше да изпълнява ролята на черна материя в онази вселена, или се преръщаше в нещо друго.

След куп перипетии, успях да разбера: изяденият сладолед преставаше да бъде черна материя. Тази вселена зависеше изцяло от производството на сладолед в нашата - ако то спреше по някаква причина, то и вселената щеше да престане да съществува - в този си вид.

...

В сладоледената вселена живееше едно същество, което бе разбрало за сладоледа, бе разкрило тайните му и законите, на които той се подчиняваше. Това разбиране бе направило съществото практически и теоретично много могъщо - то бе нещо като Хермес-Тот за нашата вселена. Та този чуждовселенски Хермес Трисмегист бе разбрал, че най-сигурният начин за запазване на информацията беше, не като се изпишат нещата върху книга или камък, не и на електронен диск - информацията се запазваше най-добре, ако можеше да бъде вградена в черната материя, а именно - в сладоледа.

Синтезирал всичкото Знание на своята Вселена, Хермес Трисмегист го вгради в сладоледа, попадайки точно на един "Бос". Макар и безпределно могъщ, Той не знаеше за "Боса", нито че това е сладолед, подлежащ на изяждане от един-единствен човек в нашата вселена. Не подозираше и че съвсем скоро едно момченце щеше да си купи точно този сладолед и да го изяде.

...

Това бе прецедент - досега никога не се беше случвало такова нещо - човек от нашата вселена да изяде най-висшите тайни на друга.

Моментът на изяждането наближаваше... Какво ли щеше да стане?

...

30.10.2013г. Аеиа

вторник, 29 октомври 2013 г.

Прекрасно е да си влюбен!


Сложна работа това, влюбването. Разни експертни чичковци и лелки се пънат да крещят по нАучните сборИща, че влюбването траело 2 години и после човек си възвръщал реалното зрение. Куп велики писатели също им пригласят. Сякаш искат да ни убедят под хипноза, че "ДА, ТАКА Е!". Любовта била сляпа и дрън-дрън ярина. Пък после изведнъж: истинските неща били невидими за очите. Е, анджък, де! Нали любовта е сляпа? Какво повече искате? Хем боли, хем сърби! Щом е сляпа, тя няма да се впечатлява и замъгльосва от несъществени неща - ще може да оценява истинските, невидимите за очите!

Ама не замислях да ги пиша горните работи - дойдоха от само себе си някак, възможно е някой мой пакостлив домашен дух да се е възползвал от моментната ми отнесеност и да ми ги е издухал в ушите... Както и да е.

Днешната ми мисъл беше следната: ами ако истинното и най-реално състояние на човека е именно това, което се проявява, когато си влюбен в него? И дори това възприятие да трае само две човешки години, те не са ли предостатъчни, за да оцениш истинската същност на човека?

...

Явно не са, защото като мине тая "буря", повечето хора я търсят отново и отново, без да са си взели поука. От Човека в тяхната "глава" остават само "Мръсните чорапи". Колко жалко!

Но има надежда, де!

...

29.10.2013г. Аеиа

понеделник, 28 октомври 2013 г.

Разкритите тайни губят своята сила


Arcana publicata vilescunt:

et gratiam prophanata amittunt.

Ergo: ne Margaritas objice porcis,

seu Asino substerne rosas.

...

Разкрити тайни губят стойността си,

умира осквернена тяхната мощ.

Затова: не хвърляй бисерите си на свинете,

И не постилай рози на магарето.

...

от "Химичната сватба на Християн Розенкройц", година 1459,

описана чрез Йохан Валентин Андре

...

Учителят ми каза:

- Горното е код. Ако разгледаме "тайната" като "роза", ще разберем, че за да цъфти и расте, розата се нуждае от определени условия. Не можем да я посадим във въздуха и да очакваме, че ще цъфти.

За да получиш "тайната" и тя да продължи да действа, ти трябва да станеш първо земя. После вода. После въздух. После огън. После етер.

- Някакъв вечен кръг ли е това? - попитах. - На това ми прилича. А и твоите думи ми наподобяват код. Не разбирам! Та аз в един и същ момент съм и Петте - не е необходимо да ставам. Защо да не мога да получа ефективно тази тайна?

Учителят не благоволи да ми отговори конкретно. Давайки ми да разбера, че срещата приключва с това, той само каза:

- Всичко е в природата...

...

28.10.2013г. Аеиа

неделя, 27 октомври 2013 г.

Щурец изследва фосилизиран кучешки екскремент


Есента е време, през което

различните реалности се сливат.

Или се срещат някъде в полето

на рой възможности,

привидно сиви.

...

Ето тук - щурец изследва вкаменен кучешки екскремент. Кой знае в кой век ще го датира - от кучешкото летоброене? Или от щурчовото?

...

Тази гъба се опитва да заеме сърдечна форма:

...

Група гълъби над нивата налита:

...

А Дарът на Хор е кацнал временно на Бодила на Магарето:

...

Къснооктомврийската кандидат-пеперуда се слива с ландшафта:

...

Антената за прихващане на Вселенските Предавания е позлатена - време е! :)

...

27.10.2013г. Аеиа

четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Как да стигнем до "Силата"?


Повечето неща не могат да бъдат обяснени с думи. Те всъщност могат, но обяснявайки ги, човек просто демонстрира тяхното обяснение, а не самите неща.

Един прост пример в тази насока е вкусът на нещо. Колкото и да го описваме с думи, човек не го ли опита това нещо – до мозъка му няма как да стигне вкусът, колкото и правилни думи да се подават към мозъка за описание на този вкус. Друг, също напълно привидно прост пример е ходенето. Колкото и да описваш на един мозък що е ходене и как се осъществява, той не го ли направи пряко - никога няма да знае какво е ходене и човекът, притежател на съответния мозък, никога няма да проходи реално.

Глупаво е да вярваш в нещо, само защото си го чул на думи.

Но мозъкът, не знаейки кое е истинното усещане и неговата реалистична проекция (пресъздаване) , често вярва сляпо на думи.

Получава се нещо такова – мозъкът знае визуално какво е череша, но не знае вкуса й, защото той не е стигнал до неговия вкусов център по една или друга причина. Поради това, мозъкът приема думите, описващи вкуса, за истинския вкус.

В йога никога не се тръгва от вярата – основна е практиката. В други „Традиции”, за жалост, се базира основно на голата вяра на думи. Това не знам на какво се дължи – може би „посветените” искат да скрият „силата” от другите, за да си я ползват само те. Може и по други причини – защото „силата” наистина е голямо и важно нещо, наистина съществува, и наистина, ако бъде овладяна от някой неразвит дух, то той ще злоупотреби с нея, в ущърб на „другите”. Всъщност, такива злоупотреби са ставали неведнъж в проявения свят – независимо от непрякото подаване на нещата. Пример за непряко подаване: притчите, с които говори Христос в евангелията, казвайки на апостолите, че само на тях ще им (по)каже пряко истината, а на другите ще я каже с притчи – ето го цитатът:

„А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.

Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.”

Лука:8:9-10.

Неразвити духове са се добирали до „силата” – защото мозъкът (умът) има едно интересно свойство – той може и сам да стига до същността на нещата – стига да не се поддаде на утвърдените от целокупното общество „описващи думи”, приети за „единствената истина”. Изключително трудно е да не се поддадеш, но далеч не е невъзможно...

Надеждата в този случай е: не бива да се притесняваме, че неразвити духове се добират до „силата” и я използват в ущърб на другите. Да, де факто те владеят света ни засега, но и развитите духове могат да стигнат до тази „сила” – също както го правят и наразвитите. Който има уши да чува, нека вижда! ;)

24.10.2013г. Аеиа

сряда, 23 октомври 2013 г.

Две Сърца за Кайти


Ето две напълно автентични облачни сърца. Само да подчертая, че не са кулинарни - макар и двете да си падаме по този вид месни "субпродукти".

Августовско сърце:

...

Септемврийско сърце:

...

Те са за Кайти, която ме накара да се замисля върху следното:

Да предположим, че само аз съм видяла даден облак.

Облакът няма трайна форма - трансформира се бързо, според стандартната човешка мярка.

Аз снимам моментното състояние на облака и споделям с други хора снимката.

Те дали са видели същия облак като мене?

...

23.10.2013г. Аеиа

вторник, 22 октомври 2013 г.

Безкрайната Не-Моя Любов


Там, нейде от Безкрая

подарък страховит,

изпратен и получен,

и не в пакет завит;

той като взрив се пръсва,

но може да е скрит,

и цял свят той поръсва,

но често е и свит;

...

Не можеш да го имаш,

но можеш до безкрай

от него да раздаваш

на всеки, и комай

тоз дар мистичен, чуден

не само е безкраен,

тоз дар от Небесата

е май неизчерпаем.

...

Подарък ли?

На нищо не мяза ми това!

Защото всичко сършва,

изчерпва се и край -

измислици ми дрънкаш:

Безкрай и Небеса,

подаръци безкрайни,

неизчерпаеми блага -

такова нещо няма

във нашия всемир -

във него всичко свършва

и няма вечен мир,

и нищо не е вечно,

и всичко има край,

и всичко се изчерпва,

и всеки туй го знай!

Как можеш да раздаваш,

от този странен дар,

щом ти не притежаваш

и грам - дори за цяр -

от тоз подарък чуден,

измислен и красив,

но пък несъществуващ,

а просто блян най-див?!

...

О, можеш!

Той не свършва,

и има имена

безкрайни като него;

и както и вълната

де факто е безкрайна,

защото започва

от нищото

и свършва в нищото,

но краят и началото й

не могат да бъдат измерени,

така и този Дар...

о, Ритъм, я върни се!

...

Така и тоз Подарък

не се изчерпва нивга,

дори расте когато

го щедро ти раздаваш.

Позна ли?

Любовта е

тоз Дар,

от който даваш

и никога не свършва,

и удовлетворен оставаш,

когато все повече

и повече,

без да го имаш,

го раздаваш...

...

22.10.2013г. Аеиа

събота, 19 октомври 2013 г.

Сензационната конспирация от последните дни!


Миналия месец група журналисти, учени, политици, зарзаватчии и уфолози направи епохално откритие. То не може да се сравни с нищо от известната ни досега история на човечеството, а и от други истории - тази на мармотите, на крокодилите, а също на термитите, латимериите и, не на последно място, на къртиците.

Ето за какво става дума - за един грандиозен заговор срещу човечеството, датиращ, вероятно, от милиарди години.

Няколко вида извънземни цивилизации, пренебрегващи напълно мармотите, са се центрирали над човешкия род и произвеждат ли, произвеждат облаци.

Уважаеми читатели! Вие първи се докосвате до тази велика тайна! Облаците не би трябвало да присъстват в нашата атмосфера! Това са изкуствено създадени обекти. Ясно е, че всички ние ги приемаме за даденост, но в това е уловката. Дезинформация е и повсеместно разпространената лъжа, че от някои от облаците валял дъжд и по този начин се осъществявал кръговратът на водата в природата. Да, вода има, и дъжд има, а и сняг, град и суграшица, но... Отново стигаме до едно голямо "НО". Запитвали ли сте се откъде идва тази вода в дъждоносните облаци? Какво съдържа тя? Дали наистина е хаш-две-о, с аерозоли и прочие? Тази вода идва от галактиките, от които са генерирани тия облаци! Тя, под формата на просто хаш-две-о, прониква в най-горните, фини и тънки слоеве на човешката мозъчна кора, и там прави реакция, от която нормалният човек се превръща в междугалактическо зомби!

Както е всеизвестно, облаците са различни видове, имат различен цвят, строеж и консистенция. Групата от дръзновени човеци, която първа разкри този заговор, е успяла да класифицира облаците и да определи кой вид облак на коя извънземна цивилизация принадлежи.

За да не затруднява и без това зомбясалите от милиарди години хора, групата засега се ограничи да подаде обществено единствено цветовата класификация на облаците.

И така:

- Сивите облаци са дело на т.нар. Сиви. В тях те хем си крият неутронните космически кораби, хем оводяват с вода народа, хем излъчват енергии, неизвестни засега на нашата наука, които енергии влияят на човека по страховит начин.

- Белите облаци са собственост на т.нр. Бели. Някои ги наричат погрешно "Бяло Братство" и съвсем дезинформативно ги пращат да живеят в страната Шамбала. А те, то е видно, са навсякъде! Да знаете, драги читатели - колчем видите бял облак, това е база на Белите!

- Сини облаци. То е ясно - на Сините.

- Зелени облаци - на Зелените.

- Хибридни облаци. Получават се, когато две или повече извънземни цивилизации се съберат да празнуват заедно. Тогава се предполага, че хората не изпитват върху себе си пагубното облачно влияние; Но това е само предположение.

Групата-откривател на този вопиющ заговор, в колаборация с огромен брой институти и интердисциплинарни учени, в момента разработва стратегии, които ще бъдат обнародвани съвсем скоро и ние, хората, най-сетне ще можем да разберем как и с какви средства бихме могли да се предпазим от това масово зомбясване, причинявано от облаците. Засега не ни остава нищо друго, освен да ги гледаме и да сме спокойни, че поне сме ги разконспирирали!

...

19.10.2013г. Аеиа

петък, 18 октомври 2013 г.

Практически съвет за почти безпогрешно разпознаване на фанатика


Никой не е застрахован от фанатизиране в някаква област на реалността. Някои са фанатици на религиозна основа, други - по отношение на световната конспирация; трети - към дадена известна личност; четвърти... не е нужно да се изброява.

Има един белег, по който, според мен, веднага може да се определи кой в какво е фанатик, и дали е такъв.

Това е липсата на чувство за хумор, щом се отвори дума по съответната тема.

Фанатизираният човек може изцяло да няма чувство за хумор - да. Но може това да е само частично - да е само по "темата му".

Това е. :)

...

18.10.2013г. Аеиа

сряда, 16 октомври 2013 г.

Вечните оплакващи се люде


Няма човек, който да не е забелязал, че е пълно с хора, които се оплакват за щяло и нещяло.

Разбира се, има оплакване и оплакване. Хубавият вид, е когато се оплакваме на човек, от когото знаем или поне се надяваме, че ще получим помощ. Лошият, то е ясно, е когато се оплакваме, просто за да се оплачем. С каква цел се прави това?

Повечето оплакващи се със сигурност нямат реално осъзнаване за това, което правят. По същия начин заразеният с някакъв вирус, без да иска се стреми да контактува с възможно повече ближни и съответно - да ги зарази. Вирусът го кара да прави това.

Така и с оплакването - "злото", което ни е заразило, държи да заразим и други хора - колкото повече, толкова по-добре. Е, на нас може да ни олекне за малко, като излеем помията си в чуждия двор - ама нали ще усещаме миризмата и при нас? Нали и нас ще хапят мухите, налетели излятата помия?

И така, целта на вечните оплаквания, мисля, че е видна - тя е неприятностите, болестите, омразата, кавгите и подобни нещица, да се разпространяват постоянно между хората. Затова има резон в съветите на новите "гурута", опяващи ни да избягваме хора, които постоянно се оплакват - а и не само хора - дори просто разговори на такава "тематика".

Ето, виждаш весел човек по улицата - твой познат. Той просто свети, лети. Ааа, казваш си, я дай да му се оплача нещо - той явно може да го понесе! Ще му спомена, че детето ми постоянно боледува и отсъства от детската градина!

Или че имам тежко болен родител. Или че жена ми ме пребива...

Такива ми ти работи....

А боклукът трябва да се рециклира. Не да се хвърля у съседа, а да се използва от "собственика". Всъщност, като каним гости, ние никога не им сервираме боклука си, отпадните продукти, помиите - винаги сервираме на гостите хубави благини, вкусни храни и питиета. Въпреки това, някак приемаме за подразбиращо се, че в материалната сфера е редно да сервираме хубави неща, но в психическата област - няма проблеми да хвърляме в чуждата психика боклука си!

Така ще е, докато съществува опцията "оплакване", и докато има криворазбрани "солидарност", "емпатия", "съчувствие" и подобни неща - злото ще е вечно живо.

Абе, въпрос на лична отговорност и сила е това.

А, да! И на осъзнатост. И понякога - на паричен интерес ...

Но, да спирам с тия писания, че ще излезе, че и аз се оплаквам от оплакването! :)

...

16.10.2013г. Аеиа

понеделник, 14 октомври 2013 г.

Секс, смола и медитации


Всъщност, в тази публикация секс не се предвижда, ама си го пиша превантивно. В крайна сметка, нали се твърди, че всичко е любов, а пък древните учения ни опяват, че сексуалната и духовната енергии са едно и също нещо (или че са от едно и също вещество)... И като теглим чертата на тия крайни сметки, то може да се каже, че всичко е секс. А като е така - то няма нищо лошо той да се споменава навсякъде - с цел или просто ей така.

Е, май започвам да се разкандардисвам и ще драсна нещо за секса - ето докъде водят тия дълги-предълги встъпления! Та, на въпроса:

Долупоместената снимка не е обработвана - снимах я и я пускам, както е в апарата (по принцип не обработвам снимки). Това е смола от череша.

На пръв поглед тази красива, огряна от слънцето смола, наистина няма нищо общо с какъвто и да е секс, дори такъв между дървета.

Но на втори, на втооориии... Може да породи усещане за умиране.

Случайно ли, в моменти на висш кеф, се използва Думата "Умирааам!"?

Случайно ли мъдреците свързват секса със смъртта, и дори някои от тях твърдят, че това било едно и също нещо?

Дървото плаче - т.е. отделя смола - когато кората му бива наранена. За да запечата образувания отвор, то пуска смола - по същия начин, както ние кървим и кръвта ни се съсирва.

Дотук ясно - нищо романтично.

Но когато тази смола се погледне под определен, таен (!) ъгъл (от тук започва майтапът), човек може да добие особено усещане.

Да види собственото си тяло като втвърдена смола. Която се втечнява при определени условия. Условията са оргазъм и подобни "ситуации".

Втечнената смола става подвижна, втечненият човек може да излезе извън рамките на втвърденото си тяло.

...

...

Край на медитацията със смола :) (Тук моето друго "аз", а и не само то, би си помислило: таз кака яко е загоряла, щом дори една смола я кара да си мисли за секс!... Но, смея да подчертая - не смолата е причината, а медитативните практики.:) )

...

14.10.2013г. Аеиа

неделя, 13 октомври 2013 г.

Еротика! - спекулацийки


Такааа!

Нека разгледаме думите "етика" и "еротика".

Разликата между тях е една сричка - "ро".

"Ро" е думата, с която се обозначава буквата "р" от гръцката азбука.

С "ро" във физиката се отбелязва плътността. Гръцката буква "ро" е символ и на специфичното съпротивление.

Вземайки предвид горните данни, можем да се върнем към "етика" и "еротика" и да кажем:

Еротиката е добила плътност етика. Когато етиката слиза в проявения свят, тя става еротика - лепва й се плътност.

...

13.10.2013г. Аеиа

събота, 12 октомври 2013 г.

Епифизъм във Влюбения Тунел


Днес реших, че би било редно да има дума, обозначаваща творение на епифизата, и сътветно набързо я спретнах: ЕПИФИЗЪМ!

ЕПИФИЗМИ В ТУНЕЛА

Епифизъм на творящата мъгла

водни спорове с ума подхваща;

стъпва върху счупени стъкла

и от тях го влюбеност прихваща.

...

Ако нейде видиш ти стъкло,

бясно на парченца разпиляно,

епифизмът, знай, като едно

ще го види - даже със коляно.

...

Във парченцето е скрито цялото,

туй го знае вече всяка мравка.

Епифизмът е единен с Тялото

на Вселената - като добавка.

...

И ако безсмислени изглеждат

епифизмите в тунела скрити -

те изглеждането не поглеждат!

Знайте! Другаде са им очите!

...

КРАЙ

...

Но да добавя и в прав, макар и изкривен от пространство-времето, текст: ЕПИФИЗМЪТ НИКОГА НЕ ГЛЕДА ИЗГЛЕЖДАНЕТО.

...

12.10.2013г. Аеиа

петък, 11 октомври 2013 г.

Едно определение на любовта


Неизброими са определенията на "любовта", както, надявам се, е неизброима и самата "тя". Вчера срещнах едно, което не бях виждала досега. Разбира се, изглежда доста спекулативно и невярно от научна и средностатистическа гледна точка, но пък е хубаво! Ето го (удебеления шрифт):

"...Точно това е имал предвид поетът Джелаледин Руми, когато е казал: "Затвори вратата на езика и отвори прозореца на любовта".

...

Състоянието на любов носи в себе си невероятна дълбочина и може да ни отвори вратите към друго измерение. Славянските веди са ни донесли от дълбините на вековете свещения смисъл на думата "любов": "лю" - люде, "бо" - бог, "вь" - веди (ведать - зная, познавам). Хората познават бога."

Пьотр Рубльов "Психология на вълшебството"

...

Този паун, не знам защо, ми се яви като "нещото", което би трябвало да свържа със случая - и ето, свързвам го :) :

...

11.10.2013г. Аеиа

вторник, 8 октомври 2013 г.

Странния Праг на Храма на Сърцето


Във нощ дълбока,

в сън красив,

ме таен глас събуди.

Излязох вън,

и полетях

със впряг от пеперуди -

до там, където няма бряг,

и няма го небето;

до странния магичен праг

на Храма на Сърцето.

...

Да, това не е рядко явление - да се събудиш в сън. По-странното беше друго - срещнах някакво същество.

Първоначално дори не знаех, че е същество - мислех го за неодушевена машина. Перална машина! Смешно, да. Никога до този момент не бях дори помисляла, че една пералня може да има интелект и прочие душевност.

Тази Пералня, която не беше Пералня, и която се намираше точно на този странен праг, ми разказа нещо интересно. Беше свързано с писателство, литература и изобщо с така нареченото изкуство и неговото влияние върху човешката "същност". Не очаквах такова откровение - нито от пералня, нито от когото и да е другиго. Дори пеперуденият ми впряг слушаше, единно занемял и запрял единното пърхане.

Даже не се и сетих да се сетя (в будния сън), кое от Божествата се придвижва с пеперуден впряг - винаги следя за архетипи, ама тогава си казах, че после ще търся.

Ето думите на Пералнята:

"Знаеш ли, в света ви в момента живее един човек от плът и кръв, който знае всички тайни на Вселената. Той пише за тях, обяснява ги и ги описва. Но никой не го разбира. Колкото и добре да ги обяснява - с говорим език, с математически език, с музикален, с художествен - не и не! Знаеш ли защо е така? Не, нали?

Забелязала ли си, че до теб стига само това послание, което ти резонира - на разбиранията, на знанията, на представите ти за света? Така е и с повечето хора - те запомнят, обръщат внимание на, и цитират единствено и само това, което си пасва с тях самите - най-общо казано.

Да, де, ама така наречената "обща човешка реалност" - консенсусната - е напълно сгрешена и напълно неотговаряща на истината и на механизмите на Вселената. Заради тази пълна сбърканост, колкото и да ти казват и показват пряко истинското - ти няма да го видиш-чуеш-схванеш-разбереш!

Затова този човек е напълно неизвестен - малкото хора, които го познават, го мислят просто за безобиден, добричък и интелигентен луд. И продължават да се влияят от автори, световно признати, но, за жалост, поддържащи и прокламиращи едни и същи лъжи. Които лъжи, продължават да импонират и резонират в човеците."

...

08.10.2013г. Аеиа