Метаморфози на Анимуса

"Ако може да се сънува, може и да се направи." Уолт Дисни

"Не спи, за да почиваш, спи за да сънуваш. Защото сънищата са, за да бъдат изпълнени." Уолт Дисни

Понякога е интересно да направиш ретроспективен анализ, пък бил той и твърде нескопосан и схематичен, на минали събития от живота ти, в които "виждаш връзката", посредством инструменти, чието умение за ползване си добил години след разглежданите лични случки.

Но, все пак, ще вмъкна едно уточнение - всичко, описано по-долу е просто една заигравка с "анимуса", не го възприемам като единствената и всеобхватна истина. Това е само един от многото аспекти на "пътешествията на Психе" из нивата на Реалност.

И така, в началото моят "анимус" беше един дългокос, рус красавец, със силни характер и присъствие, поради което - добър с всички. Откъде го познавах ли? Тогава не го познавах, нито знаех нещо за "анимуси" и пр. Просто в "реалността" от мъжките образи рисувах единствено този "елемент", а и често ме придружаваше в изпълненията ми на сън. По времето на Русия Анимус и аз нямах проблеми с околните.

С напредването на възрастта, някъде при пубертета, русият ненадейно се замени с червенокос. С къса, остра коса, също млад и силен, но много зъл! Тогава вече не рисувах, но по време на сън сътворявахме големи зулуми с него. Аз станах непоносима в "реала". Постоянно гледах и търсех да наранявам хората. Колкото по-добре се държаха с мене, толкова повече ги тъпчех и се дразнех, ако не поддаваха веднага на провокации. А се случваше така, че постоянно бях заобиколена от добронамерени. Много тъжно и неприятно е да нараняваш добри хора ей така, за спорта, но това, въпреки че го осъзнавах, никак не ме интересуваше, нито ми пречеше. Нямаше значение дали става дума за близки роднини, за гаджета, приятелки и т.н. Всичко трябваше да бъде уставно извадено от релси, независимо какво ми костваше това. (Разбира се, всеки си носи личната отговорност, не обвинявам ни най-малко Червенокосия за този период от живота си - просто тук анализирам метаморфозите на анимуса:)... Е, въпреки че си търсех негативните преживявания и сама си ги генерирах, не се чувствах прекалено добре от постигнатите "успехи"...

Бях на 21 и пред раздяла с поредното гадже (какво ли не измислихме в реала аз и Червенокосия, за да го отблъснем, не беше лесно!:)), когато сънувах много интересен и разтърсващ сън. От запомнящите се. Самият сън не е важен е няма да го разказвам, интересен е краят. Та, след много силни преживявания, като във вълшебна приказка, на мен ми се отвори удобен случай да убия противника си насън. Само че, осъзнавах, че това би било несправедливо. Червенокосия ме придружаваше и ме насъскваше да действам, да действам, да го направя! Тогава, изведнъж, по неведоми сънищни пътища, аз реших да откажа. Червенокосият се ядоса много! Започнахме да се караме жестоко и той ме нападна. Аз и в реалния живот винаги отвръщам на физическо нападение, независимо от противника. Такъв тип съм, имам някакво самочувствие, даже като малка имах медал в едно състезание по бойни изкуства. :) Та, обратно в съня - започнахме як бой! Силен противник беше и вече губех сили, когато изведнъж осъзнах, че сънувам! И преди ми се беше случвало това, съвсем спонтанно, и усещането е велико! "Аз сънувам! Аз сънувам! Значи - мога да направя всичко! Няма място за страх и предаване!". Боят продължи, аз си възвърнах силите. Но и Червенокосият не се предаваше. Замалко да ме победи, независимо от осъзнатия сън, когато видях до себе си една тежка брадва. Грабнах я и в кулминацията на боя съсякох безжалостно Червенокосия...Усещането от това - то е ясно какво беше! Неописуемо! По-силно от Освобождаване...

...

Не е нужно да казвам, че след този, частично ОСЪЗНАТ СЪН, животът и отношенията ми с околните коренно се промениха. Няма да описвам и следващия Анимус - доста по-слаб от предишните, но много по-поносим. Ще се въздържа и от описание на последващите опити на Червенокосия да се завърне. Да, независимо от това съсичане, той не се беше предал напълно - но това са досадни подробности.

...

Този случай ми показа и доказа нагледно всичките твърдения за осъзнатите сънища. Почувствах осезаемо и ученията на някои Учители, които твърдят, че и Реала ни е Сън и, ако го осъзнаем, можем да го модифицираме както си искаме. Да, това не е лесно - много по-лесно е да сънуваш осъзнато, отколкото да живееш така... Ама се случва...на някои.... понякога...

23.06.2012г. Аеиа

Добави в Svejo