Притча за ГУРУТО и БЪЛХАТА

Имаше един гуру, нестандартен.

Последователите му знаеха много добре как могат да

прихванат просветление от него –

достатъчно бе да ги полази и нахапе бълха,

пребивавала преди това по гурувата кожа.

Този гуру, обаче, много рядко имаше бълхи – нарочно!

Беше проява на голямо Майсторство, ученик да успее да пусне бълха върху Гуруто.

Защото той, освен че беше изключително чувствителен за крачките на бълхите по собствената му кожа, можеше и да разговаря с тях! Рядко се намираше бълха, която да се осмели да го полази на своя глава!

Не за друго, а защото никоя бълха не иска да е преносител на Просветлението.

И то не защото Просветлението е нещо лошо!

А просто някои го бъркаха с опасна болест и поставяха горката, прихванала Бълха, под строга карантина!

Която понякога траеше ЕОНИ!!!

Не е добре да висиш толкова време под карантина!

Особено ако си Бълха!

Т.е. – ако по рождение можеш да НАДскочиш 18 000 пъти собствения си ръст!!!

...

11.06.2014г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo

Притча за Адам&Ева и Кундалини Шакти

Божествената Змия - КУНДАЛИНИ ШАКТИ - се смили над тези Двамата, които трябваше да останат завинаги в Небитието. Разбира се, това нямаше да е завинаги - Шакти просто избърза...

Тя се върна от Всемира и посочи на Жената забранения плод, който растеше на забраненото дърво.

А Дървото за познаване на Добро и Зло бе всъщност Божественият Мозък. Адам и Ева бяха безмозъчни, и копнееха за мозък... Малкият Мозък бе Дървото на Вечния Живот. По-късно Хората имаха в себе си и това дърво, но не знаеха. Това бе привидна част от Илюзията.

...

Двамата започнаха да се катерят по Дървото-Мозък.

Достигнаха до забранения плод. А той не бе Ябълка, както бе прието да се смята в някои времена - това беше една миниатюрна, синьо-брилянтна шишарка.

В по-късни времена я наричаха "ЕПИФИЗА".

...

Покатериха се те на Дървото. И откъснаха Шишарката.

Бяха Двама - така в Света слезе Дуалността. Слезе, качвайки се...

Времето скри истината. Остана само илюзията - затова хората си мислеха, че тези Двамата са били наказани от Бога. Шишарката, или Третото Око, или Епифизата, може да ти покаже практически всичко. Самата двойка "Добро-Зло" по някакъв начин описва Цялото, обхваща го. Тази Двойка е просто един от Символите. Познаваш ли Доброто и Злото - ти познаваш Всичко.Но ако използваш ШИШАРКАТА неправилно, дори със съвсем леко отклонение - може да те излъже жестоко - така щото еони да не можеш дА се измъкнеш от Илюзията, в която те е вкарала...

Единственото наказание, наложено над дам и Ева беше, че, злоупотребявайки с шишарката, те се оплетоха в една грешна представа за нещата: забравиха, че те, двамата, са едно. И разбраха - погрешно - че са ДВЕ.

Затова казват, че който успее да преодолее дуалността на този свят, той бездруго ще види Бога.

...

Епифизата, или брилянтната шишарка, никога не лъже. Илюзията за отделност дойде от друго място - от Незнанието или Невежеството на Адам и Ева. Ако него го нямаше, те не биха допуснали да възприемат лъжливо света, гледайки през Окото.

Дървото не би било забранено за тях, ако тогава те бяха били готови да се качат на него.

КУНДАЛИНИ ШАКТИ сгреши, може би. Затова в по-късните предания разправяха, че Бог бил проклел и наказал Змията. Но това също не бе наказание. Той-Тя-То просто затвори Змията в Човека и я направи зависима от Него. Ако той, Човекът, успееше да въздигне Духа си, Кундалини Шакти също щеше да излезе от затвора си и да се издигне отново към Абсолюта.

...

моливи:

...

акрил-темпера:

...

24.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА

Добави в Svejo

Притча: Защо Слънцето свети, а Земята е черна

Някога, много, много отдавна, всичко тънело в непрогледна тъмнина. Нито Слънцето, нито звездите светели - светлина нямало никъде и отникъде. Жителите на Слънцето и на Земята живеели в постоянен страх, хаос и мрак. Животът им бил непоносим и тъмен. Преди време се били опитвали да се борят с мрака, но той винаги побеждавал..

Това тежко състояние траяло до момента, когато при тях дошъл бог Буда. Той им казал:

- Не се борете срещу тъмнината! Безсмислено е! Достатъчно е всеки да запали своята малка свещичка, и тъмнината ще се отдръпне!

Чули слънчевите хора този простичък съвет, послушали го. Запалил всеки своята малка свещичка. И Слънцето огряло всичко наоколо...

Съветът на Буда бил чут и от земните хора. Видели те как Слънцето светнало и как осветило и тяхната Земя. Решили и те да последват съвета на бога. Но били различни от слънчевите жители. Вместо всеки да гледа и да се грижи за своята свещичка, земните хора се вторачвали в свещта на съседа, на приятеля, на ближния. И ако неговата свещичка се окажела по-светла, по-красива или по-голяма - това будело страшна завист в сърцето на земния човек. Той мигом забравял за своята свещичка и започвал да мисли как да угаси чуждата, за да не засенчва тя неговата. Засенчване нямало, защото светлината не може да засенчи светлина, но очите на завистта го виждат навсякъде. То това е и значението на думата "завист" - виждаш несъществуващи неща. Така започнали люти борби на Земята, тежки войни. Никой не можел да запали своята свещичка, без да бъде подложен на гонения и дори - на унищожение. И Земята си останала черна.

...

Все пак, светлината от свещичките на Слънчевите хора огрява черната Земя, и тя дава Живот. И животът на всеки земен човек е наполовина светъл и наполовина тъмен - редуват се ден и нощ. Ако не бяха Слънчевите хора, животът на Земните още да е тъмнина...

...

...

15.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА

Добави в Svejo

Съвременен вариант на стара притча

Добрата стара история:

Един старец седял пред портите на града и си зяпал наоколо. Пред него спрял странник:

- Дядо, какви са хората в този град?

- А какви бяха там, откъдето идваш?

- Ооо, ужасни! Злобни, подли, завистливи, егоистични, тъпи, непоносими!

- И тука са такива, чадо, и тука са такива!

Странникът, недоволен, влязъл в града.

След малко друг пътник спрял пред стареца:

- Какви са хората в този град, старче?

- А какви бяха там, откъдето идваш?

- Ооо, прекрасни хора! Отзивчиви, честни, съпричастни, умни и добри!

- И тук са такива, чадо! И тук са такива!

...

Съвременен вариант:

Един старец се мотаел в главния форум на един портал. Личало си, че е онлайн, но по липсата на активност от негова страна можело да се предположи, че си седи и си зяпа наоколо. Във форума влязъл пряснорегистриран юзър, видял дигитално стареца и го запитал - отново дигитално:

- Старка, какви са юзърите в този портал?

- А какви бяха там, откъдето идваш?

- Ооо, ужасни! Злобни, подли, завистливи, егоистични, тъпи, непоносими!

- И тука са такива, пич, и тука са такива!

Юзърът, недоволен, навлязъл в портала.

След малко друг потребител се наместил във форума:

- Какви са хората в този град, дядка? (обърнал се така към него, защото никнеймът на стареца бил "дядка", не за друго)

- А какви бяха там, откъдето идваш?

- Ооо, прекрасни хора! Отзивчиви, честни, съпричастни, умни и добри!

- И тук са такива, бейби! И тук са такива! (бейби - никнейм на юзъра, не че дядката имал някакви наклонности)

...

Всъщност, не се залъгвам - все още милиарди хора по света нямат интернет и ако участват в някой подобен на горните два сценария, ще си е първият, т.е. и той е съвременен. И всъщност, май между двата няма кой знае какви разлики.

...

04.10.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Магия за материализиране на блага

На Мартиники, за Съботата  :)

Фрейзър, може би, би я определил като чисто и просто „имитативна или хомеопатична магия”. С други думи – магьосникът използва закона на подобието и предизвиква всякакви последици като просто ги наподобява.

Тук обаче няма да се впускам в анализи и описания на магически практики. Който иска повече информация – да хвърли едно око на епохалния му труд „Златната клонка”. Или да се поинтересува от масово прокламираните в наше време „позитивно мислене”, „позитивно излъчване” и т.н.

Само ще споделя едно наблюдение, което днес за ен-ти път бе потвърдено от една талмудистка притча, която преди малко четях на бебето. Първо притчата:

Раби Ханина бен Доса живееше с жена си в голяма немотия. Те се хранеха само с рожкови. Жената на бен Доса винаги беше загрижена да прикрие немотията, за да не я узнае външният свят. Всеки петък запалваше фурната, за да мислят съседите, че тя приготвя обичайния хляб за събота.

Една злобна съседка се зае да открие тайната на жената на раби Ханина и без да почука, влезе ненадейно в кухнята, тъкмо когато фурната беше вече запалена. Бедната жена избяга от срама в съседната стая. Но се случи чудо: запалената фурна се изпълни с хлябове. Съседката остана посрамена.

– Донеси скоро една лопата! – извика тя на жената на раби Ханина.

– Именно за това отидох – отговори последната.

Та, излиза, че всичко, което правим, е от огромно значение. Ако постоянно мрънкаме и се оплакваме – винаги ще материализираме поводи и причини за това. Ако не сме кой знае колко добре – но даваме вид, че сме в цветущо положение – успехът неминуемо ще бъде принуден да дойде! Сетих се и за едни думи на Чарли Чаплин от „Моята автобиография” – цитирам неточно: дори когато ходех гладен по улиците и търсех как да се нахраня, аз се стремях да имам приличен външен вид и виждах себе си като най-великия актьор...

Този „закон” може би е забелязан от повечето хора. На почти всеки в детството се е случвало да излъже за нещо. Нещо ежедневно и материално. Например –много си мечтаеш да имаш някакъв предмет или животно, или каквото и да е, а не можеш. И тогава излъгваш другите деца, че имаш този предмет вкъщи. При мен поне такива лъжи винаги са се материалазирали – съвсем неочаквано! И още като дете забелязах, че това е някаква закономерност. И започнах да внимавам в тази насока.:)))

Да, няма да пиша повече по темата, мисля, че е ясно какво искам да кажа. А то е: лъжата много често се превръща в истина. Нужно е само да знаем да лъжем! И да подбираме правилно лъжите си. И едно уточнение - тук не разглеждам лъжата като действието, споменато в Десетте Божи заповеди: не лъжи! Тази „лъжа” е нещо съвсем друго. Нея никоя религия не би я разглеждала като грях...Тази „лъжа” твори – реалности, предмети, нещица. Може би по същия начин Бог е сътворил и Хората – затова казват, че всичко е Илюзия. Илюзия – но сътворена и творяща от своя страна. За справка – жената на раби Ханина...:)))

 ...

Добави в Svejo