- Не знам защо, ама все още повечето сте слепи за истинността на фантастичността на реалностите...
- Я, моля те, пак повтори! Не схващам смисъла. – Прекъснах тирадата на Мечока, с когото току що бях изпътувала едно невъобразимо сексуално пътешествие.
...
Аз не съм Мечка, нямам и зоофилски наклонности, нито някакви други сексуални девиации. Така и не разбрах как точно стана превключването и как се озовах във вътрешността на крайпътния камък. Оттам вече всичко бе лесно и ясно.
Предисторията е съвсем обикновена – разхождах се из планината. Правя го често, тренирана съм и нямам притеснения да бъда сама.
Когато се облегнах за минутка на камъка край пътеката, не усещах умора, нито жажда, нито каквото и да е извън стандарта. Наоколо нямаше никого. Бе съвсем нормален летен ден. Камъкът - до болка познат гранитен блок, около метър на метър - също не показваше никакви признаци на различност.
Минутката за почивка и облягане се оказа обаче по-дълга от стандартната. Възможно е минутите да не са еднакви една с друга. Но може и причината да е другаде, може дори да няма такава.
И облягайки се, някак знаех, че „има нещо в камъка”. Това неочаквано знание ме снабди и с една ирационална и твърде необяснима възможност – можех да вляза в този каменен блок – съвсем физически. В промеждутъка ми щукна и лудата визия, че може би в това е разковничето – да улучиш подходящата минута. Защото всяка минута е напълно различна и индивидуална. Нещо като да ловиш риба... Не да улучиш подходящия момент, както е прието да се мисли – а просто да разпознаеш минутата, и да я хванеш. Тогава тя става вечност? Или – вечността се появява, когато хванеш минутата?
Вече във вътрешността на камъка, аз разбрах, че той всъщност е прозрачен и че съдържа в себе си съседен свят. Или нещо подобно.
И там срещнах Мечока. Удари ме с някаква любов от пръв поглед. Неслучайно мъдреците на всички времена твърдят, че сексуалната и духовната енергии са едно и също нещо.
После той, Мечокът, ми обясни – без думи, разбира се, - че без тия наши разтърсващи оргазми, които траеха колкото едно наше вечно пътешествие, нямало да мога нито да го видя, нито да го чуя, нито да разбера, че Той изобщо съществува. Не му повярвах особено – защото го видях още преди да ме тресне, но реших да го приема за вярно. Някак свръхсъзнателно знаех, че без доверие нищо не става.
Да, това бе Мечок, който събираше оргазмената енергия, генерирана от хората в нашия свят – светът отвъд Камъка.
- Защо не събираш енергията от небесните гръмотевици? Тя е необятна и огромна, никой човек все още не може да я обхване, обясни, опитоми и овладее? – осмелих се за го попитам в един от многото ни разговори.
- А нима могат да направят това с оргазмената енергия? – засмя се той.
Да, не можеха. Тази енергия отиваше привидно в нищото. А всъщност не бе така. Мечокът, който живееше в Камъка, можеше да я улавя. И го правеше постоянно.
- Знаеш ли, ако не съм аз и другите като мене, отдавна да сте се взривили...
Подозирах го, но не смеех и да си го представя.
- Затова понякога стават земетресения, урагани, торнадо – продължаваше Мечокът. – Земните енергии привличат човешките, а ние не винаги успяваме всичко да балансираме. И става пробив. Взрив.
- Да, това е близо до ума, ежедневния, де. И аз винаги съм си мислела, а и съм усещала, че гръмотевиците са вид небесен оргазъм. Звучат като оргазъм. И кихането е нещо такова, пък и нали казват, че най-чувствителната човешка част е вътречерепната преграда между ноздрите...А и знаеш ли, ако целия свят се взриви – това няма ли да е всъщност някакъв глобален оргазъм, който да предизвика създаване и одухотворяване на нещо по-висше от света?
- Да, най-чувствителните физически части са скрити и недостъпни засега – прекъсна ме Мечокът. – Това не е случайно – все още не са овладени основните положения. А за глобалния оргазъм – много си близо до истината, мда... Но засега не е добре да става така.
- Добре, де, нали все пак, още откакто свят светува, всички знаят, че най-великото и най-силното нещо на света е Любовта? Като имаме това знание, какво ни е попречило да напреднем в любовните науки?
- Не знам, има някаква пречка. По мое скромно мнение, сте се отклонили в грешната посока, що се отнася до Любовта. То всъщност Любовта е Силата, която прави Света. Най-малкото – никой в официалната ви наука не отчита, че Животът се явява в резултат на Оргазъм. На взрив. Гледат само клетките и строго биолого-анатомичната част.
- Искаш да кажеш, че Живот не може да се създаде без Оргазъм ли? Ами как става инвитрото?
- Знаеш ли, всичките легенди за статуи, които са били съживявани от своите създатели, са верни! И бактерията, която плува в дебелото ти черво, въобще не знае, че червото е част от тебе. А теб пък хич не те познава. Ама и ти не се познаваш...
Мечокът имаше този неприятен масов навик – колчем го питах нещо конкретно, което изискваше сериозен отговор, той вмяташе изневиделица някакво отвеяно и недоказуемо твърдение.
- Добре, - продължих да питам, - ами ти какво правиш с тая ужасяваща енергия, която събираш от всички човешки оргазми, които не са използвани за създаване на живот?
- Не е ли очевидно? – подсмихна се Той. – Съживявам всичко. В един момент ще бъде съживен и Бога.
...
04.03.2013г. Аеиа
