Пипалата на Чакрите, Голото Хоро и ... бай Иван

Макар да бе трениран, знаещ, изкусен и ясновиждащ, на бай Иван, както сме споменавали и друг път, често му се случваха неочаквани и нестандартни стечения, които винаги оставяха по няколко изхода за йогина, но той, по съвет на своето ОМ-Съзнание, избираше само един-единствен такъв. Всъщност, това с избора на един-единствен се отнасяше за всеки един човек, дори за абсолютно незанимаващ се с йога, но това са други истории и, ако трябва да ги описваме, няма да ни стигне мястото на планетата...

Та, един ден бай Иван бе поканен на градинско парти-барбекю от свой млад последовател. В събитието щяха да вземат участие и йоги, и нейоги, затова менюто бе предвидливо уточнено и описано: за йогите тиквички, чушки, гъби и лук на скара. Лукът беше вид глезотия и престъпване на режима, защото той, както е известно, е тамасична храна - на простосмъртен език - "мръсна, тъмна и неенергична" - тъй като растеше в Земята, невиждайки Слънце.

(Бай Иван, макар да спазваше канона, често се чудеше защо древните философи бяха направили такава класификация на невероятния лук - та нали той имаше и надземна част, която беше в контакт, макар и непряк - то кой ли е в пряк!? - със Слънцето, и тази надземна част комуникираше пряко с корена, т.е. с луковата глава, по време на растежа на това растение?! И нали всяко едно растение, например плодът ябълка, също имаше корени, които го хранеха и той не можеше по никакъв начин да се превърне в ябълка, ако нямаше подземни корени, колкото и да го грееше Великото Слънце?).

За нейогите бяха предвидени горните зеленчуци, плюс свински пържоли, кебапчета и кюфтенца. По неписано споразумение бе ясно също така, че алкохол, вода и безалкохолни ще пие всеки, който си поиска - и йоги, и нейоги - на своя и само на своя отговорност... На такъв принцип бяха вписани и салатките от сурови зеленчуци...

Бай Иван по принцип не си падаше по такива купони, и изобщо - по всякакви - но, за да не обиди своя верен последовател, реши да отиде на дворното парти. Когато взе адреса бе много учуден, защото се оказа, че ученикът му живее къща до къща с един възрастен и много скъп БайИванов приятел - бай Стоян.

Настъпи вечерта на купона. Още с пристигането си, Бай Иван каза на домакина, че е приятел със съседа му и погледна дали няма да го види в съседния двор - да му се обади. Домакинът, ухилен, каза, че е предупредил бай Стоян, че тази вечер ще има шумотевица и той, и без това от лягащите рано, явно вече бил легнал, най-вероятно - с уставно поставени тапи в ушите. При това обяснение в съзнанието на бай Иван се намъдри един бегъл извод, че явно Стоян и друг път е бил свидетел на съседски купони и че, може би, не е бил очарован от тях. Но, разбира се, това бегло просветване не можа да развали настроението на Йогина и той се впусна във веселбата.

Участниците в нея бяха от различен диапазон възрасти - между двадесет и петдесет годишни, приблизително по равно мъже и жени. Бай Иван бе най-възрастен, но това не му попречи да стане център на внимание (както винаги) и да се забавлява между пиещи и танцуващи разгорещени младежи, сам той бодро хрупайки сурова червена ябълка - оказа се, че домакинът имаше и плодове!

Купонът течеше, хората се веселяха, танцуваха, бай Иван също. По едно време, около два след полунощ, някои от жените явно изпаднаха в "особено състояние на съзнанието" и взеха, че се съблякоха, завъртайки около послисания бай Иван буйно голо хоро! Заразени от този пристъп на ентусиазъм, към жените се присъединиха и мъже - също в гол вид. Бай Иван, стоейки в средата, гледаше и се смееше - той също бе позволил на общия ентусиазъм да го завладее, но използваше предимството и извинението на старостта и йогостта си, и не се събличаше. Музиката кънтеше все по-силно и по-силно, хоп-хоп - и кулминацията на хорото назряваше - когато бай Иван забеляза, че лампата на съседския прозорец, принадлежащ към тераса, гледаща пряко в двора, светва! Независимо от купонния Дух, йогинът веднага се досети, че бай Стоян се е събудил и че всеки момент ще излезе на балкона да види какво става при купонясващите съседи! В това, разбира се, нямаше нищо лошо. Неприятното бе, че бай Иван познаваше твърде добре приятеля си и знаеше, че той, макар и много добър и сериозен, е подчертано принципен дядка, който на момента щеше да си развали необратимо мнението за него - Иван - ако го види да стои безметежно и захилено в средата на голо среднощно хоро!

Трябваше да се предприемат спешни мерки, които да намалят видимостта на бай Стоян! Нямаше време за губене!

И бай Иван направи нещо, което досега никога не бе правил!

Да, това не беше по правилата, дори бе пристъпване на сума ти закони, но - какво са едни ми ти закони пред безценността на един скъп приятел? И пред заплахата от неговата загуба, поради едно обикновено голо хоро?

Бай Иван се задейства мигновено! Пусна невидими лъчи от всичките си чакри (не само от седемте!), всеки от които хвана по една Звезда от Небето и я свали долу, около тропащите хорото. Странно, но звездите съвсем не бяха толкова големи, колкото ги описваше физиката - диаметърът им беше само около два метра и бяха някак плоски. Това, разбира се, нито бай Иван, нито купонясващите го отчетоха в този момент - отчитането стана в последствие и то само от БайИванова страна. А за момента - бай Стоян излезе на чардака и видя единствено едни ослепителни светлини, идващи от веселящия се двор, и да, чу силната музика още по-силно. Погледа, погледа, и недоволен се прибра...

Бай Иван върна звездите на небето...

Над петдесетгодишното Приятелство бе спасено.

Купонът продължи още известно време...

После приключи и Йогинът се прибра щастлив у дома...Успя да дремне около час и стана за сутрешната си йога-практика.

По време на нея го споходи, то е ясно, една мисъл, която беше от раздел "несподеляни никога, никъде, с никого":

"Уважавай Науката, но не й вярвай! То е казано и описано какво е Вярата!"

13.06.2012г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo