Череп с кръстосани кости

Една от любимите ми книги в детството бе „Островът на съкровищата” на Робърт Луис Стивънсън. Тя оцвети и придаде магичен смисъл на много от тогавашните ми преживявания и, без да съзнавам, остави в съзнанието ми зачатъците на образи и нагласи, които се разгръщаха постепенно с потока на годините. Осъзнах това едва преди няколко години, когато голямото ми дете взе да чете „Острова” и аз отново се върнах към него. Бях го забравила напълно, макар че покрай детето преди години често гледах осъвременения вариант на Стивънсъновата история, наречен „Планетата на съкровищата”. Тогава обаче съзнанието за самата книга стоеше някак подпрагово. А когато реално се върнах към нея, се сетих, че дори и папагалът ми в детството беше кръстен на знаменития папагал на Джон Силвър – Флинт. Който пък, от своя страна е взел името на един велик пират... Осъзнах също, че ние, по помежду си и по семейному, наричаме един човек, с когото се срещаме всяко лято, Джон Силвър...

Но сега няма да задълбавам в образа на Силвър (този от книгата, не нашия интересен познат), а ще нахвърля няколко думи за черепа с кръстосаните кости. В народните представи този образ се свързва преди всичко с флага, развяван в открито море от страховитите пирати, извършващи грабежи, изнасилвания и убийства, и наречен Веселия Роджър. На пръв поглед той не е нищо повече от средство, създадено да всели страх в сърцата на хората, които го виждат на мачтата на кораб, носещ се стремглаво към тях. Веселият Роджър на черен фон означавал опасност, но, ако фонът на знамето бил червен – това значело, че пиратите няма да проявят никаква милост. Както обаче се случва с почти всички подобни стереотипни образи, и този е твърде опростен и схематичен. Наложен е от определени културно-обществени фактори и поради това доста умело прикрива истинската си същност и произход. Освен баналната представа, генерирана от Веселия Роджър, символът е всеизвестен и като „уникод”, обозначаващ отровно вещество, опасно за живота и, разбира се – всеки го свързва просто и неотклонно със смъртта...

Следва – превод от една книжка за франкмасонството:

Черепът с кръстосани кости бил популярен символ през 17 и 18 век, все още не свързан с никоя конкретна група. Този плашещ символ бил възприет от пиратите за формирането на флага Веселия Роджър. Ако флагът имал черен цвят, това означавало опасност, но, ако цветът му бил червен – това значело, че пиратите няма да проявят никаква милост.

Франкмасоните от това време също възприели този символ, но по съвсем различна причина. Черепът с кръстосани кости символизирал смъртта на индивидуалния аз или его-то, смъртта, която е изисквана, преди възкръсване на по-високо равнище на съществуване или съзнание. Този символ е свързан също с физическата смърт и се появява на регалиите, използвани при различни погребални практики. Този символ ни напомня за нашата крехка смъртност, за неизбежността на смъртта и за отговорността, която имаме за всичките си действия.

Франкмасоните имат няколко легенди за произхода на символа. Едната от тях разказва, че, когато било намерено мъртвото тяло на Хирам Абиф, черепът му лежал върху кръстосани кости. Друга версия приписва този символ на историята за Робърт Брус, крал на Шотландия. Съществува също и тамплиерска легенда, свързана със символа. В тази история един рицар тамплиер обичал жена, която умряла. Той бил дотолкова обсебен от своята страст, че нарушил клетвите си, отишъл при гроба й, и изнасилил мъртвото й тяло. Като приключил, от гроба му заговорил някакъв глас, който му казал да се върне там след девет месеца. Когато се върнал и разкопал гроба, той намерил череп, лежащ върху бедрените кости на жената. Гласът му казал да вземе черепа и той го направил. Този череп бил вълшебен и му давал магически съвети. Тази история може би е свързана с обвиненията, че тамплиерите имат магическа глава, наречена Бафомет, която боготворят и почитат.

...

Добави в Svejo