четвъртък, 14 юни 2012 г.

Пожарникарят, който искаше да угаси Слънцето




Той бе прекрасен пожарникар - напълно отдаден на призванието си професионалист-огнеборец. Огънят бе неговата стихия, огънят бе вярата, надеждата и любовта му. Е, донякъде дори може да се каже - Огънят бе неговата Мъдрост. Познаваше той тази плазмена тайна, и интуитивно, и логически, и беше спасил много хора от нейните наднормени дозировки. Той не бе никак философски настроен, но, ако би бил, то със сигурност би мислил по следния начин за тази своя Стихия:

"никое живо същество, в частност - човекът, не може да съществува без Огън. Затова имаме телесна температура, затова тя се повишава, когато сме нападнати от зловредни агенти - за да ги унищожи, без да унищожава нас, защото Тя е част от нас! Обаче, когато около човека завилнее огромен огън, неговият не може да се справи с този голям пламък, както би се очаквало да стане според хомеопатичния принцип - подобното се лекува с подобно, и тогава влиза в сила другата древна медицинска максима: дозис фацит вененум (дозата прави отровата). Та, на голямата доза Огън може да се противопостави единствено голяма доза Вода. И да, както човек, превишил дозата вода, просто умира, т.е. водата е и отрова за него в по-голяма доза, така и Огънят, като получи по-голямо от необходимото му количество хаш две о, изгасва! Ако получи дозис оптима - се разпалва, обаче! "...

Само че той не мислеше по такива схеми. Той обичаше основно да действа. И само щом чуеше, че нещо гори - веднага хукваше да го изгасва! Бе помогнал на много Хора... И добре, че не беше от мислещите, защото с мислене трудно можеш да спасиш човек, попаднал в горяща сграда...

Такъв беше и като малък. Не мислеше много. Даже понятийно бъркаше "физика" с "физическо" - но по някакъв интуитивен път успяваше да избяга точно от часа по физика, а на физическото винаги бе първи!

И случи се така, че в един от почивните си дни той пусна телевизионния си приемник, и попадна на предаване за Космоса. Загледа се, стана му интересно. Когато, обаче, там споменаха, че на Слънцето постоянно горял водородът, той скочи! На Слънцето имаше огромен пожар!!! То цялото бе в пламъци! Алармаааа!

Как е възможно колегите-огнеборци да гледат такова предаване и да не реагират!

Втурна се към Службата си и вдигна моментално на крак Дежурната група!

Те, както винаги, моментално се подготвиха. Само чакаха колегата да им подаде адреса и мислено се възхищаваха на неговите самоотверженост и безкомпромисен професионализъм.

- Не! Подгответе всички коли! Една няма да стигне!

- Но къде ще ходим, Колега! Защо толкова коли?! Как е възможно да има такъв огромен пожар и никой да не се е обадил, а само Вие да сте го видели?

- Ще гасим Слънцето!!!

...

- Слънцето?!?!?!

- Че малко ли е?!

- ... - началникът бе загубил ума и дума...

Тогава се обади един друг колега-огнеборец, всеизвестен зевзек:

- Ами ще ни стигне ли водата на планетата?!

...

14.06.2012г. Аеиа


2 коментара:

  1. Nihil novi sub sole - Нищо ново под слънцето.:))))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Под Слънцето - да! Ама на самото него има глобален пожар!!!! :))))))

      Изтриване